Георги Попвасилев/bTV
„Пари, пари, пари
Трябва да е забавно
В света на богатите.
Пари, пари, пари
Винаги е слънчево
В света на богатите“
– из песничката на АББА
Преди мондиала в Катар си позволих да разсъждавам по темата, че наоколо е гнусно, защото за организацията на най-скъпото в историята световно първенство по футбол бяха пръснати над 220 млрд. долара. За 11 години, от решението на ФИФА да даде домакинството на Катар, до първия съдийски сигнал на мача на откриването, жертвите на работниците-мигранти, дали живота си за лъскавите стадиони, са над 10 000. Може и повече да са, или по-малко, официални данни за това няма, както и обезщетения за семействата им няма. Това, струва ми се, е гнусно.
Предполагах, че и по-гнусно може да стане, но не можах да предвидя, че гнусотията ще стигне чак до Европейския парламент. Обаче се случи.
Заместник-председателят на тази институция Ева Кайли стана една от петимата задържани от белгийските власти по подозрения за мащабна корупция. В жилището на 44-годишната хубавица бяха намерени много пари. Според прокуратурата, става дума за около 600 хил. евро, натъпкани в чували. Толкова ли нямаше кой да каже на тази кака, че такива пари не се слагат в чували, ако искаш никой да не ги намира? Просто ги натъпчи по чекмеджетата и никои нищо, никога няма да открие.
Сега ще кажете „Какво общо има това със световното в Катар?“ и щяхте да сте прави, ако тази същата дама, през ноември, не беше държала пред Европейския парламент пламенна реч в защита на Катар като реформираща се държава от Персийския залив, която непрекъснато подобрява условията на труд за работниците-мигранти. Още тогава тази жена явно е привлякла вниманието на белгийските власти и разследващите органи сега с основание твърдят, че парите в чувалите най-вероятно идват от Катар. Е, не е ли гнусна тази работа, викам си аз, и припомням, че преди световното първенство няколко от големите футболни нации написаха до чичко Инфантино и ФИФА едно открито писмо с предложение да бъде учреден миграционен център за чуждестранни работници, където те да могат да търсят помощ за проблемите си в Катар. Този център трябваше да бъде финансиран със сума също толкова голяма колкото е наградният фонд на световното. Ама на това писмо ФИФА не отговори, а и Катар нищо не направи в тази насока. Засега.
Нека припомним и още един факт. Наскоро християндемократи, социалдемократи и зелени гласуваха в Европейския парламент за облекчаване на достъпа до визи за страни от ЕС, които се дават на граждани на Катар. Сега изведнъж се заговори за налагане на рестрикции и изисквания към евродепутатите за публичност на контактите им с лица от страни извън европейската общност. Моралните апостоли в Брюксел и Страсбург плачат, че цялата тази одисея с чувалите с пари е фундаментален удар по престижа на европарламента. Добро утро, слънцето изгрява от изток! А това, че близо 700 евродепутати от години се движат насам-натам по отсечката между Страсбург и Брюксел, никой ли не го вижда? Без никой да може да разбере какъв е смисълът от тези заседания ту тук, ту там, като разходите по пътуванията се заплащат, естествено. Всичко това не е ли удар по имиджа на европейските институции, а? И така явно някои пестят от пари за път и си ги слагат по чувалите. А вие чак сега го разбирате? Ами ако има и други с чували, какво правим? Просто някак си още по-гнусно стана баш по време на световното да се разсмърди цялата тази работа и аз да мога да си надраскам пак няколко реда по въпроса.
Този път обаче, имам и чисто футболен анализ. А, като стане дума само за тази велика игра, хубавите неща преобладават. Вече знаем кои са полуфиналистите. Направи ли ви впечатление, че между тях са тези, които имат най-добрите защитни формации и това първенство стана шампионатът на отборите с най-добри вратари?
