Какво се случи на Анфийлд?

2018-02-09 16:33:00

Гвоздеят на уикенда определено беше Ливърпул – Тотнъм. Освен вълнуваща, срещата между двата тима бе от голямо стратегическо значение за битката за топ 4. Макар нищо да не се решаваше конкретно с този сблъсък, евентуална победа за Ливърпул правеше разликата, която Спърс имат да стопяват, 5 точки което предвид програмата им до края е доста. От друга страна пък, победа за шпорите ги пращаше директно в топ 4 за сметка на Челси. В крайна сметка се случи така, че драмата се оказа в края, когато съдиите попаднаха под светлината на прожекторите. Но за това по-късно, засега се насочваме към…

Първото полувреме
Ротации в двата отбора почти липсваха, което донякъде бе странно, предвид че както Тотнъм, така и Ливърпул играха мачове през седмицата. Единствената промяна дойде в състава на домакините, където Деян Ловрен бе предпочетен пред Жоел Матип за партньор на Ван Дайк. Като изключим това, всичко в състава на мърсисайдци си беше по старому. Въпреки липсата на персонални промени обаче, Почетино изглежда бе скрил коз в ръкава си, защото започна с доста любопитна формация.

За пореден път се налага да започна текст със съобщение за гол от съблекалнята. Още във втората минута Салах се възползва от грешен пас назад на Ерик Дайер, излезе 1 на 1 с Юго Лорис и направи резултата 1:0.

Преди да се насочим към играта ми се иска да отделим няколко думи за формацията на Тотнъм. Както се вижда от картинката горе, подредбата на шпорите бе доста нестандартна. При нестандартните формации, а и въобще попринцип, е по-важно какви са ролите на играчите на терена, а не как ще изглеждат в цифри – наименованието е без кой знае колко голямо значение. Все пак ако трябва да избера такова, бих се спрял на 4-2-2-2.

Идеята на Почетино бе да насити центъра с 4 човека (Дайер, Дембеле, Ериксен, Деле Али) които да противодействат на тройката халфове на Ливърпул. Численото предимство пък би следвало да помогне на шпорите да установят контрол и върху срещата.

Очевидната липса на крила в системата (и съответно и на широчина в атаката) пък биваше комепсирана от двата бека – Бен Дейвис отляво и Киърън Трипиер отдясно. На тях се падаше да вършеят целите флангове, докато съотборниците им се забавляват в центъра.

Формацията очевидно бе пригодена да постави Тотнъм на кормилото в мача а.к.а да установи контрол върху топката. Така че не можем да заключим, че ранният гол е променил по някакъв съществен начин стратегията им за провеждането на двубоя… освен, разбира се, да е направил играчите им идея по-припряни и прибързани.

Ливърпул от своя страна бяха ОК с половината от този план. Мърсисайдци нямаха нищо против да оставят топката за Тотнъм, но пък нямаха никакво намерение да ги оставят да контролират срещата. Вместо това домакините излязоха на висока преса и се опитаха да поставят под напрежение изнасянето на топката от страна на шпорите.

Подобно на това, което се случи в срещата им с Ман. Сити, възпитаниците на Клоп приоритизираха отрязването на коридорите за пасове към халфовете на противника си. Ключов за тази операция отново бе Роберто Фирмино, който отговаряше едновременно за пресирането на централните защитници (Вертонген и Санчез) и за пресичането на пасовете към Муса Дембеле.

Фирмино имаше задачата да пресира централните защитници на Тотнъм, като в същото време затваря ъглите за пасове към Муса Дембеле. Мане и Салах чакаха в готовност да пресират ако топката бъде подадена към един от двата фланга, а халфовете на Ливърпул се грижеха за Дайер, Ериксен и Деле Али.

Пресата на Ливърпул бе, характерно по Клоповски, идеално балансирана между агресия и дисциплина. Мърсисайдци умело насочваха противниците си към фланговете преди да ги атакуват, като в същото време внимаваха и за позиционирането си.

В резултат Тотнъм владееше топката в по-голяма част от полувремето, но пък често това се случваше в близост до собствената им врата. А при самото изнасяне също имаше доста брак – сякаш футболистите на Ливърпул печелеха почти всяко единоборство в центъра на терена и почти всяка втора топка. От което пък следваха опасни контри.

Дори моментите на продължителни атаки на Ливърпул изглеждаха доста опасни, тъй като прибирането в защита идваше малко некомфортно за шпорите и опонентите им успяха да се възползват ефективно от повечето свободно пространство по фланговете.

