2018-07-15 21:30:00
Какво искаме да виждаме? Демагогията на няколко незначителни за футболната история играчи, нескрито призоваващи към агресия и разпалване на политически страсти или кадрите по време на награждаването на двата най-достойни отбора на Мондиал 2018?
Знаци, които ни връщат в годините на омразата и войната и нелепи видеа, показващи слаба политическа култура или сълзите на радост, тъга и безмерна гордост на политици, които много точно са разбрали, че футболът е най-страхотното средство за обединение на хора, които мислят различно по други теми.
За другите не знам, но аз съм впечатлен от поведението на Еманюел Макрон и Колинда Китарович – президентите на Франция и Хърватия. Един до друг, поздравяващи се при всеки от шестте гола, един до друг и след двубоя, който издигна мечтите на едни и срина тези на други.
Точно в този момент иначе важни теми като пакет "Мобилност" например отиват далеч назад, защото светът все още, макар и за малко щеше да е футбол. А всички тези 45 футболисти, треньори, дори и съдии, заслужаваха индивидуално внимание. В името на футбола.
Затова много от тях получиха прегръдка и целувка от Макрон, а Китарович не се умори да прегърне абсолютно всеки минал пред нея. Със задължителното "Хвала" към хърватите и поздравления за по-добрия съперник.
Футболът е игра, в която един вкарва повече от другия, печели точки и титли. Но за да продължи да е "най-важното от маловажните неща в живота", тези моменти трябва да са повече. Тогава разбираме, че въпреки резултата, губещи просто няма.