2012-02-10 08:27:00
Херо бил българския Венгер – никога не бъркал в избора си на играчи
24-годишният Яник Боли все още не е звезда, но може да стане и защо не в "Черноморец", където е на проби. Таранът, който е племенник на звездите на френския национален отбор от недалечното минало Базил и Роже Боли, даде първото си интервю у нас за читателите на "24 часа".
При превода помогна спортният съветник Болеслав Козакевич, довел Яник, който работи с няколко мениджърски агенции, включително и с тази на чичо му Роже Боли.
– Здравейте Яник, вече 24 часа сте в Черноморец, какви са първите ви впечатления?
– Приятно съм изненадан, най-вече от гостоприемството. В момента се чувствам супер. Надявам се да имам възможността в бъдеще да видя от красотите на България, за които са ми разказвали.
– Как се стигна до идването ви в Бургас?
– Дойдох по препоръка на чичо ми Роже Боли, който е и мой мениджър. Каза ми, че е отличен шанс за мен да играя редовно, да се развивам. Шанс да израсна и после да бъда трансфериран в още по-голям европейски клуб. Той знае, че Черноморец е сред най-добрите в България.
– А какво ви каза чичо Базил?
– Да се отпусна и да покажа себе си. Двамата ми чичовци и моят баща винаги са готови да ми дадат съвети.
– И баща ви ли е бил футболист?
– Не. Той е насочил по-малките си двама братя към футбола. Дал им е начален старт, като ги е мотивирал да станат играчи от световна класа, за което са му благодарни.
– Какво знаете за отбора на Черноморец, за треньора?
– Знам, че Черноморец се бори за класиране в европейските клубни турнири. Целта определено ми допада. Имах информация, която се потвърди, че имат една от най-добрите спортни бази в България. Чух, че треньорът Димитър Димитров-Херо е българският Арсен Венгер – никога не бърка в избора на футболисти.
– А какво знаете за българския футбол?
– Веднага ми изплува името на Бербатов. Говорили са ми, че вашето първенство е интересно и привлича доста чужденци. Да не забравяме и Стоичков.
– Не забравяте ли и "Парк де Пренс", когато България би Франция въпреки, че сте били едва на 5 години?
– О, да! Тогава ми беше тежко да гледам как моите чичовци, близки и всички французи страдат. По-късно съм гледал на видеозапис този злополучен за Франция мач и плаках.
– Плюс или минус е да носиш фамилията Боли?
– И двете. От една страна, съвети получавам от най-близките хора. Най-вече как да се справям с напрежението. От друга гледна точка са сравненията. Аз искам да израсна като Яник Боли, а не да съм известен като племенника на Базил и Роже Боли.
– Коя е любимата ви позиция на терена?
-Да атакувам, независимо дали като типичен таран, или като втори нападател.
– Най-красивият ви гол, който още помните?
– Безспорно първият в професионалния футбол с екипа на представителния отбор на “Пари Сен Жармен”, когато донесох победата за купата на страната срещу Амиен. Тогава бях 19-годишен.
– Кои са най-силните ви качества?
– Обичам да дриблирам очи в очи срещу съперника. По-силният ми крак е десният, но си служа добре и с левия. Твърдя, че скачам високо и стрелям с глава. Но стига съм се разкривал, че ще улесня защитниците! (Смее се.)
– Вашият идол е?
– Роналдо, но не Кристиано, а Феномена от Бразилия. Голяма класа.
– А любимият ви отбор?
– Реал Мадрид.
– Какво правите в свободното си време?
– Обожавам да гледам сериали и да играя на плейстейшън.
– Вярвате ли, че можете да стигнете славата на чичовците ви?
– О, дано! Знам, че няма да е лесно. Ще се трудя. Дано имам и малко късмет.
– Кои са вашите фаворити за европейското през лятото в Полша и Украйна?
– Трудно ми е да прогнозирам, но ми се иска шампион да бъде Франция. Ще стискам палци.
– Виждам, че на ръката си носите нещо като нашенските мартенички. Не е ли рано да ги поставите?
– Не, не! Това ми е талисманът. Аз съм католик и това ми носи щастие. Не ги свалям никога. На мачовете са ми за късмет. Вярвам много, че ми помагат.
– Ако всичко е наред и подпишете с Черноморец, ще си купите ли български мартеници?
– Задължително! Може и тях да не свалям от ръката си.
– Да, но поверието гласи, че се махат, когато видиш щъркел?
– Явно имате страхотни традиции.
– Какво ще пожелаете на българите?
– Да не ни бият повече на футбол, както през 1993 година, за да не плача. (Смее се.)
Велизар Маджаров/24 часа