2011-11-24 08:36:00
Какво е общото между Александър Сталийски, Цветан Василев, Булсатком,
Алианц, Лукойл… Ами това, че сред тях го няма Роман Абрамович,
например.
Не е виц. За всички тези субекти и физически лица
прочетохме в последните два месеца, че са новият собственик на Левски.
При всяко споменаване във вестник с 3-хиляден тираж или по телевизия с
над милион зрители, Тодор Батков се чувстваше длъжен да обяви, че няма
такова нещо. Че нещата са под контрол и "и се посмял на информациите".
А
щом Батков реагира така, бъдете сигурни – продажбата е близо. Въпросът е
само кой ще влезе в кожата на един от двамата най-следени, обсъждани,
критикувани и рядко хвалени люде в спортния живот на държавата. Другият е
този, който притежава ЦСКА.
„Касата е празна", призна Батков.
Слуховете и информациите за купувач се въртят все около Левски в
последно време, значи моментът е назрял. Клубът съвсем скоро ще има нов
бос, което е огромна новина след над десетилетие ера „Чорни плюс
Батков".
Да коментираш обаче нероден Петко е сложна работа.
Хлъзгава. Продажба още няма. Но спокойно можем да си разсъждаваме на
воля за какво, по дяволите, му трябва на някого да купува който и да е
футболен клуб у нас.
Левски, като претендент за титла и място в
основните схеми на евротурнирите, е едно скъпо удоволствие. На година
издръжката на отбора е поне 4 милиона лева. В това включваме заплати,
лагери, премии, разходи около пътувания, настаняване на чужденци,
юношеска школа, плащания за охрана на мачове и други такси. Без
ежегодните разходи по стадиона и базата, които и без това не позволяват
кой знае какъв мащабен ремонт. При покупка на един по-скъп играч (едва
ли скоро ще има нов двумилионен Чиликов) разходът скача над 6 милиона.С
инвестиция в игрища, плащане на глоби в УЕФА (често се случва), смяна на
табло или седалки, екипировка…
Разходите винаги са повече от
предвиденото. Все пак това е Левски – ти трябва да доказваш ежедневно на
феновете, че искаш титлата поне колкото тях. Иначе рискуваш да попаднеш
в ситуацията на Батков. Не само даваш пари, ами сутрин, докато идеш до
офиса, виждаш три плаката "Батков – вън!", висящи от мостове и надлези. А
лепенка със същия призив краси вратата на самия ти офис.
Вътре на бюрото пък чакат поредните разходни разписки, донесени от вече започналия да се изчервява Баждеков.
Приходите
са сложна работа. Най-големият от тях по законите на нормалния свят би
трябвало да идва от ТВ правата. У нас две години тоя филм го имаше, но
сега нещата са неясни. В края на сезона Левски ще вземе вероятно към 300
000 лева, ако завърши сред първите три. Ако стане шампион, може да ги
докара и до половин милион. Но няма как да правиш изчисления в бюджета и
да нанасяш в началото на финансовата година сигурен приход от това
перо. Просто не знаеш какво и колко ще получиш. За „кога" – да не
говорим. ЦСКА и Славия още чакат да разделят 60 000 лева, които им се
полагат за финала за купата, а той беше на 25 май.
Другите
възможни източници на някакъв приход са билетите, артикулите,
трансферите. От билети Левски няма как да печели, ако не играе всеки
сезон в групите на евротурнирите. Освен тях, за един полусезон на
„Герена" има два мача, които генерират интерес – с ЦСКА и Литекс. Но
дербито обикновено е по-скоро разход, защото след него винаги клубовете
плащат поне по 10 000 лева глоба. Ако биеш – и премии за играчите, та
колко билета трябва да продадеш, че да излезеш на печалба?
Трансферите?
Добре, ще продадеш някой като Гара Дембеле или Дарко Тасевски, ще му
вземеш милион лева или нагоре и временно си осигурил издръжката. Ама
нали ще зейне дупка в отбора, трябва да извадиш пак, за да дойде поне
някой, който с времето да се наложи като равностоен на продадената
звезда. Той струва пари, заплата взима (обикновено солидна). Защото
иначе как да гониш високи цели и пак да атакуваш групите, без които пък
губиш доста пари от УЕФА и билети… Затворен кръг.
От артикули
Левски е един от малкото клубове в България, който реално май е отгоре.
Магазините Ultrablue функционират и вероятно генерират някакви печалби.
Но те са капка в морето с оглед на непрестанния разход, който дебне зад
всеки ъгъл. Левски е като скъпа спортна кола – кефиш й се, гали ти
самочувствието, че е твоя, другите те сочат с пръст, че си голяма
работа, ама… трябва да купиш и бензиностанция с нея. Много харчи.
Но
може и това да е целта. Някой да се покаже гордо в ложата като
собственик на любимия отбор на много българи. Особено, когато премиерът
също е загрижен за този клуб!
Почти дословно тези думи и
изчисления се отнасят и за ЦСКА. Но в случая актуалната тема е около
евентуална смяна на собствеността в Левски.
ПАРЦЕЛИРАНЕТО НА "А" ГРУПА
В
ЦСКА управлява "Титан" – фирма, която никога преди това не бе
проявявала интерес в спорта. Някак странно, преди вече близо три години,
сметосъбирачи №1 в страната цъфнаха на „Армията". Открито се говори, че
е станало под давление на президент и премиер, за да се спаси един от
двата гранда на родния футбол.
В Ботев нещата владее Цветан
Василев – собственикът на Корпоративна търговска банка. И там
изненадващо голяма компания взе фалиращ клуб. Но да не забравяме – Ботев
е половин Пловдив – голям клуб с много фенове.
Берое вече е на
ТЕЦ "Марица Изток 2", пак някак гръмотевично бе съобщено преди месец. И
тук ролята на спасители неофициално (но пък съвсем явно) изиграха
управляващите.
Като прибавим отпускането на общински пари за
стадионите на Локомотив и Ботев в Пловдив, премиерското изявление, че ще
спаси футбола в Дупница и Благоевград, намесите на общините с решителни
средства за Ботев (Враца), Светкавица, Монтана, Сливен и Каварна…
Имаме държава, която се интересува живо от това да ги има отборите. Има
отбори – има мачове, има зрелища. Няма зрелища, нещастен народ и сърдит
избирател.
Но това вече е друга тема.
Дидро, Sport cafe