2015-04-07 13:04:00
Лудогорец смаза ЦСКА с разбиващото всички червени илюзии 4:0. Цифрата в резултата отговаря напълно на размера и на по-важната победа – четвъртата поредна титла в първенството на България.
Лудогорец безспорно е най-добрият отбор в България и спечели напълно заслужено победата и титлата. Един момент! Как звучи това заслужено на фона на минутата 21,12 от мача, в която легендата Козмин Моци с откровен каратистки удар пред очите на цяла България се опита да счупи няколко ребра на червения Николич. Евентуално да произведе и изкормване. Нарушение, след което навсякъде по света извършителят дори не чака формалното показване на червения картон. Той само се извинява, информира се за здравословното състояние на пострадалия съперник и се насочва към съблекалните.
В България на Лудогорец се свири по непознати в цивилизования свят съдийски правила. При това практикувани от най-добрия, неподкупен и обективен рефер номер 1 на страната. Човек, който се доказа само преди месец с изгонването на същия този Моци в Ловеч. И същият безкрайно принципен Георги Йорданов, който при това бе на метри от положението, се направи на ни чул, ни видял в кристално ясна спрямо съдийските постулати ситуация. И всичко това споменатото лице Георги Йорданов, който се доказа като съдия във вечното дерби на България, го прави в ущърб на един напълно разбит, обезверен, съсипан, унищожен тим на ЦСКА.
Отбор, срещу който стои убийствена негативна статистика от мачовете с Лудогорец през последните три-четири години. Отбор, който Лудогорец би могъл да победи не с десет, а с девет човека. Но нещо в главата на арбитъра прещраква и той решава да не дърпа дявола за опашката. При все че остават още 8 мача, в които Лудогорец ще удвои разликата спрямо втория, както впрочем стана миналата пролет.
Всичко е кристално ясно, нарисувано в полза на най-добрия отбор в България, и все пак лицето Георги Йорданов не вади никакъв картон в ситуация, в която червеният цвят е неоспорим, категоричен и безусловен и не може да търпи никакви обструкции. Големият въпрос е защо реферът не го показа. Отговорът за всички в България е ясен.
Лудогорец са недосегаеми.
При това по всички направления. Четвъртата титла е факт, на който липсват само дежурните тържества в Разград с присъствието на преките и косвени участници в големия триумф. Преди четири години никой не би могъл да предположи, че новакът в елитния футбол ще стане за България това, което бе ЦСКА, но в епохата до 1989 година. А след месец ще тръгне по пътя на ЦДНА от 50-те години на миналия век. Защото петата и всяка следваща поредна титла са също толкова лесно предвидими, колкото и четвъртата.
Лудогорец постигна в пълен размер това, което ЦСКА, Левски и Литекс пропуснаха да направят в силните си години. Пълна, повсеместна и неограничена във времето хегемония. Непробиваема на този етап и в обозримото бъдеще.
Всъщност истината е, че на стадиона в Разград само привидно се играеше мач с решаващо значение за титлата на България. Самата титла на България бе решена още преди да бъде изигран първият мач на Лудогорец срещу Хасково. Завършил за протокола сензационно. С едно-единствено изключение към момента – Литекс, машината за футболни успехи Лудогорец към днешна дата и спрямо днешните реалности се конкурира само с привържениците на различните футболни клубове у нас. Е, на този етап конкуренцията е напълно неравностойна.
Битката е Давид срещу Голиат.
Събраните от феновете в касичката стотинки срещу евро милионите на Лудогорец. И тази колосална разлика пролича на терена в уж решаващия мач за титлата. Самите футболисти на ЦСКА, както и всички останали играчи в нашето първенство искат да са на мястото на милионерите от Разград. Искат да си получават парите навреме, искат да мислят само за футбол и не на последно място искат, когато стане напечено, един Георги Йорданов да се направи на невидим. В тяхна полза! Затова скромният Борис Галчев не скача на бой на Дяков, при все че новоизлюпеният капитан на националния отбор го рита с цел да го довърши и на земята. Ако на футболистите на ЦСКА бе останало и грам достойнство, те нямаше толкова безропотно да приемат съдбата си. Но при тази разлика в жизнения стандарт те само привидно имитират съперничество. И накрая плачат крокодилски и се извиняват на феновете.
Какво пък, всички трябва да признаем превъзходството на Лудогорец. През лятото те отново ще се превърнат в национална кауза, шансовете им отново да влязат в групите на Шампионска лига изглеждат реални. Отново ще дойдат големи клубове, столичани и гостите на София ще имат възможността да се насладят на най-големите майстори на футбола. Но във въздуха увисва едно голямо НО!
Наистина ли успехите на Лудогорец.
са успехи на българския футбол или са си един частен бизнес успех? Защото българският футбол е с над стогодишна традиция. И точно през 50-те години, когато е бил наличен един подобен супертим, който единствен е допускан в Европа, националният отбор не се е класирал за световно първенство. И обратно, когато мощта на този тогавашен мастодонт намалява, България четири пъти подред стига до финала на световно във формат 16 участници. И един път играе на четвъртфинал на европейско, което си остава исторически връх в това съревнование. За сведение в този период шампиони на страната са ставали Левски, ЦСКА, Ботев, Локомотив София, дори Спартак Пловдив. Почти всяка година различен шампион през 60-те години. И огромен разцвет на футбола ни с израстването на плеяда от велики играчи – Соколов, Гунди, Патрата, Якимов, Цанев, Пешо Величков, Бонев, Чико Дерменджиев, Котков и още най-малко три дузини велики играчи. Спрямо тези футболни колоси днешните суперзвезди на Лудогорец са като незабележими джуджета. От този исторически период са повечето от най-силните формации на нашите клубове.
Това не е вопъл по миналото, обстоятелствата са различни. Ценностната система и историята обаче не търпят подмяна.
А такава се прави четвърта година подред. Защото в тези четири последователни титли освен майсторство, организация, работа, талант има в доза по 4 арогантност, безочие и безпардонност.
Все неща, които се виждат вече от всички и будят възмущението на все по-широк кръг хора. А винаги ще се намерят трубадури на победния марш, които ще полеят в шампионско шампанско величието на новите стари шампиони. И ще се строят за аудиенция при Краля Слънце! Номерът с ограничената, рамкирана спрямо обстоятелствата обективност, е прекалено плосък. А истината е една и тя е видна за всички. Дори за тези, които пеят дитирамбите и скандират "Моци, Моци" до припадане. Абсолютно всеки знае за какво става дума. Въпросът е кога Кралят ще остане гол!
Жаклин Михайлов/Тема Спорт