2015-09-21 19:58:00
Едно от най-недомислените неща в българския футбол по принцип е липсата на имена на играчите на екипите, което го виждаме в някои от отборите в А група. Това обаче нямаше да е проблем, ако зрителите не се бъркат с по 4 лв всеки месец, за да гледат спектаклите от родния "елит", докато в същото време, в доста от случаите не знаят кого точно наблюдават.
Вече близо година е времето, в което родният запалянко си плаща за услуга, която не само не повишава качеството си, а дори и го сваля. Нито предаванията станаха по-добри (примерът с мача от Пазарджик още свети в очите на бедния зрител), нито студията станаха по-интересни с едни и същи гости и "специалисти" по футбол, някои от които като треньори са известни с това, че отборите им почти не печелят точки.
Вместо да се развива продуктът и да се работи в посока интересите на фена, у нас разбира се се обръщаме наопаки. Фактите са категорични и поредното доказателство беше снощи на мача Левски – Берое. Играчите на Левски бяха без имена на гърба, като на същото място гордо стоеше името на новия спонсор. Клубът разбира се няма вина в ситуацията.
Чудно обаче как бихме различавали Борислав от Радослав Цоневи, ако са едновременно на терена? В Левски специално има и други примери.
Принципно всичко това трябва да е категорично указано в правилници, разпоредби и особено важно – в договора за тв-правата. Защото нали клиентът е най-важен? Потребителят, зрителят, този който на практика хвърля на вятъра едни 40 лв на година, за да гледа Монтана, Пирин и Славия.
И трябва да знае как изглеждат Иван Минчев от Монтана (има хеттрик този сезон) или Тони Тасев от Пирин.