2018-05-28 12:27:00
Въпреки че триумфира в 9 от 10-те си срещи в квалификационната група, Швейцария се нуждаеше от бараж, за да си спечели билет за Мондиал 2018. Кръстоносците се справиха със Северна Ирландия в него с общ резултат 1:0 и се класираха на десето световно първенство и четвърто поредно. Тимът три пъти е достигал 1/4-финал на най-големия международен форум, но за последно направи това през далечната 1954-а, когато страната беше домакин. Швейцария държи един доста любопитен рекорд на световни първенства – единственият отбор, който е отпадал, без да е допускал гол във вратата си (2006-а).
В Швейцария са оптимисти за предстоящия мондиал, а причините са няколко. Въпреки че игра бараж, квалификационната кампания на кръстоносците бе почти безупречна и се превърна в най-добрата в историята им. Преди назначението на Петкович националният отбор разчиташе на компактни и дисциплинирани изпълнения, за да се класира на големи турнири. 54-годишният специалист обаче промени това и тимът се стреми да играе по-атакуващ и позиционен футбол, а напредъкът е очевиден.
"Развихме се изключително много като отбор. Можем да реагираме подобаващо и по време на мач“, категоричен е селекционерът.
В края на миналия век Швейцария се задоволяваше само с класирането си на световно първенство, но това вече не е така. Тимът е на четвърти пореден мондиал и премина на друго ниво. „Нещата са много по-различни отпреди пет-шест години. Сега всички играем редовно в топклубове в Европа“, казва халфът на Арсенал Гранит Джака. Всичко това се вижда и от ранглистата на ФИФА, където Швейцария е на шесто място, а през 2017-а достигна дори до четвърта позиция.
Фланговете са най-очевидната силна страна на отбора. Крайните защитници Лихтщайнер и Родригес са звезди в Серия А, съответно в Ювентус и Милан. Те са невероятни играчи и подкрепят атаките, въпреки че първият е на 34 години. Родригес пък разполага с убийствен ляв крак и е изключително опасен от статични положения. Дълбочината също е налице – крайният бранител на Базел Михаел Ланг, който вкара победни голове за Базел в ШЛ този сезон срещу Ман Сити и Юнайтед, е готов да запълни всяка дупка. В атака по крилата пък действат Шакири и Цубер, а Мехмеди от Волфсбург и вълнуващият талант Димитри Оберлен също могат да имат ключово влияние при нужда.
Когато говорим за силни страни, няма как да подминем факта, че също като съседна Германия Швейцария е известна с това, че създава вратари. Ян Зомер (Борусия М) и Роман Бюрки (Борусия Д) са титуляри в своите отбори, а и четиримата на този пост в разширения състав са от Бундеслигата…
Основният проблем пред Владимир Петкович е откъде ще дойдат головете. Позицията нападател е най-проблемната в големите турнири. Най-вероятно Швейцария ще започне със Сеферович и в Русия, който записа слаб сезон в португалския Бенфика. През 2016-а се видя, че на 26-годишното острие не достига качеството, което е необходимо, за да осигури надеждния завършващ удар. Йосип Дърмич от Гладбах е естествен хищник в противниковото наказателно поле, но той и младият Емболо (Шалке) рядко играят в клубните си отбори. Единственият нападател, който вкарва редовно, е Марио Гавранович от Динамо Загреб, но няма реална индикация, че той може да направи разликата на световно първенство.
Без никакво съмнение основната заслуга за възобновената вяра в националния отбор е на Владимир Петкович. Селекционерът на Швейцария е пример за трудолюбивия характер на самия човек и многото мигранти, които населяват централноевропейската нация през последните десетилетия. При пристигането си в страната всичко в националния отбор беше различно. Играчи като Ален Сутер, Кнуп, Марко Пасколо и Бонвин бяха норма, а такива като Тюркилмаз се разглеждаха като изключение. В страна, в която имиграцията често е спорен политически въпрос, Петкович събра национален отбор, състоящ се от играчи с албански, босненски, камерунски, чилийски, конгоански, хърватски, нигерийски, испански, судански и турски произход.
Въпреки че все още остават въпросителни за това дали Петкович може да изведе Швейцария до елиминациите на Мондиал 2018, неговото изкачване до върха на славата в страната не трябва да се подценява. Преди около 30 години той пристигна в държавата като поредния чужденец, принуден да се адаптира към нов език и култура. Сега обаче Петкович е възхваляван от мнозина и е смятан за най-добрия учен в Швейцария. Той преодоля много препятствия по пътя си към върха, а много от играчите в националния отбор знаят, че в гнездото има фигура, чието пътуване към националното признание отразява тяхната собствена съдба.
Към края на 2015-а имаше вътрешни разногласия, но всички проблеми бяха разрешени от Петкович и вече са част от миналото. Общото мнение в страната вече е, че многобройните играчи с мигрантски произход обогатиха значително отбора. Преди няколко десетилетия всички те бяха наричани "хора втора ръка", но сега са основната надежда на Швейцария за нещо голямо на турнира в Русия. "Те не познават страха, а манталитетът им дава неудържима воля да спечелят", описва най-добре нещата легендарният Отмар Хицфелд. Швейцария тръгва на своя Кръстоносен поход в Русия, който цели нова промяна на световната история, но този път във футбола…
Любомир Изов/Тема Спорт