2013-11-08 11:37:00
На 17 ноември преди 20 години за секунди България спря да диша. Емил Костадинов, "Парк де Пренс", 2:1 и България е на Мондиал в САЩ.
Ето какви са спомените около тази паметна дата на треньора, извел националния ни отбор до четвъртото място в света.
За бойкота преди мача с Франция:
"Томас Лафчис заплаши да не пусне футболистите на Левски. Познаваме се. Беше мой футболист в ЦСКА, 6 месеца чакаше бележка да бъде картотекиран. Трябваше да му я даде една жена от районния комитет на партията. Партийката отказа и така Лафчис се размина с ЦСКА. Та, обадих му се и направихме среща с него и с футболистите на националния стадион. "Казах им: кой ще ви забележи само в Левски? Националният отбор е шанс да излезете навън". Разбрахме се. Но неразбориите бяха доста.
Нямаше къде да тренираме. ЦСКА ползваха Панчарево, та няколко пъти пътувахме до "Червено знаме". И на "Герена" ходихме. Отделно, постоянно атакуваха футболистите в резиденция "Бояна". Направо прескачаха оградата с молби за помощ, за пари кой за каквото е закъсал.
Спаси ни лагерът в Германия. Потърсихме помощ от шефа на тяхната федерация Егидиус Браун, той беше в отлични отношения с нашата федерация и лично с генсека ни Христо Йосифов. Ицо свърши много работа. Осигуриха ни лагера в Германия. Базата я ползваха и немски ученици, тренираха до нас".
За забравените паспорти на Еми и Любо Пенев:
"Имахме редовни сбирки – треньори, ръководители. Обсъждахме програма, премии. Ицо Йосифов май забеляза, че двамата нямат паспорти. Обади се на Гошо Георгиев, който тогава играеше в "Мюлюз". После всички знаят историята, Гецата ги прекара през границата с кола. Помня, отначало българските журналисти не се усетиха. Излъгах, че Емо и Любо идват с друг полет".
За тактиката срещу Папен, Кантона, Жинола, Дешан:
"Победихме, защото първо не се деляхме на клубове, нямаше Левски и ЦСКА. Второ, играеха и за кариерите си. На повечето договорите им свършваха. Казах им, че няма да имат по-добър шанс да уредят бъдещето си. Те го разбраха. И трето, французите ги бяхме били предварително.
Отидох да гледам мача им в Швеция. Помня, до мен бяха Йохансон, Егидиус Браун, имаха Изпълком на УЕФА и дойдоха на стадиона. Франция водеше до 88 минута. Беше се класирала! Жинола правеше каквото си поиска, изпусна едно голче, после второ. Накрая Швеция им изравни. Казах си: "Тук май нещо стана". Ицо Йосифов ми превеждаше, когато ме попитаха за мнение. Отговорих, че ще има още два мача и ще броя точките накрая. Години по-късно Браун ми припомни тези думи. После Франция падна у дома от Израел и вече ги бяхме били предварително".
За тежките характери на Ицо, Трифон, Лечков:
"Мнозина казваха, че съм мек, но футболистите знаят какъв всъщност съм бил, когато говорехме поотделно. Търкания не съм имал. Единственият проблем беше с Ники Илиев – не го искаха левскарите в отбора. Някакви стари вражди си имаха от "Герена". Иначе аз го уважавах. Мислех да започна световното с него и Трифон в центъра, а Пламен Николов на вратата".
За премиите от 50 000 долара:
"Плащаха ни ги някъде в продължение на година и половина. Абе, по български тръгнахме към "Парк де Пренс", по български и продължихме. Помня, французите бяха запазили хотели, даже имаха реклами по стадионите. Ние все търсехме в последния момент. Пак ни спасиха немците. Направихме две срещи с Егидиус Браун и тогавашния им треньор Берти Фогтс. Дадоха ни акъл за аклиматизацията в Америка, за подготовката. От това винаги сме страдали на Световно, а сме имали големи отбори, но все без победа. Помогна много и братът на президента Желю Желев, преподавател в Остин".