2015-03-06 18:40:00
През май 2013 г. в Париж се състоя световното първенство по тенис на маса. Националната телевиизя на Китай – CCTV, със своя 5-и канал, посветен на спорта, излъчваше директно турнира. Покрай обичайния триумф за представителите на най-многолюдната страна в света се забеляза нещо странно. В офисите на CCTV започнаха да се обаждат зрители, първо стотици, а после хиляди, с една и съща молба:
"Искаме да гледаме футбол, а не пингпонг”. Служителите и журналистите в телевизията не можеха да повярват, че за първи път "националният спорт", с който страната се идентифицира, е пометен от друг. Все едно да се срути Великата китайска стена! В резултат на това през 2014 г. от мондиала по тенис на маса CCTV излъчи директно финала при мъжете, а женският мина на запис. Заради футбола.
№ 82 в ранглистата на ФИФА
Парадоксалното е, че играта се радва на голяма популярност без националният отбор да е спечелил нищо. Селекцията заема 82-о място в последната ранглиста на ФИФА, а преди месеци бе 97-а. Скандалите в Суперлигата са повтарят периодично, както и корупцията сред играчите и съдиите. Въпреки това китайците са лудо влюбени във футбола. Президентът на страната Си Дзинпин дори се води фен №1. През тази седмица първенството стартира, а въпреки трудностите мечтите летят високо. 16-те елитни отбора са водени от 9 чуждестранни треньори. Тук са италианецът Фабио Канаваро (Гуанжу Евергранде), испанецът Грегорио Мансано (Бейджин Гуан), шведът Свен-Горан Ериксон (Шанхай СИПГ), румънецът Козмин Контра (Гуанжу РФ), бразилецът Кука (Шандон Люнен), холандецът Ари Хаан (Тянжин Теда), българинът Ясен Петров (Шъдзяджуан) и двамата французи – Франсис Жийо (Шанхай Шенхуа) и Филип Трусие (Ханжу). Многото чужди специалисти трябва да вдигнат тактическото и техническо ниво, макар да не е лесно. Що се отнася до футболистите според регламента могат да участват четирима легионери плюс един азиатец, за да не изчезнат местните. Предвид икономическия потенциал на много клубове те спокойно биха си позволили състави без китайци. От чужденците предпочитанията са към бразилците – 22-а от общо 64 (34,4% от чужденците). Идеята на Си Дзинпин е ясна – Китай да участва на световни финали.
Средно по 19 000 зрители на мач.
В структурно отношение потенциалът на китайския футбол е огромен. Макар да не се отчитат някои факти. Девет от 16-те участника в Суперлигата разполагат с 60-хилядни стадиони. В тяхното проектиране и строителство са залегнали две причини. От една страна е ентусиазмът от атмосферата на съоръженията по света, съчетана с местната реалност. През 2013 г. срещите в елита бяха наблюдавани от 4,456 млн. зрители, средно по 18 600 на мач. През 2014 г. има леко повишение – 4,556 млн. или средно по 19 000 на мач. Очевидно трябва да мине доста време, за да се напълнят стадионите според очакванията.
Другата причина касае националния отбор. Ако Китай желае да се кандидитира за домакин на мондиал, то трябва да предложи 20 стадиона с капацитет 50-100 000 зрители. В страната не бързат, защото искат първо да имат класен отбор, начело на който в момента е французинът Ален Перен. И тук пак се появява могъщата фигура на Си Дзинпин. Още при избирането му за генерален секретар на Китайската комунистическа партия през ноември 2012 г. той обяви трите си цели във футбола – националният отбор да се класира за мондиал, страната да получи домакинство на световни финали, а селекцията да спечели титлата на планетата. Третото изглежда трудно постижимо, но първите две са напълно реални.
Училищно и университетско обучение.
Си Дзинпин стартира амбициозна програма, по която училищата и университетите да си сътрудничат тясно с клубовете. Футболът влиза в програмите по физическо обучение. Започва се с 26 000 училища в 28 провинции и 40 града, което отговаря на 20 милиона практикуващи. Целта е през 2023 г. да се достигне до 400 000 училища, 31 провинции, 120 града и 260 милиона практикуващи. Част от инициативата е и треньорът на Гуанжу Евергранде Канаваро, който подписа договор с правителството да бъде едно от лицата на кампанията.
За да има успех е необходима подкрепата на целия бюрократичен апарат. Поради тази причина неслучайно за президент на Футболната федерация бе избран Кай Женхуа – емблематична фигура в тениса на маса. Той започна да преструктурира организацията, но не можа да навие Марчело Липи да поеме националния отбор.
Войната срещу корупцията, обявена от Си Дзинпин, вече взе да дава резултати в реалния живот с фалита на много "безрасъдни" компании за недвижими имоти, а също и във футбола. На ред е следващата крачка – победи на зеления терен, но за тях се изисква още време.
Дженаро Боца/Екстратайм/превод: Тема Спорт