Желю Станков/Тема Спорт
55 години щеше да навърши вчера, 27 юли, един от най-ярките български футболисти в историята на тази игра – Трифон Иванов. Трудно ни е да повярваме, че той не е сред нас, въпреки че минаха вече близо 4 години и половина откакто ни напусна.
Изключително трудно е да се пише за хора като Трифон Иванов, защото той не бе нито противоречива личност, за да припомняме черти от характера му, нито има някакви дори и минимални белези на средностатистическия човек на нашето съвремие. Трифон Иванов сякаш бе изваян от някой биолог-психотерапевт, който бе събрал на едно място всичко, което трябва да има един човек, който на всичкото отгоре бе решил да радва всички наоколо със спортните си изяви.
И въпреки това ще се опитаме да си спомним за големия Трифон Иванов с малка игра на цифри, защото наистина има поне 55 повода да кажем, че Туньо си отиде без време и остави след себе си следа, която няма как да бъде заличена след още 55 години.
55 привърженици на ЦСКА биха изтъкнали 55 причини, поради които са обичали безрезервно Трифон Иванов и още 55 причини, поради които почитат паметта му безрезервно. Туньо бе чистокръвен армеец, въпреки че не е роден и израснал в София. Той бе от малцината, които чувстваха червената идея в най-чистия й вид.
55 привърженици на Левски, избрани на случаен принцип, биха изтъкнали поне 55 причини, поради които са симпатизирали на Трифон Иванов, въпреки че той бе от другия голям отбор.
Туньо нито един път не се заяде със „сините“, нито един път не направи крива физиономия освен чисто спортна злоба по адрес на някой левскар. Широко скроената му душа му позволи да сложи шал на Левски в агитката на сините на стадион в Грац на гостуването на Щурм. Трифон не отказа да се снима с никой от привържениците. А след това никой фен на ЦСКА не обели дума против това негово деяние. Туньо можеше да си позволи всичко, а и всичко му бе позволено. И никой не го мразеше. Той не можеше да предизвика омраза или ненавист. Него го обичаха всички.
55 футболни привърженици, които не симпатизират нито на ЦСКА, нито на Левски, имат поне 55 причини в следващите години да сравняват всеки централен защитник на националния отбор с Трифон Иванов. След много години неговото име ще е база за сравнение, защото бе един от най-здравите на този пост. Железния защитник е псевдоним, който Туньо си извоюва сам благодарение на непоколебимите си изяви.
55 колекционери на видеокадри с красиви голове биха поставили във вечната си класация онзи незабравим момент, в който Трифон Иванов с удар от въздуха извън наказателното поле едва не скъса мрежата на вратата на Уелс. Компютър да го бе изчислил, щеше да сбърка нещо. Брилянтно центриране от корнер на Краси Балъков и феноменално воле на Туньо. Вратарят на Уелс Невил Саутол, дори и да беше под 100 килограма, пак нямаше да има никакъв шанс да види топката, преди да се наведе да я извади от мрежата си.
55 пъти най-малко български семейства са включвали телевизорите си, за да гледат футболен мач само защото на терена е Трифон Иванов. Ако в словесния мир има дума „българщина“, частица от нея е измислена само заради такива човеци като Трифон. Непредубедените зрители искаха да видят поне един, който ще оправдае чувствата им. Туньо бе символ на самоотвержената игра и безкрайната преданост на колектива. Той бе преди всичко голям човек, голям приятел, а след това голям футболист.
Това беше Трифон Иванов
Роден на 27 юли 1965 г.
Починал на 13 февруари 2016 г.
Пост: Централен защитник
Кариера
1983-88 Етър 62 мача, 7 гола
1988-90 ЦСКА 64 мача, 8 гола
1990-93 Бетис 52 мача, 9 гола
1991 Етър (наем) 12 мача, 1 гола
1992 ЦСКА (наем) 12 мача, 1 гола
1993-95 Нюшател Ксамакс 25 мача, 3 гола
1995 ЦСКА (наем) 7 мача
1995-97 Рапид Виена 53 мача, 7 гола
1997-98 Аустрия Виена 11 мача
1998 ЦСКА (наем) 10 мача, 1 гол
1998-01 Флорисдорфер 52 мача, 8 гола
Общо 353 мача, 45 гола
Национален отбор
1988-98 76 мача, 6 гола