2013-03-20 13:46:00
Не сме направили кой знае какво до момента, мачовете без загуба не са критерий
Шампионатите са в разгара си, а емоциите в европейските турнири стават все по-силни. И докато за разглезените от голям и качествен футбол нации като Испания, Италия, Германия и Англия новината, че тази се седмица се подновява борбата за участие на Мондиал 2014 не представлява особен интерес, то за нас, които от години гледаме подобни форуми само по телевизията, тръпката е по-различна.
И как няма да е така, след като за първи път от повече от десет години насам, на половината от квалификационния цикъл все още сме в играта. Последно това се случи при Пламен Марков, под чието ръководство играхме на Евро 2004.
Началото на голямото падение дойде по време на Христо Стоичков (като треньор), продължи при Станимир Стоилов се спря (засега) при Лотар Матеус. При Любослав Пенев нещата са различни, най-малкото статистически.
Какво ни очаква до края на есента? На 22 март ще имаме тихо домакинство на Националния стадион срещу Малта, а четири дни след това ще гостуваме на Дания. Да се впускаме в тежки анализи за първия мач е излишно. Там победата е задължителна и логична. Вторият обаче е най-важният до момента.
Ако питате половината от българските фенове, ще ви кажат, че вече шият знамената за Бразилия. И как няма да я има еуфорията, след като нямаме поражение след четири мача? Реалността обаче е друга и обективността следва да отбележим, че както нямаме загуби, така нямаме и победи. Е, само една – срещу неособено качествения Армения.
Понятието "мачове без загуба" във футбола от около 20 години има смисъл само за маниаците на залаганията. То звучи добре, но обърнато в математика, не е толкова розово. Промяната се случи, когато от две, за победа започнаха да дават по три точки.
Така сегашните "постижения" може да се окажат празен балон, защоти при четири мача можехме да имаме и седем точки (с една повече от сега) дори при една загуба. Така че – това не е най-важното.
Важното е, че моментът е относително удобен. Чехия и Дания отдавна не са страшилища, но същото важи и за нас. И двата отбора обаче са крайно неудобни за "трикольорите" що се отнася до решаващи мачове. Сърбали сме им попарата.
Надежда е наложително да има, но еуфорията е опасна. Няма да е нескромно да кажем, че шест точки (от двата мача с Малта) са ни почти сигурни. Три трябва да имаме и след мача в Армения, защото всякакви коментари при друг актив са напълно излишни. Това означава, че без сблъсъците с най-големите конкуренти България би могла да е с актив от между 10 (една точка срещу Дания и Чехия) и 15 точки (само победи). Търсим задължителен успех и над Чехия, като ако не проявим редовния расизъм (някакъв рецидив като гост – б.р.) и ако двубоят е решаващ, ще имаме минимално предимство с домакинство на "Васил Левски". Да се мисли за точки в Италия пък е несериозно. Не невъзможно, но все пак несериозно.
Има обаче нещо, което притеснява и това е съставът. Даже не толкова самият избор, колкото формата на играчите. Николай Михайлов още няма победа с отбора си Твенте през тази година, а изявите му далеч не са впечатляващи. Станислав Манолев продължава не играе, Валери Божинов е в обичайната си безобразна форма, а Илиян Мицански вече не го харесват и в Б група на Германия. Ивелин Попов едва сега започва сезона в Русия, а как играят Петър Занев, Георги Сърмов и Павел Виданов е пълна мъгла. Надеждата ни е… А група.
Там също положението не е розово. Отборите с национали откровено кретат. Някъде се раздират от скандали, другаде пък просто играят слабо. Добрата новина е, че първият мач е с Малта, а той може да даде самочувствие и настроение. Ще видим.
Има и още нещо, което е притеснително. България има едва един мач от следващите шест, който ще изиграе пред собствена публика. Това е последният с Чехия, а този с Малта ще е без публика заради неумението на ръководните фактори у нас да озаптят малка група фенове, проявила расизъм на един от последните домакински двубои.
Към момента сме втори с шест точки, с точка повече, но и мач повече от Чехия. Предстоят ни последователни мачове с Малта (д), Дания (г), Италия (г), Малта (г), Армения (г), Чехия (д). 13 точки не са химера, но пък 10 като чели изглеждат по-вероятни. Едно е сигурно, както винаги съдбата ни не е в наши ръце.
Какво ни остава? Да стиснем палци и да сме верни фенове. А еуфорията да я оставим за 15 октомври, в тъмните часове на деня, когато "блокиран" от автомобили и хора с национални трибагреници Орлов мост, вероятно няма да подразни никого.
Виж статистика за квалификационната група
За в-к "Животът Днес"
––
* Стани фен на Мондиал 2014 във Фейсбук и следи новините от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com