2018-05-21 08:53:00
Вечерта на щастливия за испанския спорт неделен ден, в който Рафа Надал спечели 13-и кариерен Мастърс-турнир в Рим и си върна лидерството в света, а баскетболният Реал Мадрид извоюва 10-а евротитла в Белград, ФК Барселона приключи сезона с победа с 1:0 над Реал Сосиедад и трябваше да празнува спечелената преди 2 седмици Ла Примера лига.
Капитанът Андрес Иниеста дирижира на висота последния си двубой с фланелката на Барса (показа тази за следващия сезон), Фелипе Коутиньо реши мача с потентен гол, Осман Дембеле стресна с получен коварен удар.
Лионел Меси смени с братска прегръдка съотборника си още от детските формации на школата Масия Андрес Иниеста, получи капитанската лента оттук нататък, а отиващият си магичен халф от Фуентеалбия не успя да спре сълзите си на пейката. 32 трофея с Барса, вълшебен футбол, недооценен понякога от специалисти, но незабравим за любителите на играта.
След последния съдийски сигнал дойде най-тежкото за Камп Ноу – раздялата с Иниеста. Светлините на 100-хилядния стадион угаснаха, хората озариха трибуните с екраните на мобилните телефони, задумка оркестър с перкусионисти, отприщи емоциите. Полу-обърната ¨осмица¨ с надпис ¨Безкраен Иниеста¨ на трибуна, футболистите и Валверде излизат един след друг представени от спикъра, посрещат с шпалир Андрес с купата на лигата, заедно (и с децата си) правят шампионска обиколка под аплаузите. Андрес натиска бутон за старт на специална за него заря и ляга на тревата да се наслади: ¨Оставате в сърцето ми¨.
Бившият мотор на Барселона и сега футблист на Ал-Саад, Катар, Чави Ернандес пусна открито писмо на съдружника си в халфовата линия Иниеста (ето част):
¨Помня първия път, когато видях Андрес да играе, аз бях в младежкия, той – в детския отбор, някой ми каза ¨Ще създаде история. Прилича много на теб¨, но като го видях на терена си казах ¨Да бе, този е различен от мен, има повече изнасяне, дрибъл, може да отива по крилото, или да прави крокета..
Аз играя ¨четворка¨, по-позициониран, като Пеп навремето или Буси сега. Андрес можеше като ¨четири¨, ¨осем¨, ¨шест¨ и до нападател. От дете му се виждаше майсторството да използва тялото още преди да е получил топката, използвайки и двата крака в игра. За онова време бе революция – правеше контрол с десния и в следващия момент движеше отиграването с левия, а най-оригиналното в този негов стил бе да насочва топката с тяло, без дори да я в докоснал. Бе спектакъл – асоциираше добре, винаги играеше с вдигната глава, не губеше топки – стил, който ние от години работехме с Жоан Вила, той, 4 години по-малък, просто го имаше вродено.
За мен е най-талантливият испански футболист, който съм виждал. Говорим ли за човека – е скандал, възхитителен във всяко отношение – образцов, алтруист, отборен играч, победител, истински лидер, винаги иска топката, дори когато много не искат да я видят и на рисунка, той идва и казва: ¨Дай ми я, моля те¨…
Аз, който цял живот съм подавач, се нуждаех от типове като Андрес, Лео, Буси – най-добрите ми съдружници. Андрес винаги се появяваше в точния момент. Не сме говорили много на терена, дори и да сме играли заедно над 10 години, разбирахме се с поглед, с езика на тялото му. Излизаше и от чисто академичното. Понякога в мачовете просто го гледахме: Какво, по дяв..те, направи, как се измъкна? Нали бе невъзможно! Дрибъл, последен пас, спринт, стена, разбиване, щастлив е играейки отвътре, щастлив е и по крилото, истински майстор! Беше истински силен, като сложи тяло, не могат да му отнемат топката. Мисленето е ключа към всичко, и там бе силен, особено в тежките моменти.
Андрес е пич с ангел, не ме питайте откъде, има го! И Икер Касияс го има. Да, защото в точния момент ти измъкват от ръкава победен пас, победно спасяване, победна топка и гол. Изживяхме го с Андрес в Барса и национала, на Стамфорд Бридж, в Йоханесбург, дори на детския финал на Камп Ноу… Вижте Мондиала – финала с Холандия, Андрес трябваше да вкара златния гол, не друг, един достоен човек, един истински бачкатор.
И спомняйки си, как казваха, че не можем да играем заедно… колко боляха тези дебати… Аз винаги исках хора, които да асоциират, разбирам се по-добре с техничните, не с физически здравите футболисти. Вижте Андрес, Лео, Буси… Барса имала нужда от мускули, какво говорите!? Най-важният мускул е мозъкът, както казваше Кройф. Ние с Андрес страдахме мълчаливо, но той и Буси имаха този манталитет, например с Яя Туре – ще се състезавам с новодошлите трима, дори да са стрували 250 милиона песети, ще покажа че ставам за футболист на Барса. Който не мисли така, се депресира, има 2 начина: да се опънеш като нас или да потънеш в тъга, мислейки че няма да излезеш от дупката.
Андрес прави всичко с такава лекота, че сякаш всеки може. Лъжа! Никой не го може като него, на терена се трансформира, показва истинския си характер – маниак на топката, ако не я води, не е щастлив. Не помня нито един мач, в който да не е бил на преден план, защото няма такъв. Андрес винаги е там, никога не съм го виждал да повиши тон – ако се оплаква от нещо е с уважение и аргументи, без да крещи и вика, дори и в това е образцов. Винаги е поставял отбора пред индивидуалностите, което никак не е леко, имаме си нашето его. В Шампионската 2006 (аз контузен), направи спектакъл като халф в Лисабон и Милано, на финала в Париж Рийкард не го пуска титуляр. Второто полувреме когато се появи, всичко се промени, нареди нещата по свой начин, мълчаливо, но с Ларсон и Самуел обърнаха финала. Отвътре сигурно е носел страшен яд, но първо бе мисълта за групата, показвайки на терена, че са сбъркали с него. Това е Андрес – спечели всичко, игра невероятно, уважаван от целия свят, обичат го навсякъде, никога нямаше лош жест или лице. Скоро ще разбереш какво си постигнал, машино!¨