Второто полувреме
Нещата определено не изглеждаха добре игрово за Тотнъм, затова и Почетино направи промяна още на почивката. Не става дума за смяна – същите 11 започнаха и втората част – но пък за сметка на това имаше разместване по терена.

Кристиан Ериксен и Деле Али размениха позициите си. Освен това налице бе още една тънка промяна в поведението на двамата – Ерискен започна да прекарва все повече от времето си връщайки се назад за да поема топката, докато Али се фокусира главно върху това, в което е най-добър: да търси пространства между линиите на опонента. С това допълнително „накланяне“ на и иначе несиметричната постройка, системата на Тотнъм започна повечко да прилича на "диамант". А след смяната в ‘70тата минута (Ламела на мястото на Санчез) постройката съвсем официално придоби такъв вид:

Ливърпул, разбира се, подходиха по същия начин в началото на полувремето, но постепенно умората започна да си казва думата. Пресата на домакините бе изключително интензвина през цялата първа част и особено с изигран мач преди едва 3 дни, изглеждаха обречени да свършат въздуха сравнително рано.

Това започна да се случва някъде около ‘60тата минута и оттам нататък мърсисайдци бяха постепенно натикани да се защитават все по-дълбоко в собствената си половина. Клоп, разбира се, очакваше това и посегна сравнително рано към скамейката в опит да освежи тима си. С близо половин час оставащ за игра, терена напуснаха Хендерсън и Мане, а на техните места се появиха Вайналдум и Окслейд-Чембърлейн. Постройката на червените остана същата.

В този период от срещата крилата на Ливърпул често се прибираха доста назад за да покрият високо изнесените бекове на Спърс. Това оставяше в центъра едва 3-4 човека за Ливърпул и допълнително намали шанса им да контролират центъра на терена, както и затрудни организирането на контраатаки:

С напредването на времето се затягаше и обръчът около вратата на Кариус. Германецът обаче успя да направи няколко добри спасявания и да запази преднината на тима си. Някъде около ‘78та минута Клоп прибегна и до последната си смяна. Джеймс Милнър отстъпи мястото си на терена и вместо него се появи Жоел Матип като трети централен защитник. След тази откровено дефанзивна смяна, Ливърпул доигра срещата в 5-4-1.

Евентуално стигнахме и до заключителните минути (от 78-ата натам). Първо в игра за шпорите се появи Виктор Уанияма, заменил Муса Дембеле. Очевидно тактическата инструкция, която Уанияма получи от Почетино бе да прати тупалка от 30тина метра в горния ъгъл на вратата, защото тъкмо това и се случи само минута по-късно, когато резултатът стана 1:1.

Истинската драма дойде малко по-късно – в ‘83тата минута. Обикновено избягвам да коментирам съдийските решения, като вместо това се фокусирам върху случилото се на терена в текстовете си. Но пък днешната среща някакси ми кълчи ръцете и не ми оставя никакъв избор, така че.. да се гмуркаме в дълбокото.

Внимание: Остатъкът от текста съдържа повече обрати и от филм на М. Найт Шамаялан.

В 83-ата минута при един пас на Деле Али, топката стигна до Деян Ловрен, който се опита да я изчисти, но не успя да осъществи добър контакт и я прати зад гърба си…. право у Хари Кейн, който заобиколи Лорис Кариус и падна на земята.

Цялата драма дойде от там, че Хари Кейн бе ЗАД гърба на защитата на Ливърпул в момента на паса. Но дали бе в засада? Именно това се опитаха да решат главният рефер Джон Мос и помощникът му от близката страна в близо 2 минутна дискусия на тъчлинията.

Какво казват правилата? След дълго ровене и проверяване се оказа, че ситуацията опира до следното правило:

"А player in an offside position receiving the ball from an opponent who deliberately plays the ball (except from a deliberate save by any opponent) is not considered to have gained an advantage."

С други думи – Кейн не е в засада, ако Ловрен е играл умишлено с топката. Именно това и чухме да казва страничния съдия на Джон Мос – че ако Ловрен е играл с топката не е засада, но пък той не бил видял дали това е станало, затова Мос да си прецени.

Разковничето е в дефиницията за "умишлено" – очевидно желанието на Ловрен не е било да прати топката зад себе си, затова няма как да е умишлено, нали? Да, ама не. Ловрен умишлено опитва да изчисти топката, просто не успява да я уцели като хората. Така че играта му е умишлена, само резултатът от нея е нежелан. Така че по последните правила… засада няма.

