2011-06-24 16:45:00
Безкрайни са чудесата, на които са способни спортните журналисти у нас. Още си спомням зората на демокрацията, когато "незнайно" с какви пари стартира първата частна национална радиостанция, в която заработиха куп професионалисти, за които дотогава просто не е имало място в щата на БНР.
Един такъв почитател на ЦСКА се пръкна в най-най-слушаното спортно радио предаване и моментално намаза с фекалии ушите на милионите радиослушатели с изключително НЕрадиофоничното си френско "Р". Може и да има друг подобен случай на радиоводещ страдащ от най-първичния, традиционен и срамен дефект в говора някъде в нечия общинска радиоточка в община Мбуту Ууту (Кения), но авторът със своите скромни енциклопедични способности няма как да знае това. Също така, както не ми е ясно и как от Рекордите на Гинес не се усетиха, та да регистрират Р-ръкъщия спортен спец в книгата на световните рекорди в категория „Най-неподходящ човек за говорене по радио!?
Всъщност редно е да си зададем въпроса как въпросния говорен отвратитко е бил допуснат до работа пред микрофон? Може би по същия начин, по който всички служители на спортна редакция в БНТ – след конкурс. Какви хора са се явявали по тези конкурси, та изкуфели "петли" и полумалоумни техни наследници продължават да ни тормозят от ефира? – това е напълно отделен въпрос. Щом телевизията майка твърди, че това са качествените спортни журналисти, сме длъжни да й се доверим! Най-малкото щото същите са и с огромно самочувствие. Все пак света са обиколили, яли са и са пили с народни пари на 6 различни континента. Затова е нормално да попитат "Ние ли сме простите или Вие?!"
Днес статуквото леко се промени. Поколенията се смениха, футболът не е само по БНТ (и слава Богу!). България се напълни с "потомствени" фенове на английския футбол (по-голямата част на не повече от 21-22 години?!). И някак естествено сякаш с настъпването на новото хилядолетие се пръкнаха стотици професори, академици, и доценти по световен и български футбол! Времето подпомогна дори и героят на разказа ми до тук да си пооправи френското "Р" и вече да дразни само и единствено с интелекта и прозренията си.
Всъщност за коя спортна журналистика говорим?! За подробното медийно отразяване на безконечните пиянски постижения на футболистите от родното ни първенство? Или за нестихващите канонади от глупави въпроси тормозещи още по-глупавите футболисти и треньори?
Явно в България най-важната спортна новина си остава онази, изцепена на 5 ракии в стил Батков, Пенев или Димитър Борисов.
За огромно наше съжаление единствения, който истински забавляваше с изцепките (в сферата на спорта, без да е спортен журналист) си се спомина. Отиде си Батето и толкова.
Днес не се пишат спортни новини и анализи. Днес се плюе (при това неумело, без истински доводи) по всички по-успели българи в спорта. Това е интересно, това се чете! Такава била и психологията на българина – да мразим успелите, щото "да не са повече от нас?!" и да се радваме на Батков, който не се свени да каже по телевизията "Литекс ще отидат Шампионска Лига и пак ще се осерат".
Така, не без помощта на спортните журналисти успяхме да намразим и Бербатов. Верни на принципа copy/paste всички до един му седнаха на лицето, след като Митко се отказа от участие в националния отбор на България. Същите тези, които го избраха за рекорден седми път за Футболист Номер 1 на България, не закъсняха да го заклеймят, като предател, изменник и едва ли не … фашист!
А не бе ли възможно поне един от тези спортни журналисти да направи анализ на въпроса "Как се стигна до там?”. Или пък да надскочи себе си, като погледне по-отстрани цялата национална гарнитура и да осмисли как всъщност българските национали са типична жертва на едно корумпирано вътрешно първенство и една продажна футболна система дирижирана от агенти с клиенти единствено в Турция, Израел и Русия?
Навярно не е толкова страшно и „на дълбокото”, където става ясно, че без наличието на каквито и да било качествени футболни школи и бази у нас, факта че имаме българин влязъл в историята, като най-скъпия трансфер на Манчестър Юнайтед, си е чиста революция! Защото Митко нареди името си до тези на Шиърър, Нистелрой и Кантона. Защото великият българин е на 15-то място във вечната класация по вкарани от чужденци голове във Висшата лига, като оставя зад себе си имена, като: Тевес, Торес и Дзола. Защото българин е голмайстор на Висшата Лига за сезон 2010/2011!
Но както е казал поетът: "На българския казан в ада пазач не му трябва!"
Ние сами се дърпаме надолу. Явно е – нашенецът не приема успеха на другия!
Как не ни стана ясно, че след като хилядите хейтъри на Берба "гръмнат шампанското" при евентуалната раздялата на Митко с Фергюсън, няма да има друг футболист от България в близките 100 години, който да играе на такова високо ниво!?
Днес бъдещето на Митко в Юнайтед е неясно. Натискът оказан от медии и фенове след двата му недопустими пропуска срещу Манчестър Сити в среща от FA Cup, явно дойде малко в повече на Фергюсън. Това естестевено не му даде право да не включи Бербатов в групата за финала в Шампионска Лига. Но… всичко това вече е само история.
Очаква ни нов сезон с мач за Комюнити Шийлд срещу вечните съперници – „арабите” от Манчестър. Знае ли човек? Може Димитър да остане, да вкара един хеттрик на Сити и да затвори всички усти още на 8-ми август. А може и да си замине и да продължи да вкарва голове (но вече във вратата на Юнайтед), като играч на Тотнъм, Байерн, Ювентус…
За мен, като българин и фен няма никакво значение!
Митко направи достатъчно до толкова, че и в момента да се откаже от футбола, завинаги ще има моята признателност и благодарност за това, че ме кара да се чувствам горд и щастлив от факта, че все още в България се раждат мъже, способни да се докажат на световно ниво!
Благодаря ти Мите и горе главата – както обичам да казвам: "За какво иначе сме лъвове, ако няма да ни лаят кучетата?!"…