2019-05-04 14:55:00
Мъжкото седмично списание ICON на ежедневника “Ел Паис“ публикува днес интервю с Кристиано Роналдо, първото което португалската суперзвезда дава на испански журналист от напускането на Реал Мадрид миналия юли. Хави Санчо говори с 34-годишният нападател на Ювентус по повод откриването на новия му бизнес – клиника за присаждане на коса “Инспария“ в Мадрид, (интервюто е от средата на март – б.ред.) предлагаме по-голямата част от разговора:
Човекът с най-много последователи в Инстаграм (163 милиона), натрупал 28 трофея между национални първенства, шампионски лиги, европейски, суперкупи и златни топки. За феновете си е най-добрият футболист в света. За мразещите го е втория най-добър футболист в света. С такъв състезателен характер и самоизисквания е, че понякога изглежда да разбира спорта си като индивидуален. Кристиано Роналдо (Фунчал, 1985) е една от най-имитираните и същевременно поляризиращи личности на планетата. “Мразят ме, че съм красив и богат“, обясни веднъж освиркванията от съперникови фенове. За същото, за което едни го ненавиждат, много – го обичат. Няма друг персонаж, който да показва по-добре времето ни от Кристиано Роналдо.
От една страна е залата, където се правят снимките за този репортаж, до нея е кабинета на португалеца, откъдето ще дирижира клиниката. Оттам излиза Джорджина, поздравява с таланта на известните хора към тези, като нас, невзрачните. Тази 25-годишна млада дама, родена в Буенос Айрес, днес има по-важна роля от тази на годеница и придружител, тя е съществена част от проекта – ще е директор на клиниката. Двамата сядат в кабинета, придружени от сътрудниците си, които ще следят на компютър листата с предварително одобрените въпроси и с телефон, както и аз, ще записват разговора. След минути ме канят и мен, Роналдо оставя Джорджина да отговори на първите три въпроса, свързани с клиниката, след което започваме с него.
-Кое се избира по-трудно: клуб или бизнес?
-Бизнес, мисля, въпреки че в клуба играеш с много неща и трябва много, много, много да мислиш. И за двете неща обаче се доврявам на семейството и най-близките приятели. Крис (големият му син, на 8 год.) понякога дава мнение, но още е много млад. С годините си формираш екип.
-Защо инвестирате в подобно нещо?
-Капилярите са истински проблем, искам да помогна за самочувствието на хората. В семейството нямаме подобни проблеми, но знаеш – всичко се променя. И на мен един ден може да ми липсва коса. Стрес, лошо хранене…В естетиката трябва да напредваш.
CR7 е усмихнат, отпуснат, целта ни е без да го питаме директно, да го накараме да говори за проблемите с Испанските данъчни, за жалбата срещу него за насилие от Катрин Майорга, тема която все повече се усложнява..Спойлер: постигаме само половината..
-Не се ли уморихте да доказвате постоянно нещо на всички?
-Няма да отричам, че понякога ме изнервя и уморява, защото изглежда че всяка година трябва да показваш колко си добър. Трудно е. Имаш допълнително пресиране да се доказваш на хората, не само на себе си. Също на тези наоколо, сeмейство, майка ти, сина ти… “Крис, утре трябва да спечелиш“ – активизира те. Постоянно трябва да тренираш, но идва момент и казваш “Виж, остави ме…“
-Наслаждавате ли се все още на футбола?
-За мен е мисия: отиваш на игрището, печелиш, ставаш по-добър. Тези моменти, когато мислех “само ще дриблирам!“…честно, вече ги нямам. Има допълнителен стрес. Хората постоянно те съдят: “А, вече е свършил. На 33, 34 или 35 трябва да се откаже“. И ти искаш да ги изненадаш – така продължава „ел бичо“ (звяра – б.р.).
-Мислите ли, че някои Ви смятат за някакъв сорт робот?
-Едва ли, но ме виждат като човек, който никога няма проблеми, не може да е тъжен или да има тревоги. Хората оеднаквяват липсата на проблеми, успеха, с парите. Как ще е тъжен Кристиано щом има милиони? Но разбирам – хората не мислят като теб, не са изживели определени моменти, нямат повече култура от позволеното им. Тези са с пушката, чакайки Крис да сбърка дузпа или се провали във важен мач. Но трябва да съм подготвен за тази част от живота, правя го от доста години.
