2014-05-13 14:42:00
1/8-финалът в Лига Европа на Лудогорец не е най-големият успех на български тим в последните 25 г. Да, може би е най-ефектният, но не и най-големият. Преди него Левски бяха кръг по-напред в същия турнир, после бяха и в Шампионската лига. А помните ли онзи "Велик Четвъртък", когато три български тима (Левски, ЦСКА и Литекс) заедно прескочиха в групите на втория по сила турнир. И преди това елиминирахме италианци, казвахме "ауфидерзейн" и на германци. Изобщо имали сме много причини да се надяваме че… българския футбол тръгва напред.
Уви, останахме си с голите надежди. Проблемите и драмите на този вариант на играта, който се практикува у нас (защото определено не е това, което играха например Юнайтед с Бербатов) са много и би било проява на нечувано самохвалство, ако взема да ги анализирам тук и сега. Нищо обаче не пречи да хвърлим поглед върху някои дребни детайли, които по традиция пренебрегваме.
Признавам, темата донякъде ми я даде Сър Алекс Фъргюсън, чиято автобиография в момента чета. Е, ако още не знаете защо Манчестър Юнайтед е най-скъпия футболен отбор- прежалете три кутии цигари например, за да разберете.
Дотук добре. Чудя се обаче откъде да започна.
Хайде от върха. Знаете ли колко време ще отнеме на един поносимо запален футболен фен да разбере името на президента на клуба, които вече два пъти споменах дотук? Да, няколко секунди в търсачките или ще се сети по памет, но във всички случаи ще се замисли. А сега я кажете кои са първите хора на Славия, Левски, ЦСКА или Лудогорец. Моментално. Дистанцията за тях няма значение. Те управляват клубове, които се лъкатушат дори в България, но винаги са готови да кажат рецептата за успех пред микрофоните и диктофончетата след мача. Често ги търсят с очи, някои винаги след победа, други ги спохожда музата основно след загуба.
После идва ред на треньорите. "Никога не съм коментирал съдийството, но…" Това определено не може да бъде казано от Херо, за когото пък единствено съдиите са виновни в определени мачове. Друг нещо киселее от терена, трети се оплаква, че горките му играчи "на Монтана, да речем" нямали самочувствие. Поражнието никога не идва защото си по-слаб, а след "индивидуални грешки", защото "едно говорим и тренираме през седмицата", а "друго става на мача". Винаги решението в ущърб на тима им "се вижда от Космоса", а когато е в твоя полза "ще го видя на повторението, бях далеч".
У нас никога не знаеш със сигурност и кои са треньори на отборите в елита. Половината нямат лиценз и в место тях други са вписани официално. Имаме и уникален случай. Специалист, който да ходи само на мачовете, за да седи на скамейката.
Споменахме и съдиите. То не че са направили пътека до Европа нашите любимци, но дори и в малкото случаи да водят мач навън, да сте чули за недоволство от страна на клубове, скандали?. Тук рядко коментират в медиите, но пък си позволяват да изнасят надъхващи речи пред играчите, без да се притесняват, че правят заключения и квалифицират. Заключението за тях – способни са, но не винаги ги хващаме в кондиция.
За феновете какво да кажем? Буйни има навсякъде. Но такива, които си мислят, че защото дават по 3 лв за билет по два пъти седмично, могат да дават мениджърски наставления на човек, осигуряващ 1,5-2 млн. лв за сезона, едва ли са много. В съзнанието ми нахлува отново Манчестър Юнайтед и фенското недоволство от новите собственици. Ах какво недоволство беше това! Запалянковците се окичиха с жълто-зелени шалове, но продължиха да си плащат тлъстите суми за билети. Най-крайните пък… си направиха нов клуб.
Или пък други, които не се притесняват да свалят фланелки от гърбовете на треньорите. Да, екипът на клуб на 100 г. с толкова много успехи и привърженици е ценен, но пък е крайно време да се разбере, че в този свят оцеляват професионалистите.
"Любими" обаче са ми онези, които се катерят с мръсните обувки по седалките. Отвратителен начин да покажеш колко много обичаш клуба си. Затова още се чудя на тези германци с Новия стадион. От какъв зор ще се мъчат да гледат това "представление".
Играчите у нас също са странни птици, трудно оцеляващи в цивилизацията. ОК, сигурно и на друго място в света можеш да не "теглиш" засада и заради това да уволнят треньора, който те мъчи зверски с тичане на тренировка, но тук се прави доста често. Пак в мемоарите си, Сър-а казва как се е разправил с подобни типове, които искали да бъдат по-големи от него и от клуба. С трансфер или освобождаване. И няма никакво значение, че двама от тях се казват Дейвид Бекъм и Рой Кийн. Точка!
У нас играчите са толкова големи професионалисти, че винаги "гледат напред". От време на време се случва да "плачат в съблекалнята", защото най-често съдията "се подиграл с труда им". В повечето случаи обаче играят "мач за мач". Уникална недомислица, на която в среден европейски шампионат ще се чудят да се смеят или да плачат като я чуят.
Същия този наш футбол доскоро се управляваше от организация със съмнителна легитимност. Това слава Богу беше изчистено, но кога ще се изчистят граматическите недоразумения в официалните прес съобщения на същата?
Къде в държава със самочувствието да е част от престижна компания на цивилизовани и напреднали страни, да намериш съставите на двата отбора в мач от поредния кръг не на Б окръжна, а на елитната А група е истинско приключение? Отбелязвам го, защото BGfootball.com една от малкото медии в България, който обръща внимание на тези неща и все пак успява в кооперация с наистина сериозни статистици да поддържа високо ниво.
Само у нас номер на играч може да бъде скалъпен с лейкопласт и играчи да надяват всеки мач тази фланелка, която е свободна.
Удобствата на стадионите се вероятно отделна тема. Мъчно ми е дори да си представя как Левски и ЦСКА ще си направят хубави арени и на първото дерби ще има запалени седалки. Не е добра и другата крайност – в стремежа да си опазиш стадиона, да затваряш хора на места, които са отречени защитниците на правата на животните още миналия век. За намазаните с грес решетки е излишен по-специален коментар.
Знаете ли обаче кое щеше ме накара да повярвам в светлото бъдеще? Един шпалир и ръкопляскания на Герена от страна на играчите на Левски в чест на новия шампион Лудогорец. Последният такъв беше заради Литекс от страна на играчите на Калиакра.
Материал за вестник "Живота днес"