Мароканците допуснаха само един гол в мачовете си в Катар досега. Ако това на световно го бяха направили италианците, всички щяха да кажат, че това е то – да имаш школа и традиции в това отношение. Ама италианците въобще не участват, а го направиха мароканците. Вратарят им Ясин Бону на осминафинала срещу Испания не допусна във вратата си гол и при трите дузпи, които му биха. После срещу Португалия спаси всичко възможно.
В мароканския тим има едно момче, Зиеш се казва. За него пък има един друг факт. От 2015-а, откакто дебютира в мароканския национален тим, дава за благотворителност всички премии, които получава. Това, което сега има да взима и ще раздаде за благотворителни инициативи, само от Катар възлиза на над 300 хил. долара. Досега. Ама това не е футболен анализ, пардон, тук пак стана дума за пари. Пари, които той не държи в чували, а ги раздава за благотворителни каузи.
Другите, дето са на полуфинал, са хървати. Те пък имат на вратата си Ливакович. Той спаси досега 4 дузпи на световното. А в мача срещу Бразилия статистиката показва, че хърватите имат един удар във вратата на съперника, с който изравниха резултата. При вратарските спасявания в мача обаче, статистика показва 10:0 за Ливакович.
Хърватите са 4 милиона народ и играят на това първенство с техни си момчета – кореняци хървати. Няма натурализирани таланти от други места по света. Хърватия има 6 участия на световно първенство, от които три пъти стига до полуфинал. В историята хърватите 4 пъти са се класирали напред на световно след дузпи. 4 от 4 такива случая. В нито един от мачовете им в Катар досега не са повеждали с 1:0. Специалистите казват, че това е много важно. Защото ако не стане, трябва много повече усилия да влагаш. И хърватите го правят.
Виждаме как тези юнаци тичат, борят се, играят колкото могат и водят футболната си битка докрай. Не знам защо си мисля, че това поколение пълзи към върховете на второ поредно световно, защото бащите и майките им, и те като деца, са преживели, оцелели или избягали от една мръсна война в страната. То всяка война е мръсна и, не знам защо, си мисля, че който е минал през такива неща в биографията на семейството си, май гледа по друг начин на мача, когато е на терена. Може и да бъркам. Сигурен съм обаче, че играят футбол по-добре от нас, близо са до нас, ще ги приемат в Шенген преди нас, ама не могат да псуват по-яко от нас. Затова сега ще викам за тях.
Следващият полуфиналист е Аржентина. За тях се започна със загуба от аутсайдера Саудитска Арабия. Но „Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен“ е казал някакъв мъдрец. И сега е ред на нещо, което може би малцина знаят. В Аржентина децата минават и през една друга футболна школа. Има мачове между махалите, селата и кварталите в големите градове, които се играят за пари. Често. В тях участват най-добрите. Още тогава се прави естествен подбор на дарованията и характерите. Най-големите таланти играят с батковците. Със спечелените пари по-бедните могат да помогнат на семействата си. Играе се твърдо и грубо. Съдиите там не смеят да свирят всичко. В едно интервю бившият национал Серхио Агуеро казва, че в такива мачове се учиш да оцеляваш и да си пазиш най-ценния капитал – краката. Трябва по сянката, която приближава, да знаеш дали съперникът идва само за да ти вземе топката… или трябва да отскочиш, за да не те посече голямата секира. Най-ярките таланти отиват в школите на грандовете, но докато живеят в родния си град не бягат от тези мачове. Сутрин тренират в школите, а вечер ходят да играят за отбора на квартала. Някои от тях стават професионални футболисти, а малцина и национали. Нали се сещате, че такива момчета се бият, пардон, играят до край? И трудно губят.
Съдбата на гения Меси е малко по-различна. Заради големия му талант и крехките крачета рано са го прибрали в школата на „Барселона“. Жалко е, че заради едни големи пари той напусна каталунския клуб в много трудни времена там. И сега малко несериозно, ама нали все пак си говорим понякога за „теория на конспирацията“… Меси сега ако не стане световен шампион, няма да стане никога. Затова по тази теория онзи ден не му показаха жълт картон, когато в центъра той пипна топката с ръка. На 99 от 100 футболистити в такъв случай им показват жълт картон. Ама когато 100-ият е Меси, картон няма. Може малко несериозно да ви звучи това, но аз да си го напиша. Факт си беше. А Меси и вратарят Емилиано Мартинес бяха рязследвани от ФИФА за изказвания по адрес на испанския съдия Матеу Лаос след мача с Нидерландия. И наказания нямаше. И това е факт. Сега ще си напиша, че ако Меси не беше в този кюп, наказания можеше и да има. Такава е тя тази теория. Ако я има.
И ето, стана дума за вратаря Емилиано Мартинес. Специалистите го считаха за най–добрия дузпаджия от всички вратари в Катар. Срещу Нидерландия той спаси две дузпи. На Копа Америка миналата година извади три в полуфинала срещу Колумбия.
Накрая Франция. Световният шампион. Стреми се да защити титлата си от 2018 г. Ако успеят, „петлите“ ще повторят постижение на Бразилия – два поредни триумфа на мондиал. Помните ли, че те имаха най-много ключови играчи, които въобще не дойдоха с отбора в Катар заради контузии? Начело с носителя на „Златната топка“ Карим Бензема и Нголо Канте, Кристофър Нкунку и Пол Погба. А Люка Ернандес още в първия мач в Катар скъса кръстни връзки. Ама пак са на полуфинал. А на вратата им е Юго Лорис – рекордьор със 143 мача за Франция. Няма как като вратар да събереш толкова участия с националната фланелка, ако не ти вярва безрезервно целият отбор и цялата нация, ако щете.
И още един последен аспект от вратарския анализ за това първенство. На четвъртфинал французите елиминираха Англия. Първият гол в мача падна след първия удар от дистанция по-голяма от 20 м във вратата на английския страж Джордан Пикфорд. И той не спаси този шут. После англичаните в този мач играха по-добре от съперника. Това всички го казват. Ама това е много вратарско световно, а на „Трите лъва“ традициите им в това отношение никак не са добри. И традициите им в мачове, в които трябва да бият повече от една дузпа също не са добри. А англичаните си държат на традициите.
Предстои да разберем кой ще стане шампион в най-скъпото в историята световно първенство по футбол. Печалбите на ФИФА също ще бъдат рекордни. Над 7,25 млрд. долара. Част от тях се формират от телевизионните права, платени от всички страни, излъчващи пряко форума. Тези приходи също са рекордни. Сигурно затова, не само у нас, едни мачове ги даваха по националната телевизия, а за да гледаш други трябваше да си плащаш за кабелна телевизия допълнително. На някои деца родителите им не могат да си го позволят това. Откъдето могат, пестят хората. И децата им, които обичат да гледат футбол, не можаха да видят на живо как се радват играчите, особено от по-малките футболни нации, на своите успехи. И как се бориха за тях. Защото това, като го видиш, си е пример за подражание. И учи на уважение към тази велика игра и на респект към съперника. Учи и на това, че заедно с един отбор можеш да постигнеш много повече, отколкото сам. Такава е спецификата на футбола.
Ама нещата в този живот често опират до пари. Слънцето изгрява от изток. Всеки ден. Когато нещата опрат до ужасно много пари, може да стане по-гнусно. Защото и на това световно, там на терена, се видя, че футболът помага на хората да учат децата да се борят, за да бъдат щастливи. И, като пораснат, да знаят стойността на нещата, а не само цената им. Някакъв мъдрец го е казал.
Иначе извън терена, над него, далеч от него, на това световно изпълзяха доста гнусни неща. И затова още от началото на този материал си звучи тя, песничката на АББА.
„Пари, пари, пари
Трябва да е забавно
В света на богатите.
Пари, пари, пари
Винаги е слънчево
В света на богатите“
И тази песничка вечно ще бъде хит! Барабар с чувалите, в които тъпчат паричките…