ОК, това ли е цялата драма? Ами… не съвсем. Един приятел посочи, че въпросното правило важи ако Хари Кейн е в пасивна засада. Да приемем, че е така. А дали случаят е такъв? Дали засадата е пасивна или активна зависи от това дали позицията на Кейн е повлияла на Деян Ловрен.

Ако Хари Кейн НЕ  беше зад гърба му, щеше ли Ловрен да се опита да изрита топката силно напред и да я пропусне? Ако да – няма засада, защото Кейн е бил в пасивна позиция. Ако не – има, защото Кейн е повлиял на решението му.

Очевидно няма как да знаем дали Ловрен е щял да изрита топката иначе или пък е щял да опита да я овладее. Няма как никой да знае такова нещо, което прави цялата ситуация малко абсурдна. И доста неясна. Лично за мен такива ситуации са толкова тънки и трудни за интерпретация, че каквото и решение да вземе рефера не бих го винил. Ние като зрители и читатели имаме часове да гледаме повторения и да четем различни правилници, интерпретации и мнения на други съдии и накрая отново не сме сигурни и спорим с дни, а хората в черно имат секунди да вземат същото решение, без помощта на повторения.

ОК, отървахме ли се от ситуацията? Ами… такова… май… не още. Оказва се, че има още един тънък момент. Всички бяха толкова вгледани в засадата и дискусията около нея, че някакси в страни остана една друга важна дискусия – има ли всъщност… дузпа?

На повторенията изглеждаше сякаш контакт между Лорис Кариус и краката на Хари Кейн няма и сякаш ако това бе забелязано можеше да си спестим цялата горна драма? Е, в края на краищата отсъждането бе, че засада няма, а дузпа има и бялата точка бе посочена.

Хари Кейн избра да насочи топката в центъра на вратата, но Кариус не помръдна и отрази дузпата. И се оказа, че цялата ни дискусия горе е просто за кеф, тъй като не се отрази на резултата по никакъв начин. Фън, а?

Драмата в срещата обаче далеч не бе приключила. Няколко минути след изпуснатата дузпа, Мохамед Салах реши да се престори на Меси и направи това:

Така египтянинът направи резултата 2:1 в 91-ата минута, осигурявайки ни драматичен обрат.

…поне до 94-ата минута, когато Тотнъм получи правото да изпълнят още един 11-метров наказателен удар. Ситуацията отново предизвика много дискусии, тъй като първоначално Джон Мос реши да НЕ отсъжда дузпа, но промени мнението си след сигнал на същият страничен съдия отпреди малко.

Този път ситуацията бе доста по-лесна от законова гледна точка, като цялата дискусия се завъртя до това дали имаше контакт в ситуацията. Всичко бе сравнително просто – закачи ли ван Дайк с върха на бутонката си прасеца на Ерик Ламела или не? Ако да – има достатъчно основание за дузпа. Ако не – симулация. Оставям най-ясното видео, което успях да докопам и оставям на всеки да си прецени сам за себе си, без да взимам отношение:

Good angle pic.twitter.com/8Ip3Lxb6g3

— Ben Smith (@BSmith) February 4, 2018

Е, това ли беше? Май се отървах? М?
Не.
Остана още един тънък момент. Оказва се, че преди въпросната ситуация между ван Дайк и Ламела… Ламела е бил с няколко сантиметра в засада. Става дума за буквално половин обувка разстояние, но пък половин обувка пак си е засада по правилата. Преценката дали това е нещо, което може да се очаква да бъде забелязано със 100% точност в игрови условия от съдиите оставям на всеки индивидуално.

Заключение
За пореден път отборите на Ливърпул и Тотнъм ни предложиха страхотен за гледане сблъсък на високо темпо. За съжаление играта и наистина красивите попадения на Уанияма и Салах (които би следвало да спорят за гол на годината) останаха на втори план заради дискусиите покрай последните минути от двубоя.  В края на краищата двата тима си разделиха по полувреме, като през първата част пресата на Ливърпул се оказа прекалено ефективна и червените контролираха срещата чрез множество спечелени единоборства в средата на терена и скоростни атаки. През втората пък с настъпващата умора от изтощителния им подход + някои промени от Почетино, динамиката се обърна и Тотнъм натисна съперника си. И може би с оглед на играта, в един перфектен свят равенството бе най-логичният завършек на двубоя.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com