2020-04-05 16:03:00
Le 10 sport/превод Тема Спорт
След 52 години френското първенство отново е спряно. Сега виновен е коронавирусът, а тогава причината беше любимото занимание на французите – протестите. През май 1968-а се провеждат студентски стачки в страната, както и на много други точки по света. Но именно във Франция масовите вълнения доведоха до остра политическа криза и оставка на президента Шарл дьо Гол. Около 10 милиона души взеха участие в безредиците. Майските протести бяха най-голямата обща стачка в страната от 1936-а.
Няколко месеца преди протестите икономическата ситуация във Франция се влоши – нарастваща безработица, падане на заплатите. От началото на годината почти 500 хиляди души станаха безработни, а броят им непрекъснато растеше. Повече от 5 милиона бяха под прага на бедността. От края на 1967-а работническата класа стачкуваше, изисквайки увеличение на заплатите и намаляване на работната седмица, която беше 52 часа.
Студентите се противопоставиха на влошеното си финансово състояние и като цяло срещу бруталността на властта
Младите хора осъдиха северноамериканския империализъм, войната във Виетнам, бруталността на Ватикана (забрана за контрацепцията), разработването и приемането на ядрени оръжия.
Рано сутринта на 22 май 1968-а по примера на работници и студенти група футболисти обградиха централата на Френската футболна федерация. Те не отстъпиха нито метър до 27 май. В резултат на това първенството бе прекратено до 11 юни.
По-голямата част от нашествениците играят на любителско ниво, главно представители на клубовете в Париж и предградията. Само Мишел Орие и Адре Мирел – играчи на Цървена звезда, имаха професионален статут. Протестиращите бяха подкрепени от френската футболна легенда Жюст Фонтен.
Нашествениците поискаха "да върнат футбола на играчите" и да „бъдат освободени от оковите на парите“ . Започна раздаване на листовки по улиците, в които те не само обвиняваха лидерите на федерацията в присвояване на пари от спорта, но и се подиграваха с правителствените мерки за ограничаване на футболния сезон от октомври до май за насърчаване на други спортове, например лека атлетика.
Най-важното изискване на играчите беше да променят статута си на професионалисти. По това време във Франция футболист под 35 години нямаше право на глас по време на трансфер. Тази система беше осъдена от носителя на "Златната топка" Раймон Копа. Той сравни статута на професионален футболист с този на роб. Играчите също така искаха да отменят решението, което им забраняваше да сменят отбори през сезона.
Обсадата на централата приключи на 27 май 1968-а с подписването на споразумение и разпускане на Народното събрание на 30 май. Към средата на юни почти цяла Франция се върна към нормалния си живот.
Но какво да кажем за футбола?
Сезон 1967/68 бе удължен до 13 юли и отборите все пак успяха да завършат последните пет кръга. Сент Етиен спечели титлата за четвърти път.
Майските протести позволиха да се промени статутът на професионалните играчи в страната. През 1969-а договорите стават ограничени във времето. През 1973-а френските власти разработиха Професионална футболна харта, която щеше да се превърне в колективно споразумение. Франция беше първата страна, в която се появиха близки до съвременните правила за договорни отношения между играчи и клубове.
Един от участниците в тези събития – Андре Мирел, стана от първите играчи, които се възползваха от свободата на избор, спечелена по улиците в държавата. През 1969-а той се премести от Цървена звезда в Руан.