2012-09-24 07:55:00
В началото Варна е футболната столица на България
В началото не София, а Варна е футболната столица на България. Владислав печели първите две първенства през 1925 и 1926 г., а до 1944 г. варненски тимове стигат до още три титли – Шипченски сокол, предшественикът на Спартак, през 1932 г., пак Владислав две години по-късно и Тича, чийто приемник е Черно море, в първия от трите сезона на Националната дивизия – 1937/38 г. Девети септември и централизацията на политическия живот в столицата правят така, че софийските тимове вземат цели 58 шампионски титли, а останалата България милостиво получава едва 10. Варна? Николко! Нещо повече – в съвременната история Черно море и Спартак стигат едва до бронза, при това само по два пъти. И това обаче се вижда много на един партиен велможа през 1984 г. – за да вредят до третото място отбора от родния му град Сливен футболните началници изпълняват заръката му да се изгаврят със спартаковци и да ги лишат от техните медали буквално минути преди тържественото награждаване.
Сезон 1955 г. със сигурност е най-чудноватият в историята на варненския футбол, а двата представителя на морската ни столица изживяват полюсни емоции. Черно море е сензацията на старта на шампионата, въпреки че е принуден да се раздели с най-добрия си играч Георги Димитров-Червения, който преминава при червените. В първия кръг, на 6 март 1955 г., във Варна гостува хегемонът ЦСКА и неочакано пада с 0:1. Шест дни по-късно бронзовият медалист Локо Сф на свой ред прекланя глава при своята визита – 0:2. Следващата седмица идва ред на шлагера от миналия сезон Завод 12 да вкуси от загубата във Варна – 1:2. Предстои обаче мач с Левски в София и всички предричат край на успешната серия на моряците, още повече, че те пристигат в столицата с едва 12 футболисти, като на пейката е единствено болният от грип, но героично избягал от болницата нападател Васил Досев. Матрос Иван Лулчев (софиянец), който вкарва единственото попадение срещу ЦСКА и гол срещу заводския тим обаче открива резултата срещу сините. За останалото свидетелства самият Досев в книгата „Футболна Варна“: „Моканов (б.а. – треньорът легенда на Черно море) ме пита: „Ще издържиш ли 20 минути? Казвам му: „Ще издържа…“ Влизам и левскарите изравниха. Получиха и дузпа, но Иван Дервенски хвана топката, изстреляна от Пеев. Той пък от яд ритна вратаря ни, съдията го изгони. Дервенски хвърли силно топката към мен, прехвърлих пазача си Димчев, укротих топката на гърди и от линията на наказателното поле я пратих в мрежата – 2:1 за нас!“ Всичко това се случва в 87-ата минута и сините нямат време за реакция.
Гостите цял час стоят в съблекалнята на националния стадион, не вярвайки че са били за четвърти пореден път. Отвън търпеливо ги чакат варненски студенти, които ги понасят на ръце до Спортната палата. За награда капитанът Досев се радва на нечувана за времето си привилегия – осигурено му е място в спален вагон до Варна, защото на следващия ден има изпит в Морското училище. Еуфорията бавно, но сигурно завладява черноморския град. Седмица по-късно Досев носи победата и срещу пети пореден софийски тим – 1:0 над Славия. Шансът отново покрива варненци – всичко им върви, носят се на крилете на ентусиазма. Типично по български, клубните шефове вече не стъпват по земята и открито заговарят пред отбора за титла. Досев обаче охлажда непомерните им амбиции: „Нека първо си осигурим оставането в групата.12 футболисти сме, Гошо Димитров отиде в ЦДНА“. Приемат думите му за пораженчество и му вземат капитанската лента. По каприза на жребия предстои сблъсък с последния шести столичен отбор в групата – новака ВВС, и точно летците поливат бляновете на Черно море по титла със студен душ – 0:3 с два гола на Димитър Йорданов-Кукуша.
Рядко в историята на А група можем да срещнем по-невероятно сгромолясване – подир петте победи следват 10 мача, в които варненци вкарват само един гол, а на полусезона падат от първото до шестото място. Фортуна обръща гръб на доскорошните си галеници – моряците изпускат спечелени мачове, трупат загуба след загуба и се свличат все по-надолу в класирането, а изпадането им добива все по-реални очертания. Доскорошният любимец Георги Димитров също не е милостив – сам вкарва гол за червения реванш в началото на есенния дял – 3:0.
Лъч надежда е рекордната в клубната история победа с 8:0 над аутсайдера Павликени в предпоследния кръг, а в последния си мач тимът стига до ценни две точки в Пловдив – 1:0 срещу местния Спартак. Безумният календар в онези години обаче им изиграва лоша шега – срещата със спартаковци е на 25 октомври, а оттук насетне конкурентът Завод 12 има две срещи у дома, в които се нуждае от пълния комплект точки. Постига го с 2:0 над Локо Пд и 2:1 над Спартак Пд на 4 ноември и… сбогом Море, защото изпреварва доскорошните кандидати за шампиони с един едничък допуснат гол по-малко. Бронзовият медалист отпреди две години отива за един сезон в чистилището на Б групите.
На 4 ноември Варна заспива с махмурлука на унинието, на следващия ден обаче се люшва на протовоположния полюс на емоциите. Другият местен тим Спартак, който никой не слага в сметките за челните места, побеждава с 2:1 в София осигурилия си вече среброто тим на Славия (трета поредна загуба на белите) и така изпреварва с точка цяла група от 4 отбора с аспирации за бронза. „Тогава ние нямахме никакво намерение да ставаме трети“, признава години по-късно една от звездите на тима, халфът Кирил Пандов. В състава се открояват още вратарят Христо Вълчанов (с три гола от дузпи в А група), централният защитник Илия Кирчев, лявото крило Георги Арнаудов-Аллаха, който три години по-късно ще стане голмайстор на първенството, а сега бележи едно от двете попадения в мача със Славия, нападателите Тома Захариев, капитан на тима, и Борис Парушев.
В един момент от сезона дори треньорът на тима Трендафил Станков, голямо име в родния футбол, който преждевременно прекратява състезателната си кариера през 1952 г. заради травма, е принуден отново да излезе на игрището почти на куц крак за едно полувреме в Пловдив срещу местния Локомотив – спартаковци просто не могат да съберат 11 играчи за двубоя. Победата с 1:0 под тепетата е достойна отплата за куража му и предвестник за още по-радостни събития в края на сезона. Наградата за третото място пък е вечеря в ресторант и скромни подаръчета за всеки от героите за около 30 лева.
Във вече втръсващата роля на недосегаеми пред 1955 г. отново играят армейците. Те сами си правят живота интересен с две поражения с по 0:1 по средата на сезона от Спартак Пд и Славия, което дава шанс на белите да се изравнят с лидера – двата тима имат по 24 точки след директния си сблъсък на 5 септември. Седемте поредни победи на Славия обаче са последвани от срив и в крайна сметка червените събират 37 точки, а тимът от „Овча купел” – 31. Рамките на вътрешното първенство отесняват за избраниците на Крум Милев, а 12 от всички 17 национали на България в онзи период обличат червената фланелка. ЦДНА обаче се вълнува не толкова от вътрешните си съперници – тогава прави и първото турне на наш отбор след Девети септември в „гнилия” Запад, като в Швеция и Дания разгромява домакинските отбори с 4-5 гола разлика.
Очаквайте: Как мистериозно отрязаха крилете на отбора на летците, а кръвопреливане от ВВС спаси Левски