2011-04-17 13:52:00
В началото взимах по 5 лева на мач, разкрива бившият елитен рефер
Бившият рефер Кънчо Димитров дълго време беше забравен за футбола, но отново е близо до играта. Той първо беше избран за член на УС на Асоциацията на съдиите по футбол в България, а този сезон получи покана да стане ментор на двама от младите ни съдии, както и да се присъедини към Съдийската комисия на Зоналния съвет на БФС-София. Кънчо Димитров обаче никога не е стоял далеч от футбола, най-малкото заради сина му Георги Димитров, който след няколко дни навършва 29 години. Наследникът му дебютира в „А” група преди две години и е ръководил 8 мача в елита. Кънчо Димитров се съгласи да отговори на въпросите на bgreferee.org.
– Г-н Димитров, както има една приказка – извадиха ви от „нафталина” и ви затрупаха с ангажименти. Как се справяте?
– Не ми тежи. Поне засега. Може би защото още не съм имал трудни моменти, няма и натрупана умора, както е при много хора. Дълго време се бях откъснал от съдийството, по-точно ме бяха откъснали с мотива „конфликт на интереси” заради сина ми, който е съдия. А на мен винаги ми е било приятно да наблюдавам младите арбитри. Сега имам и възможност да го правя. Не е в мен причината да стоя на дистанция от съдийството толкова дълго време. Но нито съм ходил да се разправям с някого, нито да се моля. Така са преценили, приемал съм го.
– А в чия полза е едно сравнение между съдиите от вашето поколение и сегашните?
– Аз не бих се наел с категоричен отговор. Мога само да кажа, че ние бяхме по-отдадени на футбола и на съдийството в частност. Аз например не пропусках мач на територията на София – независимо кои отбори и от коя група играеха. Но тогава по телевизията даваха изключително малко мачове. Докато сега е много по-различно – постоянно има преки излъчвания както на срещи от българското първенство, така и от различни първенства в Европа и евротурнири. А има и много повече развлечения извън футбола, отколкото по наше време. Но не съм съгласен с тези, които твърдят, че на младите им липсва хъс и амбиция. За това сме отговорни и ние, старите съдии
– А вас кой ви запали за съдийството?
– Като юноша играех футбол в Славия като десен бек, но не пробих в мъжкия отбор. Затова след казармата започнах работа в системата на транспорта. Там срещнах Антон Василев, който ме запали по съдийството.
Работехме заедно в един завод,
врата до врата. Наблизо имаше гараж, в който много от известните футболисти по онова време си ремонтираха колите. Често се спираха да говорят с Тони Василев и на мен ми беше интересно да ги слушам. Обичах много футбола и затова играех за Владая, в четвърта дивизия. Много интересни мачове ставаха, лятото дори ги включваха в спортния тотализатор. На една среща съдия ни беше Димитър Джафков и след седмица се видяхме случайно. Той ме позна и започна да ме разпитва за Владая. Когато разбра, че играем единствено и само за удоволствие, ми предложи да се пробвам като съдия. Замислих се и реших да опитам. Хареса ми, още повече че получавах и пари за това. В началото взимах по 5 лева на мач, ама стандартът на живот беше друг – много неща можеха да се купят с тези пари.
– Много от сегашните съдии не са играли професионален футбол. Това пречи ли им според вас?
– Определено. Съдия, който е играл, много по-лесно навлиза в съдийството и със сигурност по-лесно чете играта, както се казва. Не ми допада и фактът, че много млади рефери ръководят мачове от професионалния футбол. За мен това е голям риск. На 23 години например един съдия не е укрепнал като човек, а това е много важно. Това става някъде около 30 години.
– Какво е нивото на съдийството ни?
– Имаме нелоши съдии. Проблемът е, че всеки търси причината за личния си неуспех в съдията. Аз не съм чул някой президент да каже – сбърках, защото не подсигурих исканите от треньора играчи, сбърках, защото не им плащам навреме. Или пък треньор – сбърках, защото не избрах точния състав и правилната тактика, сбърках, защото не направих точните смени. И излиза, че треньорите разбират повече от съдийство, отколкото от тяхната си работа. Защото не коментират играта на отборите, а наблягат на съдийството. А според мен каквото е нивото на футбола, такова е и на съдийството. Но ако трябва да дам предимство, то е за съдийството, макар и с малка крачка.
По мое време имаше много по-голяма толерантност
И уважение – ръководителите намираха сили да приемат и загубите, и съдийските грешки. А сега не е така. Вдига се страшен шум дори когато е допусната грешка, която няма решаващо значение – примерно единият отбор вкарва пети гол от засада. Е, това ли е най-важното? Критиките изключително много натоварват съдиите и те често правят грешки от притеснение.
– Имате ли любими мачове?
– Любими не, но помня 2-3 мача, които бяха много тежки. Единият е Видима – Локомотив (Сф) за Купата на България. Сигурно съм бил изморен, защото имах чувството, че няма да ми стигнат силите. Целият мач се игра на контраатаки с дълги подавания, което принуждава съдията да прави безброй спринтове от едната врата до другата. Късметът ми обърна гръб и се стигна до продължения и дузпи. Друг мач, който едва ли ще забравя някога, е Локомотив (Пд) – Славия. В него пък извадих голям късмет, който е много нужен на съдиите. Докато загрявах в коридора на „Лаута” един след друг минаха Георги Илиев и Младен Михалев с хората си. Всичко почерня и аз се почувствах като плячка на лъвовете в джунглата. В началото на второто полувреме от Локомотив поискаха дузпа, но от моята гледна точка нарушение нямаше. Преди това пък Славия изпусна няколко чисти голови положения. Домакините все пак стигнаха до победата с един далечен удар.
И в това беше моят късмет,
защото тв повторенията показаха, че наистина е имало дузпа. Но никой от Локомотив не ме нападна, защото бяха били. Един мач от „Б” група също е сред тези, които помня. Съперници бяха софийските Академик и Септември, като отборът от „Красна поляна” се беше устремил към „А” група. Всички прогнозираха лесна победа за Септември и аз като че ли подцених двубоя. Мачът беше от т.нар. заспали, а в тях и съдията обикновено заспива. При едно единоборство в наказателното на Академик играч на Септември падна и аз дадох дузпа. Бях убеден в решението си, но гледам, че и двата отбора не могат да проумеят какво става. Усетих, че съм сгрешил, ама беше късно. В тази ситуация ми помогна вратарят на Академик Йордан Йорданов-Жан, който спаси дузпата. Срещата завърши 0:0 и всички забравиха за спорната ситуация. А после като гледах записа – тя дори не беше спорна, нямаше дори допир между играчите.
– А получавали ли сте наказания?
– Единственото ми наказание беше заради емблема. На един новогодишен турнир в зала „Фестивална” свирих мач без емблемата на БФС на екипа и ме наказаха за 6 кръга
– Често се говори за подкупи в съдийството, за заплахи.
– А защо един президент не излезе да каже – дадох пари на този и този съдия или
този съдия ми поиска пари. Тиражират се само общи приказки и слухове. Ако има съдии, които искат пари – да ги махнат. Няма съдия, който може сам да бръкне в джоба на някой президент и да извади парите. Сега заплахи не вярвам да има. В годините на прехода имаше и такива моменти, но лично към мен сериозни заплахи не са били отправяни. Не съм обръщал внимание на закани, които са били плод на някаква емоция.
–––
Bgreferee.org
Заб. Заглавието е на BGfootball.com