2013-04-03 13:21:00
Равните резултати могат да се окажат фатални в края на квалификационната кампания
Ако съпругата влезе в хола, докато гледате футболен мач и небрежно ви попита дали мачът е важен, отговорете й с класическото, но разбира се и много вярно: "Всеки мач е важен". Ако не го знаехте, запомнете го.
Случи се така, че в междинния период между началото на световните квалификации и заключителната им фаза през пролетта на 2013 г. трябваше да играем срещу слабак номер 1 в групата (а и един от най-слабите отбори в света, кой каквото и да ви казва) и срещу пряк конкурент за баражите, последно стъпало преди Мондиала в Бразилия. Два много важни мача.
Още преди две седмици казах, че първият мач няма нужда да го коментираме – победата е задължителна, но едва ли има човек, интересуващ се от футбол в България, който да не е изненадан от цифровото му изражение. Да вкараме шест гола в един мач не се е случвало от няколко години, а шест безответни – най-общо казано от "цяла вечност".
Мачът с Малта имаше и добрите и лошите си страни. ОК, спечелихме убедително и си оправихме головата разлика, но той ни зареди с още по-нереални очаквания. Да си признаем – тези брадати субекти са лесен залък дори за отбор, воден от Наско Джамбазки. Вкарахме им рано гол, а докато се чудеха какво е това сняг, поеха и още пет. Лесният успех обаче леко ни вдигна в небесата, което аха да ни изиграе лоша шега няколко дни по-късно.
Най-общо казано за мача на Паркен преди седмица – логично 1:1 на фона на показаното. Късметът и Николай Михайлов ни покриха точно когато трябваше. Когато датчаните се опитаха да ни вземат страха с вихрено темпо от първите минути. Дали щяхме да обвиняваме съдията в края на двубоя, ако поне половината от положенията на съперника през първата част бяха влезли? После и с подобреното представяне след почивката едва ли щяхме да се върнем в мача.
Дания обаче ни показа, че все още сме далеч от желаното ниво. Защитата се колебае, дефанзивните халфове са меко казано рискови, а силите на Георги Миланов в креативен план не са достатъчни, за да сме спокойни за граденето на атаките. Хубаво е да владееш контрата, но само с контраатаки не се става голям отбор.
Усетихме и дежурното успокоение след срещата – съдията ни закопа. Това разбира се не е вярно, колкото и да ни се иска да го е направил защото сме много добри и се превръщаме във фактор. С развитието на технологиите и телевизиите и възможностите бързо да се види евентуална грешка, станахме прекалено претенциозни към съдиите. А те с едно виждане трудно могат да преценят положението на ръцете при неволна игра за топката. Бъдете сигурни – няма кампания срещу нас!
Като цяло обаче новините са повече от добри. Усеща се един великолепен дух на екипност, който ме впечатли особено много, когато Попов реши да подава, вместо да стреля от нелоша позиция. Тонев можеше да направи същото на няколко пъти, но пък това е разликата между него и Попето – опитът и рутината в тези мачове, която по-обиграният Ивелин ще предаде на таланта. На Александър пък много му се искаше да извика "вървенето" от София, което обаче се беше стопило като пролетен сняг. Нищо, следващия път…
Имаме още четири мача, от които три победи не са мираж. Малта пак не ги смятам, Армения може да се хвърли като за последно, а мачът с Чехия нищо чудно да е "финал" преди "финала" (разбирай баража – б.а.). Сам се усещам, че невключването на Италия в цялата картинка е по-скоро някакъв вид суеверие – хайде пък да стане изненада.
Има нещо много важно, което засега никой не отчита. Дори и да не загубим от Италия, то преди мача с Малта по всяка вероятност няма да сме вече втори, а в най-добрия случай трети, а нищо чудно и четвърти. Това ще е така, защото Дания и Чехия имат мачове с аутсайдерите, а освен това ние все още се държим с двубой пред тях, а те ще са го наваксали. Това значи напрежение, а всички знаем какво влияние оказва то на българските играчи. Виж, ако спечелим ще стане интересно, тъй като преди нашия мач Италия ще е играла с Чехия и при негативен за тях резултат, лидерството в групата ще се превърне в цел за всички без Армения и Малта.
Всичко това значи, че следващият мач – с Италия е най-важният (сред всички важни) за нас в тези квалификации. Загуба в него вероятно ще е единствена в цикъла, но по ирония на съдбата ще ни превърне в отбор, който се надява отново на чуждите грешки.
Надеждата трябва да отстъпи мястото на класата и спортно-техническите достижения. Еуфорията у феновете пък с реалната оценка на нещата, които във всички положения са положителни за националния ни отбор. Защото тази селекция на тази възраст и с тези качества може да върви само нагоре и продължи ли по този път, класирането на Евро 2016 изобщо няма да е мираж.
Материал за в-к "Живота днес"
––
* Стани фен на Мондиал 2014 във Фейсбук и следи новините от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com