2012-03-28 13:22:00
По днешните стандарти Стоичков щеше да е продаден в Барселона за 20 млн. евро
"Всяко зло за добро" е любима народна пословица. В нея вярва и Христо Стоичков. Той побеснява, когато въпреки перфектната му игра неговият ЦСКА губи полуфинала от турнира на носителите на национални купи срещу испанския отбор Барселона. Ицо не може да си намери място. А се оказва, че съперникът, който спира червените по пътя им към финала на престижния евротурнир, е билетът за късмета на нашия Ицо.
Със завръщането си във футбола през 1986 г. Стоичков става основна фигура в ЦСКА, където е привлечен треньорът Димитър Пенев. Заедно с племенника му Любослав и с Емил Костадинов тримата правят най-силното нападение в България.
Доминацията на Левски от началото на 80-те години е сломена и младите момчета стават любимци на червените фенове. На 23 септември 1987 г. смятаният не много по-рано за хулиган Христо Стоичков става и национален футболист. Пътят му сякаш върви само напред и нагоре, няма спирачки за Кучето.
През сезон 1989/90 г. Стоичков печели приза Златната обувка за голмайстор на Европа с невероятните 38 гола в първенството. Това веднага насочва към него вниманието на футболни агенти от целия континент. Особено на откривателя на Марадона за европейския и световния футбол – каталунеца Жозеп Мария Мингея.
За късмет и на двамата ЦСКА достига до полуфинал за купата на носителите на национални купи, където попада точно на Барселона. Брилянтната игра на пъргавия българин прави впечатление на ръководството на славния испански клуб, въпреки че нашите губят срещата. Стоичков печели. Предложен му е трансфер в Барселона.
По онова време български футболисти вече плахо започват да бъдат продавани в чужбина. Трансферите обаче са слаба работа. А заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА офертата за пловдивчанина е умопомрачителна.
Става въпрос за сумата от 4,5 млн. долара. За да добие човек ясна представа какви пари са това през 1990 г., можем да кажем, че става дума за 200 тристайни апартамента в София, които днес биха стрували поне 20 милиона евро. Естествено в страната на завистта това се приема като сериозна заплаха от мнозина. Кой е Христо Стоичков, че да бъде милионер?
Това съвсем сериозно се питат мнозина комуняги. В този решителен момент, за да не се провалят нещата, се намесва отново пазителят на Ицо и негов стопроцентов фен Добри Джуров. Той вече не е военен министър, но е влиятелен депутат от БСП.
Неговият зет Георги Христов, който е дългогодишен бос на ЦСКА, убеждава завистниците, че гениалният футболист трябва да носи слава на България в чужбина. Страстите уж са утихнали, ала отново избуяват, когато по улиците на София футболният деятел Валентин Михов започва да се разхожда с Ферари. Търсещи под вола теле, злите езици съчиняват легендата, че спортният звяр бил купен с пари от продажбата на Христо Стоичков в Барселона. Всъщност возилото е конфискувано от митниците и после е дадено за служебно ползване на футболния съюз от Министерството на финансите. Глезотията на стойност стотици хиляди тогавашни долара обаче е на разположение на спортния деятел за кратко.
Той шофира суперавтомобила само шест месеца. Защо ли? Е, не е защото Ицо си го е прибрал. Просто след изтичането на този срок БФС трябва да купи колата или да я продаде на търг. Но тогава вече Михов е напуснал съюза. Той и до днес си спомня за завистта и цъкането, с които го съпровождали всеки път, щом го зърнели с италианското бижу.
През това време Стоичков играе ударно в Барселона. Той веднага става любимец на публиката като един от основните играчи на т. нар. дрийм тийм, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата Купа на европейските шампиони през 1992 година. Като основен фактор за достигането до трофея Ицо е оценен със Сребърна топка като футболист №2 в света.
С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви, завършващи с гол, остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.
Върхът в кариерата на Стоичков е призът за най-добър футболист на планетата за 1994 г. "Златната топка" идва при него след шеметен сезон в Барса и голмайсторския приз от Световното първенство в САЩ през 1994 г., откъдето България се завръща с бронзовите медали.
Нещата в Барселона обаче рязко се променят. Треньорът Йохан Кройф, с когото имат сложни мъжки отношения на приливи и отливи и редовно си влизат „с бутонките”, когато се скарат, напуска тима. На негово място идва друг холандец. Ван Гаал има различни виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа. Холандецът се страхува от авторитета на българина, който е станал тартор в съблекалнята.
Отборът често признава неговия авторитет много повече от този на тренера. Холандецът не може да си намери място от яд. И държи Ицата на резервната скамейка, за да му спихне самочувствието.
Нервите на българина се късат и с характерно замахване и с неговата ария за "мамата" на уста Христо напуска Барселона. Купува го Калисто Танци – най-богатият човек в Италия, собственик на грандиозния по онова време холдинг "Пармалат" и спонсор на дъщерния му футболен клуб Парма. Той се чувства победител.
Всеки ден