2011-12-01 11:36:00
Националите тренирали за космонавти преди Мондиала
Продължаваме с историите на най-добрия голмайстор в българското първенство за всички времена Петър Жеков. Следващата отново е свързана със световното първенство в Мексико през 1970 г.
Подготовката ни за световното първенство в Мексико през 1970 година
беше голяма дивотия. Никой в България не знаеше как точно трябва да се готвим
и всички се чудеха какво да правят. Две години по-рано аз бях в Мексико на
Олимпийските игри и ми беше ясна ситуацията. Тогава играхме на финал с Унгария,
но за този скандален мач ще ви разкажа отделно. Преди световното им казах на шефовете на БФС, че трябва да отидем по-рано в страната, за да се
адаптираме. Обясних им, че голямата надморска височина не е толкова опасна, но
слънцето и жегата ще ни вземат здравето. Тогава мачовете се играеха в 14 часа, а
тогава слънцето в Мексико е най-силно и пече направо отвесно. Жегата е
непоносима и е почти невъзможно да се играе. Слънцето залязваше към 17 часа, а
час по късно трябваше вече да носиш сако, за да не ти е хладно. Никой от
федерацията тогава не ме послуша.
Дойде някакъв професор от ВИФ и реши да ни
готви за ….космонавти или най-малко за пилоти на изтребители. Та тоя професор
започна да ни кара да дишаме през едни балони. Нахлузиха ни едни маски на
лицето и ни пускаха разреден въздух. Първо за 1000 метра надморска височина,
после 2000, 3000, 4000, 5000 метра. Пълно безумие. Пускаха ни разредения въздух
и на всичкото отгоре ни караха да тичаме по 20 метра с маските на лицата. И
така, ден след ден. Още тогава ми беше ясно, че в Мексико няма да направим
нищо. През 1968 година просто ни заведоха там 45 дни преди Олимпиадата и
така свикнахме с жегата и надморската височина. Две години по-късно решиха да
спестят пари и да се доверят на някакви книжни професори, които не разбират
нищо и ни разбиха. Непосредствено преди световното ни направиха физически
тестове и се оказахме с най-добрите показатели. Пред нас бяха само бразилците,
които станаха световни шампиони. Да, ама тестовете бяха в зала – на закрито.
Спомням си, че още на първия ни мач на световното срещу Перу щяхме да умрем на
терена. На полувремето чак бялото на очите ни беше станало червено от жегата.
Беше 48 градуса пек. Не можехме да се движим, камо ли да тичаме нормално.
Тогава изпоприпадахме в съблекалнята. Веднага ни донесоха кислородни маски и
започнахме да дишаме. Така се спасихме, но не направихме нищо, освен един равен
мач с Перу.
В София ни посрещнаха едва ли не като престъпници. Никой от
професорите, които ни юркаха да търчим с балони преди първенството не пое
отговорността за провала. Всички се изпокриха, за да запазят топлите си
местенца и заплатките си. Тогавашният ни треньор д-р Стефан Божков се изтъпани
пред партийните ръководители и пое цялата отговорност за провала върху себе си.
Те пък го уволниха от националния отбор, но го пратиха на работа в ГФР (б.р. Германска Федерална Република). Д-р
Божков поработи там и се върна с автомобил "Пежо".
Още истории на Петър Жеков тук
Истории на Светослав Бърканичков тук
Истории на дългогодишния доктор на националния отбор Мишо Илиев може да прочетете тук
Истории на администратора на националния отбор Александър Динев тук
Истории за бившия треньор на Левски Рюдигер Абрамчик тук