Любомир Изов/Тема Спорт
Историята на Алън Пардю като строител и стъклар, играл футбол на непълно работно време, е ключът към разбирането на човека, който е днес. За разлика от повечето състезатели и мениджъри във Висшата лига, той не е бил заобиколен от футболни хора през целия си живот. Калил се е и е научил закачки на строителните обекти, а това помага да се обяснят леко грубите му отговори, които биха могли да разстроят много хора.
Излиянията му почти през цялата кариера не са по вкуса на всички, но както казва неговият приятел от детските градини – Лий Ричардсън (б.р. – в момента е архитект), Пардю е директен, но и един от най-свестните, които е срещал: „Той запази усещането си за реалност въпреки всички успехи. Защото знае какво е да си на скелето в седем сутринта“.
В много отношения кариерата на Алън Пардю като играч е същата като управленската му. На всяко място той е трябвало да се бори усилено, за да бъде приет както от феновете, така и от играчите. Хуморът му е остроумен, но и доста дързък.
Пардю е роден в Уимбълдън на 18 юли 1961-ва и е възпитан в сплотено семейство. Той винаги е харесвал футбола, но в началото не е бил достатъчно добър, за да печели повече от няколко паунда, играейки за аматьорски отбори. Липсата на пълна ангажираност с футбола в тези ранни дни си личи от факта, че той се изкушава да си изкарва прехраната другаде. Дори си взима шестмесечен отпуск, когато получава работа за остъкляване в Близкия изток и почти загърбва играта.
Били Смит – една от великите фигури извън лигата, убеждава Пардю да се върне във футбола. През 1987-а идва и най-щастливият момент за него – подписва с Кристъл Палас. Интересното е, че по това време той все още не е убеден, че футболът на пълен работен ден е добра идея. „Остъкляването се заплащаше добре тогава. Костваше ми много пари да подпиша с Палас. Там ми даваха някакви боклуци – 400 паунда на седмица“, спомня си Алън.
Периодът му при орлите ще бъде запомнен с победния гол в полуфинала за ФА къп срещу Ливърпул през 1990-а. След това тимът губи от Юнайтед битката за трофея. На „Селхърст Парк“ той има доста почитатели, но одобрението далеч не е единодушно. На уебсайта на отбора дори има мнение при раздялата с него: „Пардю направи две добри неща за Палас – едното беше голът срещу Ливърпул, а другото, когато си тръгна“.
Следва период в Чарлтън, а през 1995-а той подсилва Барнет, където ще се насочи и към треньорството. Именно там Пардю разбира, че по-дългосрочното му бъдеще може да се крие не в остъкляването, а във футбола. През 1997-а отива в Рединг, където отговаря за резервния отбор на кралските поданици, а през 1998-а поема временно и мъжете.
Идват запомнящи се моменти в Уест Хем, Чарлтън, Саутхемптън, Нюкасъл, Кристъл Палас и Уест Бромич. Бившият капитан на чуковете Найджъл Рио-Кокър вероятно най-добре описва през какво е преминал Алън Пардю на всяко работно място: „Другите мениджъри не биха оцелели на тези постоянни критики, но той го направи. Трудно е, когато пресата е срещу теб. Чувствате се разкъсан, ала когато вярвате в себе си, винаги има шанс да успеете“.
Нещата за Пардю не вървят гладко, но на всяко място, на което е работил, той подобрява отборите си. Извежда Рединг до финален плейоф за влизане във Висшата лига. След това Уест Хем плаща дори компенсация, за да го вземе, което е рядко срещано явление във футбола през 2003-та. Печели промоция във Висшата лига с чуковете и ги отвежда на финал във ФА къп, който е нещастно загубен от Ливърпул с дузпи.
Сезон 2006/07 започва лошо за Уест Хем и на 11 декември Пардю е уволнен, но на Бъдни вечер вече има нова работа – поема юздите в Чарлтън. Той значително подобрява Адикс, но не успява да ги спаси. През 2009/10 идва ред на Саутхемптън, който играе тогава чак в третото ниво на английския футбол. Печели първи трофей на светците от 1976-а, но напуска след конфликт с боса Никола Кортезе.
На 6 декември 2010-а Алън подписва договор за пет години и половина с Нюкасъл – най-големия клуб, на който е бил мениджър. Назначението му вбесява феновете на свраките, след като в анкета на Sky Sports кой да бъде новият наставник на тима, едва 5% гласуват за него. Отново не е никак лесно да се впише, но го прави, а сезон 2011/12 е най-добрият в кариерата му. Той поставя рекорд за най-силен старт на джордитата в елита. Без малко Нюкасъл да се класира в Топ 4, а в края на кампанията Пардю е определен за Мениджър на сезона. Печели и анкетата, в която гласуват самите наставници. И до днес той е първият и единствен английски мениджър, който взема двете отличия накуп.
И тогава идва безпрецедентният момент, в който подписва нов 8-годишен договор с Нюкасъл (б.р. – давността му изтичаше през юли 2020-а). Полетът на свраките обаче започва да криволичи, въпреки че достига до 1/4-финалите в Лига Европа. Феновете отново се обръщат срещу него, най-вече заради омразата им към собственика Майк Ашли. През септември 2014-а джордитата са последни в класирането, а привържениците дори създават сайт, апелиращ за уволнението му. Но напук на това през ноември и декември Нюкасъл гази наред и Алън дори е избран за Мениджър №1 на предпоследния месец от годината.
На 29 декември Пардю напуска и поема Кристъл Палас, а орлите плащат 3,5 млн. паунда компенсация за него. И Палас запазва елитния си статут. Следващият сезон е още по-добър – лондончани се превръщат от изпадащ отбор в такъв от Топ 10, записвайки победи срещу Ливърпул и Челси. Достигат до финал за ФА къп, който обаче е загубен от Ман Юнайтед с 1:2.
Докато е на „Селхърст Парк“, Пардю е един от вариантите за селекционер на Англия и самият той смята, че може да се справи. Но сам решава да се отдръпне от спекулациите и казва, че иска да остане в Палас и да изведе отбора до мачове в Европа. Е, късметът не му се усмихва и в края на 2016-а отново е време за промяна – уволнен е.
Периодите в Уест Бромич и Ден Хааг не са толкова успешни, но един момент в нидерландския клуб показва неговата човечност. Той отказва да вземе полагащия му се бонус от 100 000 паунда за спасението на Ден Хааг от изпадане, за да не натоварва клуба по време на пандемията.
Пардю е педантичен към всичко, което прави. „Затова и постигна страхотни резултати като мениджър. Начинът, по който той управлява хората около него, е невероятен. Научи много неща, живеейки в реалния свят, а не само във футболната страна на чудесата“, казва неговият приятел Ричардсън.
Едва ли някой се съмнява, че така ще бъде и на „Армията“. Вероятно понякога думите му няма да са по вкуса на всички и ще нараняват някои хора. Защото той е добрият, лошият и странният в едно. Защото е директен, но и съвестен. А и знае какво е да си на скелето в седем сутринта…