2015-09-13 15:47:00
Телевизиите винаги са ни показвали представянията на Димитър Бербатов в новия му клуб, но като кратки репортажи. Все пак той не е кой и да е, а и не е играл в непопулярни първенства. Преминаването му в ПАОК обаче е малко по-различен случай. За първи път той вижда на трибуните хиляди запалянковци при подписване на договор. И от друга страна – за първи път толкова много фенове на ПАОК приветстват нова покупка на тима.
Камерите много добре издебнаха моментите, в които Бербатов показва нещо повече от емоция. На него, световната звезда, му бе сякаш леко неудобно от това, което вижда срещу себе си. Едно черно-бяло море, скандирания и песни, каквито нямаше как да чуе нито на "Олд Трафорд", нито в Монако. На "Уайт Харт Лейн" има емоция, но не каквато в Солун.
Може би Леверкузен имат някакви ултраси, но английската публика е по-различна откъм темперамент и подкрепа. Особено на домакинските мачове зрителите на Острова се държат някак отегчено. В големите клубове все повече се говори за туристически нагласи и немалък процент от седалките се заемат не от такива, които се обичат безрезервно отборите, а от такива, които могат да си позволят скъпите билети. И често тези, които пеят и скандират, остават в пъбовете около стадиона.
В Монако е ясно – там обстановката е откровен туризъм и богаташка показност.
Гърция вече е друга бира, както и Турция. А както добре следихме през лятото, най-сериозните предложения към Бербатов бяха от тези съседни нам държави. Балканската публика вече е нещо съвсем различно и Митко ще усети това съвсем скоро. Защото представянето е нещо като репетиция и за него и за феновете преди истинската им първа среща. Съвсем друго е да играеш пред темпераментната и гореща гръцка публика. Но това си има и своите недостатъци.
Гърците раздават своята обич безрезервно, но искат и обратния процес също да е на 100 процента. А това при Бербатов е малък проблем и той много добре си го знае. В това отношение на него щеше да му е по-добре в Астън Вила. Там като не играе добре отборът, си личи по нарастващия брой празни седалки. И обратното. В ПАОК обаче такъв филм няма. Привържениците имат по-различна футболна култура, според която те трябва да са на стадиона, защото това е мястото, където могат да изразят това, което мислят и за играта на даден футболист и за представянето на тима като цяло. При гръцката публика няма такива нагласи, при които късаш абонаментната си карта или си стоиш вкъщи, защото отборът е слаб. Те са на "Тумба" и там издават своите присъди.
Димитър Бербатов не е от най-тичащите футболисти и това може да му създаде определен дискомфорт. На него няма да му бъде спестено нито едно мързеливо полувреме, а той има склонност да прави такива. Няма да му се разминат и освирквания, ако примерно не му се гони неточен към него пас, да не говорим за апатично отношение към дефанзивна фаза или пък за типичното понякога влачене по терена.
ПАОК е религия, а култът към "двуглавия орел" (б.р. – емблемата на Византийската империя, напомняща произхода на отбора от Константинопол) и черно-белите цветове е поставен на първо място в мирогледа на феновете.
Футболистите получават безрезервна подкрепа, независимо дали мачът се играе в Янина, Верия, Ксанти или Дортмунд, Търнава или Краснодар, а една от най-известните песни е свързана с пътуванията на феновете от GATE 4 – "Хилиометра канаме пали" ("Навъртяхме километри отново"). Феновете са склонни да простят пораженията, загубите и годините без титла, но никога няма да простят безлично представяне, игра без сърце не се толерира и никога няма да бъде приета на "Тумба".
Феновете на ПАОК са предимно хора от средната класа, хора, които работят, но са готови да дадат и последните центове за тези, които демонстрират любовта си към цветовете. Публиката на "Тумба" е като цяло аполитична или поне никога не подкрепя някоя политическа партия. Феновете са против фашизма, расизма и капиталистическите идеи, но и против политиката като цяло. Парламентът в Атина се приема като най-голямата измет в Гърция, без значение какво мнозинство управлява. Феновете на ПАОК приемат столицата като еманация на злото, както, разбира се, и атинските клубове Олимпиакос, Панатинайкос и АЕК.
Желю Станков/Тема Спорт