2012-09-27 17:43:00
Кръговратът се повтаря – “Да продадеш душата си” вече и на разградска територия
Когато Гриша Ганчев създаде Литекс, за отрицателно време около него се навъртяха медийни мишоци с надеждата да хапнат от ловешкото сиренце. Гришата извади луди пари за играчи и треньори, но без медиен чадър прогресът бе невъзможен. Ама пълен ли ти е джобът, няма невъзможни неща. Чадърът бе изграден. След него дойдоха чартърите. После и оранжевият Дядо Мраз, носещ в торбата пликчета, от които се чува приятният шум на банкнотите.
Някои продадоха душите си, промениха ценностната си система и морала си, загърбиха детската си футболна любов, за да слугуват на господаря. Слугуваха му вярно, докато той бе силен и могъщ. Но в мига, в който Гришата започна да се препъва, когато кранчето взе да капе все по-малко и по-малко и когато най-много имаше нужда от журналистическо рамо, мишоците го изоставиха. Стига толкова вярна служба. Сиренцето бе свършило. Който ял – ял. Колкото изял – изял. Гришата да се оправя сам.
На хоризонта вече се бе появил нов олигарх, чието сиренце изглеждаше по-апетитно и по-прясно от ловешкото. Олигархът тръгна по стъпките на Гриша Ганчев, а мишоците – хукнаха подир него. И кръговратът се повтори. Този път с адрес Разград. Душите пак бяха продадени, а ценностната система и моралът стъпкани и заврени на майната си.
Та като се започна едно гризане… Ама такова гризане, че мишките се трансформираха в по-висшия стадий на семейство гризачи – превърнаха се в плъхове. По-безочливи, по-нагли, по-изкривени морално и душевно. Казващи на черното бяло, не защото не го виждат, че е черно, ами защото новият господар така е наредил. Колко години ще служат на Домусчиев – 10, 15?! А после… После ще чакат следващото сиренце.
Румен Илиев/БЛИЦ
––