2013-09-04 18:30:00
Още е рано за прибързани заключения, но да – любимата игра се чувства много по-добре в провинцията, отколкото в София. "Другата България" изпреварва, още е не е отвяла големия град напълно, но налице са всички наченки на тенденция.
На първо място фактите се набиват в най-лесната за поглед и показателна витрина – първенството в А група. Дори ако оставим този сезон, шампионът от последните четири години е извънстоличен отбор – по два пъти Литекс и Лудогорец. Подобна е картинката с турнира за Купата на България, където Берое и Лудогорец вдигнаха трофея за 2013-а и 2012-а.
Нататък се взираме в националния отбор, съставен предимно от момчета, представители на провинцията. Някои от тях може да са тръгнали от Левски, примерно, но са се утвърдили като футболисти отново в Лудогорец, Литекс, Черно море, Ботев Пловдив, Берое и т.н. и т.н.
Защо е така? Причини колкото искаш. На първо място във въпросните клубове се работи много по-спокойно. Липсва истерията в София, където медии, запалянковци и футболни хора постоянно устройват психози (често взаимни) и не разбират, че единственото което постигат по този начин са циркове. Всичко тръгва от обстановката, след това опира до базата, за да стигнем до конкретната работа, в която селекцията е по-премерена и целенасочена, а на треньора се предоставя малко повече свобода и време.
Каквото и да говорим, с всичките недостатъци и проблеми на разтежа, Лудогорец си е за пример, поне за "българските стандарти". От едва втория опит в Европа отборът достигна до групите на Лига Европа. Чисто спортно-технически този успех се дължи най-вече на Ивайло Петев, който имаше мегдан да развие своите идеи. Нали не вярвате, че Стойчо Стоев дойде, видя и промени нещата така, щото отборът изведнъж да заиграе като отвързан?! Имаше някакъв проблем с Петев в Разград, може би най-вече психологически, и след освобождаването му нещата отново потръгнаха. Но, за да изглеждат "зелените" по този начин дори и само функционално преди Базел (където класата на родния шампион на този етап отстъпва значително), заслугата е на Петев.
Ако Лудогорец започне да реализира плана на своя собственик Кирил Домусчиев да вади момчета от школата, тогава ще стане още по-интересно. Но в ДЮШ нещата все още са далеч от желаното ниво, което все пак е обяснимо. Грешките са повече и пътят е по-труден, тъй като целият български футбол изгуби способността да произвежда добри играчи.
Което ни отвежда в Ботев Пловдив – тези дни там ще открият база за чудо и приказ, може би по-впечатляваща и от тази в Разград. И за разлика от Лудогорието, „канарите” имат традиции, от града под тепетата са излезли някои от най-големите в родния футбол. Но да оставим тази тема засега. Факт е, че Станимир Стоилов наистина може да гради отбори, които да играят не само печелившо, но и красиво. Мъри почна да го показва в Ботев, където се радва на солидна подкрепа от ръководството и на добър екип. Неслучайно пренебрегна покана от любимия си Левски, ако не се чувстваше щастлив в Пловдив, нямаше да го стори.
Не е казано, че Ботев непременно трябва да стане шампион във втория си сезон от завръщането в елита. Въпросът е, че нещо се гради при "канарчетата". И ако на Стоилов се даде време, "проектът Ботев" може да задмине много бързо този на Лудогорец. Най-малкото заради историята, традицията и… публиката.
За Литекс е казано май всичко. В момента Златомир Загорчич отстъпва от линията с налагане на млади български футболисти, но нека все пак изчакаме, преди да му слагаме етикети. Дори да има отклонение в момента, Гриша Ганчев не е човек, който лесно се отказва от идеите си.
Положението в Берое наподобява Ботев Пловдив – не с такива мащаби, но и там изглежда, че Петър Хубчев знае какво прави. Ключовата дума за всички клубове е време. Време за реализиране на проектите (там, където ги има), време за треньорите, ако щете да бъркат, но да се поправят и вървят по верния път. Ако това се случи, тежко й на София. ЦСКА тепърва ще се бори за оцеляване и търсене на изгубената си идентичност. В Левски началниците са твърде много, проект няма (освен за стадион), а и времето до 100-годишнината ги притиска, цари параноя и нищо чудно чистилището още да не е преминато.
Няма изгледи Славия и Локомотив скоро да излязат от миманса…
Ще кажете, Ботев и Берое дръпнаха благодарение на държавни пари. А нима държавата не стоеше зад Левски доскоро? Нима не беше така през комунизма, когато в родния футбол се деляхме на ЦСКА, Левски и останалите? Благодарение на какви пари двата гранда царуваха тогава? Ще кажете да, ама сега времената са други, няма пари, криза е, хората една смогват. Примирете се – няма спорт, ако държавата отсъства. Поне с парите й да се прави нещо добро. Засега, най-вече в Пловдив, това е налице.
Валентин Маринов, Viasport.bg