-Кога привикнахте към тези моменти?
-Не знам точно, но почуствах напрежението от доста млад. Дойдох в Мадрид като най-скъпия футболист в историята. В Манчестър каtо спечлих първата си “Златна топка“ на 23 години, хората мислеха “Виж го този, трябва да е свърх“. Последните 10-12 години винаги сем имал екстра-натиск.
-Какво се прави, отивайки в нов клуб?
-Първото е да бъда себе си, не нещо повече. Работната ми етика е една и съща. Ако шефът на фирма изнервя всички, хората ми няма да го считат за лидер, ще си кажат: “Шефа не се отнася добре с мен“. Трябва да си скромен, да разбереш, че не всичко знаеш. Ако си умен, схващаш нещица, за да растеш като спортист. Адаптирах се идеално в Юве. Видяха, че не съм “въздухар“. Кристиано е това което е, защото се поддържа. Едно е да приказваш, друго е да го вършиш. Защо съм спечелил пет Шампионски?
-След напускането на Реал Мадрид не бяхте ли съблазнен за бизнес на друго място?
-Семейството ми е оттук, тук са родени, живях девет години в Мадрид с много моменти, които не могат да се изтрият. Можех да открия клиника в Торино или друг град. Но не. Продължих с плануваното, защото Мадрид ми даде много. Как да го забравя?
-Въпреки всичко?
-Разбира се. Испанците бяха добри с мен, исках да им дам някои работни места, независимо от проблемите ми с данъчните. Това не мога да го забравя, нито скрия, живота ми е отворена книга. Вървя с изправена глава, знам че хората ме обичат, че дадох много на клуба, както и клуба ми даде много. По улиците ми казват: “Крис, върни се, тук е дома ти завинаги“. Харесва ми да го чувам.
-Кого афектират повече полемиките около личния Ви живот – Вас или семейството?
-Обичам да съм емблема и си решавам сам проблемите. Знаеш, щом си световно известен не е лесно да скриеш нещата. На някои им харесва Кристиано, на други – не. Колкото си по-нагоре, толкова повече искат да те натикат надолу. В професията нека ме критикуват, но личния живот е по-интимен, имам годеница, деца, майка, сестри и брат, приятели. Като стане нещо не мога да се върна вкъщи и да рева, трябва да опитам да търся решение. Само за смъртта няма такова.
-Мислите ли, че понякога сте бил прекалено откровен?
-Да, но виж, имайки всичко, което имам и печелейки всичко, което печеля, нещо правя добре, нали? Защо имам най-много последователи в соц.мрежи? Може би хората се идентифицират с мен, или давам искра? Така е.
-Може би защото сте сред най-наслаждаващите се на славата?
-Отвътре ми идва..
-Ако сложим микрофони в съблакалнята ще свърши ли футбола, какъвто го познаваме?
-Не в съблекалните на Юве и Реал се говори нормално за футбол.
-Създадохте ли приятели в този спорт?
-Бих казал, да…Не, че не се правят, имам приятели, но не мога да отрека, че е труден свят.
-Защо не се чува, че може да станете треньор след отказването?
-Не го отхвърлям.
-Мислили ли сте да приключите в Барселона? Имат плажове..
-Ха ха ха…Не е за мен, не. Бях там два-три пъти, почувствах че нещо не ми харесва.. Но е нормално заради съперничеството.
-Знаете ли, ако утре Ювентус загуби, ще кажат че е заради Вас и Вашите въпроси…
-Хората не знаят да разделят нещата. Аз да. Бизнеса си е бизнас, но утре аз ще се мъча във фитнеса, бягайки и концентрирайки се в предстоящите мачове. Не се притеснявам, имам екип от подготвени като мен в професиите си хора, аз контролирам. Не всеки футболист може да се похвали с клиника за коса, хотели, фитнеси. Това се постига, не пада от небето, трябва да работиш здраво.“