Жаклин Михайлов/Тема Спорт
Настъпи моментът за големия мач на сезона между Лудогорец и ЦСКА и е нормално целият фокус на вниманието да бъде прикован към стадион „Лудогорец арена“. Ако есенният двубой на Армията беше повече за премерване на силите и не носеше в себе си елемент на фаталност, то сега битката е на живот и на смърт.
Залогът е много повече от три точки, защото от крайният резултат зависи бъдещето на българския клубен футбол. А дилемата е дали ще продължим да бъдем нежелани поданици на Краля Слънце, или пък отново ще се върнем към републиканския режим с честа смяна на лидерството в крайното класиране. Ще обагря големия мач за сезона с четири цвята, заимствайки от великата трилогия на големия полски режисьор Кшищов Кешловски. Той си отиде твърде млад и няма как да му поискам разрешение.
Започвам с първия цвят и той е червеният ЦСКА влиза в този двубой с много повече аргументи от Лудогорец. Ситуацията отново е сега или никога, но този път с много по-сериозен повод за червен ентусиазъм. В Разград ще наблюдаваме най-добре построения и балансиран ЦСКА, който някога сме гледали в мач срещу хегемоните. Отбор с много ясна игрова концепция, която при това е изключително подходяща за успех точно при сегашните обстоятелства. Гостите в мача без особени проблеми могат да блокират най-силните страни в атаката на шампионите, а едновременно с това да се възползват от безкрайно слабата им защита. Ще го сторят с клинична прецизност, без да поемат никакви рискове от сорта на дълбока преса от първата минута.
В червения вариант на мача ЦСКА играе прибрано и почти не допуска голови опасности пред Бусато. Седем човека с ясно изразени дефанзивни функции херметизират подстъпите към вратата, която защитават. В атака се използват неизбежно възникналите огромни дупки най-вече между централните и крайните защитници на Лудогорец. Тези празни пространства понякога от 30 линейни метра са идеални за бърз преход и рязко преминаване в голова атака. Тиаго и Кайседо притежават достатъчно технически и физически умения, за да ги открият с лекота и да се възползват от слабостите в отбраната на Лудогорец. Проблемът за гостите ще е да отбележат попадение, задържането на преднината няма да коства кой знае какви усилия. Лудогорец доказано не притежава характер и при негативен резултат тимът се срива окончателно. Срив в ЦСКА пък е възможен най-вече при хаос в последните минути, но Акрапович е доказан мотиватор и няма да допусне фатална наивност от подопечните си. От другата страна, Валдас Дамбраускас има някакви теоретични представи какво иска от тима си, но практиката го опровергава напълно. Литовецът е прекалено зелен и безхитростен за коварна лисица, каквато е босненецът. Рибата отново ще бъде изядена, без рибарят да разбере!
Преминавам към коренно противоположния зелен цвят на дербито. Домакините започват мача във вихрено темпо, пренасят играта в половината на ЦСКА и комбинират на скорост. Бързо стигат до голова ситуация след пробив по крилото на Десподов и голов пас към Кешерю или някой друг нахлуващ отзад. По някакъв чудодеен начин решават проблемите си в отбрана и успяват с преса да прекъснат подаванията на червените между линиите и напред.
Лудогорец си е извлякъл поуки от загубата на „Лаута” и след като повежда в резултата, успява да установи здрав защитен блок в своята половина. Бековете почти не минават центъра и се отдават предимно на работа в отбрана срещу външните полузащитници на ЦСКА. Централните бранители, които и да са те, стоят близо един до друг и гледат с четири очи за свободна червена фланелка. И обезличават единствения типичен нападател Кайседо.
В халфовата линия Анисе и Баджи надделяват над Юга и Вион. Дори бдителността на домакините да даде засечка и се стигне до равенство, то може да се приеме за успех на зелените, защото статуквото в първенството се запазва. Зеленият цвят на дербито предполага и силно компрометиране на Бруно Акрапович, защото ще се окаже, че и той е само един книжен тигър, който е тръгнал с трици маймуни да лови. За босненеца загуба в Разград ще е край на розовия му период на „Армията“. Което няма да бъде никаква изненада за запознатите в материята.
Третият цвят, който е безличен, да не се бърка с бял или сив, е особено животно. На практика това е най-честият цвят на дербито, ако се вгледаме в статистиката, която сочи дълга серия от равенства. Последният двубой на Армията, който завърши 2:2 бе единственото изключение от правилото на безличността. Пет пъти 0:0 в последните 10 шампионатни мача! Всичко това говори красноречиво, че сме се нагледали на безцветни, скучни и досадни сблъсъци между двата най-силни български клуба през последните години.
Няма абсолютно никаква гаранция, че пак ще гледаме още 90 минути от същата боза. А това си е присъда за футбола у нас, който уж много се развива и върви с големи темпове напред. Самият мач ще приключи с няколко полуголови ситуации, а след 60-а минута реферът ще прави всичко възможно с постоянни накъсвания и бавения на играта да го докара до заветно реми. Но за рефера е определен черният цвят на дербито.
Доста често този мач е решаван от тримата съдии и най-вече от кукловодите им, които стоят винаги в сянка. Излъченият за рефер в дербито Драгомир Драганов неведнъж е бил деен участник в прецеденти, които сме свикнали да наричаме съдийски произвол. Но и вариантите пред Съдийската комисия на БФС не са били много. Поне не са се спрели на Станислав Тодоров.
Ако имахме подръка Цветан Кръстев, е ясно, че той щеше да се справи с мача перфектно и това щеше да е от полза на футбола. Но в сегашната топ листа всичките варианти са долу-горе от един дол дренки. Драганов може да направи нещата съвсем ачик в едната посока, която е пределно ясна като цвят. Може и да се прикрива успешно, както между впрочем го направи при равенството 0:0 на 11 август 2019 година. Но тогава, преди година и половина, сблъсъкът не беше с толкова високо октаново число. Естествено, най-здравословно за рефера е да тика мача в посока равен и чести компенсации при всяка удобна възможност. Едно е сигурно, колкото и минути реално да е игровото време, накрая Драганов ще посочи към табелата с 3 или максимум 4 минути продължение. И в този момент сковаващият страх ще отлети.
Първите два варианта червен и зелен са за предпочитане, защото предполагат и някакви футболни достойнства. Ако толкова чаканият двубой отиде в другите два цвята, може само да кажем язък за големите надежди.