2011-11-29 09:48:00
Четириразови занимания за Левски въвежда сърбина на лагера в Албена
BGfootball.com продължава с историите на един от най-ексцентричните
футболисти, подвизавали се на терена през последните години Светослав
Бърканичков.
Когато пристигнах в Левски, треньор беше сърбинът Люпко Петрович.
Страхотен специалист, велик треньор, но той направо ни взе здравето. Този
човек направо ни побърка от тренировки. Никога през живота си не бях виждал
такова нещо. Никога няма да забравя първия си лагер в курорта Албена. През
пролетта на 2001 г. в Левски се бяхме събрали все добри футболисти. Гонзо,
Мечо Телкийски, Топузаков, Асен Николов-Бебето, Сашо Александров-Кривия, Гошко
Бачев, Илиян Стоянов-Коловати, руснаците Головской и Радимов. Първоначално бях
доста уплашен, но те се отнесоха приятелски с мен и не ми правеха номера като
на всеки новобранец.
Тогава Петрович беше въвел четириразови занимания.
Вдигаше ни в 5 часа и след час трябваше да сме на плажа. Започваше един крос от
близо час. По това време на годината освен, че беше студено, беше и тъмно. Това
въобще Петрович не го интересуваше. И в 6 часа се започваше. Търчане по пясъка,
боси. Трябваше да дишаме йодни пари и да се "събудим". След кроса
втората ни тренировка беше в 10 часа. Тичане без топка, различни упражнения,
пак тичане без топка. След обяда имахме час почивка и в 14.30 отново бяхме на
тренировка. Този път заниманието беше с топка. Тренирахме различни положения,
придвижване по терена, тактика. За капак вечерта тренирахме четвърти път. Този
път във фитнеса. Блъскахме щанги като бесни. И така всеки ден. Нямахме време за
магарии. Толкова бяхме уморени, че вечерта лягахме и просто умирахме.
По
принцип си падам майтапчия и тогава се мъчех да преборя умората с разни вицове
и лафове. Не се получаваше много, но устискахме. В малкото си свободно време
играехме карти и билярд. Непрекъснато ни се спеше и гледахме
да си легнем рано, защото на другия ден се повтаряше същото – ставане в 5 часа,
търчане по плажа в 6 и т.н. и т.н. След Търговище в Левски ми се видя направо
като каторга, но си струваше. През пролетта играхме като бесни и станах шампион
на България с Левски за първи път в кариерата си.
Още истории на Светослав Бърканичков тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук