2012-03-19 19:32:00
Аз съм коректен играч, разочарован съм от червения картон срещу Славия, споделя Марсело Никасио
Българското първенство може да е слабо, но през последните сезони имаше няколко трансферни удара, които ще се помнят дълго. Няма как да забравим Миливое Новакович, Янис Зику, Гара Дембеле и Дока Мадурейра. Тяхното присъствие бе от огромна полза. Не само за клубовете им, но и родния футбол като цяло. Те обаче вече са минало и едва ли някога ще се върнат в България. Но наскоро Литекс извади нов жокер на масата – Марсело Никасио. Кариоката е поредният чужденец, които ни кара да чакаме мачовете в нетърпение. Изключително ефективен, бившият играч на Сеара вкара седем гола в пет официални мача и посегна към приза "Голмайстор №1 на пролетния сезон".
Поводът за интервю с него е повече от удачен. В събота Марсело заби поредното си попадение срещу Славия, което се оказа победно. Впоследствие обаче реферът го изгони напълно незаслужено, след като видя фаул срещу Даниел Златков.
– Марсело, как ще коментираш ситуацията, при която беше изгонен?
– Много съм разочарован. Аз винаги съм бил коректен футболист. За цялата ми кариера това е едва вторият ми червен картон. Същевременно съм изненадан от решението на съдията. Като се прибрах в съблекалнята гледах няколко повторения по телевизията. Ясно се вижда, че по никакъв начин не спъвам противниковия футболист. Няма абсолютно никакъв фаул срещу него. Не знам защо той така падна, и то чак на 2-3 метра, след като се разминахме. Точно това явно заблуди съдията и той ме изгони. Тъжен съм, защото бе несправедлив този картон. Не знам какво да кажа. Реферът според мен сигурно се подведе и сбърка. Същевременно искам да благодаря на съотборниците си, че играха много сплотено и макар и с човек по-малко, успяха да спечелят.
– След твоя гол видяхме специален надпис "За бате Тошко" на тениската ти….
– Това бе жест към нашия шофьор на автобуса, който има здравословни проблеми и е в болницата. Исках така да го окуража и да го зарадвам. Малко стана кофти обаче, тъй като без да се усетя, в еуфорията си съблякох фланелката и ми вдигнаха първия картон. В мача нещата в крайна сметка приключиха добре. Надявам се и всичко и при него да бъде ок.
– Твоята голова серия по българските терени продължава. Имаш вече общо 7 гола в 5 официални мача за Литекс. По-лесно ли се вкарва тук в сравнение с Бразилия?
– Не бих казал. Просто имам късмет да играя с момчета, които ми помагат с хубави пасове. Все пак това е и моята работа – да завършвам услията на всички пред вратата на съперника. Благодарение на Господ и колегите ми, засега всичко е наред.
Лесно се вкарва, ако имаш добри футболисти зад гърба си, както е в Литекс. Сега обаче съм натъжен заради червения картон и не мога да се нарадвам на гола си като хората.
– Литекс върви без грешка досега и постепенно се приближава към призовите места. Къде ще завършите сезона?
– Да ви кажа честно, досега никой не е дошъл да ни говори за разни сметки, точки и крайно класиране. И така е правилно. Психически не сме обременени и си знаем – всеки мач излизаме за победа. Нашият треньор е легенда и има много успехи, които е постигнал благодарение на своя характер. Именно това ни предава той – да играем винаги с хъс и спортна злоба. Слушаме го, спазваме дисциплина на терена и извън него, задружни сме като семейство и нещата стават. А дали ще спечелим купа или призови места, това си зависи само от нас. Нека само сме живи и здрави, да сме старателни все така и съм уверен, че Литекс ще финишира там, където заслужава.
– Колко известен е Христо Стоичков в Бразилия?
– Много известен. Като бях доста по-малък си спомням как бразилските телевизии постоянно въртяха репортажи от мачове на Барселона, където имаше двама играчи – Ромарио и Христо Стоичков. Показваха доста срещи, в които Барселона с Ромарио и Стоичков мачкаше Реал (Мадрид), Атлетико (Мадрид), Ювентус и Манчестър Юнайтед. Тогава не съм си представял, че един ден ще работя със Стоичков. Той е много голям човек във всички отношения.
– Кой е любимият ти футболист?
– Казва се Луис Назарио Де Лима – Роналдо. Страхотен нападател. Уникален. Световният футбол загуби много, след като той се отказа.
– Знаеш ли, че президентът на Бразилия Дилма Русеф има българско потекло?
– Научих го, когато дойдох тук. Приятно бях изненадан и от друг факт. Разбрах, че нейните корени са от един град, който се намира само на 60 километра от Ловеч (б.а. Габрово).
– Как намирате България? Харесва ли ви Ловеч?
– България е хубава страна. Малка е и се живее спокойно. Същото важи и за Ловеч. Дъщеря ми Марсела вече е до мен и това ме прави още по-щастлив. Не мисля за нищо, освен за футбол. Пожелавам си само да съм жив и здрав и с помощта на Господ да продължа да играя добре. Благодаря на Бог за всичко, което е направил за мен.
Източник: Меридиан Мач