2013-11-04 13:44:00
През есента на 2010 г. синя България започва в упоение да брои головете на французина с африканско потекло Гара Дембеле. Стартира с попадения в Лига Европа и до края на есента ги докарва до цели 8, повече от всеки друг чужденец, играл в евротурнирите с български клуб.
В А група централният нападател открива сметката си още в първия кръг, при това във вечното дерби с ЦСКА за крайното 1:0, продължава с хеттрик срещу Локо Сф, после повтаря постижението си срещу Миньор и Пирин Бл и така оглавява листата на стрелците след първия полусезон с 16 попадения – повече от цели 7 отбора в елита. Вкарва и 2 гола за купата. Елементарната сметка сочи – 26 попадения само за един полусезон. Застрашен е дори смятаният за вечен голов рекорд на клубната легенда Наско Сираков – 47 попадения във всички турнири през 1986/87 г.
Левски води в класирането до десетия кръг и собственикът Тодор Батков доволно потрива ръце. В еуфорията той неуспешно се опитва дори да пренапише клубната история като „състари” сините с цели 3 години. „Имаме неопровержими документи, че сме основани не през 1914-а, а през 1911 г. и догодина (т.е. през 2011 г.) ще честваме грандиозен юбилей с титла“, изцепва се той. Животът, гледан със сини очила изглежда прекрасен, но… През декември 2010 г. звездата на Левски е арестуван при среднощен екшън. Автомобилът му е бил спрян от полицаи за рутинна проверка в Студентски град, а дрегерът отчита 1,64 промила алкохол в кръвта му. При огледа на документите пък се оказва, че е с фалшива шофьорска книжка с несъответстваща снимка.
Три месеца по-късно Софийският районен съд признава нападателя за виновен по две обвинения – притежание на нередовни документи и шофиране в нетрезво състояние, но с дейната помощ на адвокатската кантора на Батков се измъква с осеммесечна условна присъда. Студентският град, в който купонът никога не свършва, взема поредната си футболна жертва от чужбина – през пролетта формата на Гара драстично спада и головата машина започва да скърца с по-нисък коефициент на полезно действие.
Някъде в ранната есен в Ловеч пък конструират друга машина – за победи, при това Мade in Bulgaria. Неин основен създател е амбициозният Любослав Пенев, който така и не става пророк в родния си клуб ЦСКА, бламиран от шефовете на „Титан“. „Литекс е с най-големия потенциал у нас, а целите ни са високи“, не скромничи излишно някогашният таран при представянето си за нов наставник на тима в началото на септември след колебливия старт на оранжевите. Думите му са в пълен контраст с тезите на предишния старши-треньор Ангел Червенков отпреди няколко месеца, който като мантра повтаря: „При нас не се говори за титла, нямаме свръхочаквания. Ако показваме стабилни и постоянни игри, се надявам да съберем достатъчен брой точки, пък ще ги броим накрая…” „Познавате ме и знаете, че съм максималист. Няма да се примиря с нищо по-различно от най-доброто за отбора, който водя. Първото място и за Литекс, и за мен винаги е било приоритет. Религията ми във футбола е победа и три точки, независимо от съперника срещу мен“, продължава Пенев. По ирония на съдбата дебютира в мач точно срещу ЦСКА в София и не го губи – 1:1.
Малко след това победите започват да се нижат една след друга, дори в отсъствието на звездата на тима Ивелин Попов, продаден в хода на сезона на турския Газиантеп. Благодарение на тях още след 11-ия кръг Литекс оглавява класирането след победа с 2:1 у дома в директния спор с Левски. Дембеле вкарва в Ловеч дежурния си гол, но домакините стигат до обрат и впоследствие започват методично да трупат аванс. На Любо индиректно помага и бившият му клуб. След катастрофално начало при Павел Дочев и заменилия го македонец Гьоре Йовановски червените, които след втория кръг са дори последни в класирането, уцелват ваксата с Милен Радуканов. Той въвежда нетрадиционни методи в подготовката и се проявява като добър психолог.
В първия пролетен кръг ЦСКА развенчава Левски наред „Герена“ с 3:1 в мач, запомнен с полицейското своеволие в сектора с червени привърженици. След двубоя армейците куфеят пред опразнената насила трибуна, а Литекс увеличава преднината си на 8 точки.
Скоро след това нервите на Батков не издържат и той подхваща директна атака срещу ловчанлии: „Ако се играеше често, ние щяхме да сме първи, а Литекс е нагласен, служебен лидер. После ще се осере в Европа, а ние ще трупаме точки и престиж за България в турнирите“. Напада и ловешкия благодетел Гриша Ганчев, без изрично да споменава името му: „Аз не внасям нелегално захар, не правя измами с ДДС и не съм цар на далаверата“. Ловеч обаче не вярва на сълзи и приказки за морални шампиони, като реално застрашава рекорда на Левски от 14 поредни победи в първенството, фиксирани между април и септември 2004 г. Тимът на Пенев, в който блестят забележителният дрибльор Дока Мадурейра и майсторът на статичните положения Христо Янев, стига само до 13 заради 0:0 срещу ЦСКА в Ловеч в 21-ия кръг. Единствената загуба на оранжевите до края на сезона – 0:2 на „Герена“ пък спира на 29 поредните мачове без поражение на тима – клубен рекорд. За обрат в шампионата обаче е твърде късно.
В глобализиращия се свят на футбола през този сезон един българин – Димитър Бербатов, става голмайстор на Висшата английска лига, а в родината му стрелец номер едно е французин с малийски корени. В А група се подвизава и двукратен носител на „Златната обувка” на Европа, макар и с помръкнал блясък – Черно море неочаквано привлича бразилеца Марио Жардел. Натежалият нападател така и не се налага сред титулярите на варненския тим, вкарва само един гол и като прелетните птици си събира куфарите преди зимната пауза, за да поеме към по-топли земи. В Черноморец през есента под ръководството на Красимир Балъков събират 28 точки и си осигуряват услугите на друга набедена звезда – игралия и във Висшата лига Савио Нсереко. Тъмнокожият германец обаче се мотае безцелно по терените в 10 мача, без да успее дори да се разпише. През пролетта бургазлии взимат едва 9 точки, като да спре свободното падане не успява и привлеченият на пожар Георги Василев.
Във втория ешелон се надига скрита сила, която в следващите месеци ще пренареди пасианса в елита. През май 2010 г. Лудогорец, под името Разград 2000, все още играе регионални дербита при аматьорите с отбори като Скрита сила от село Мъдрево и губи надпреварата за промоция със силистренския Доростол. После по служебен път печели място в Източната Б група, но с парите на Кирил Домусчиев и ентусиазма на поелия тима Ивайло Петев започва да плаши конкуренцията. Разградчани успяват да се изкачат до първото място, за което се абонират за години напред.
Очаквайте: Как три греди във фактически финал в Разград решиха титлата.