2011-03-10 13:12:00
Любо Пенев промени отношението ни към професията, разкрива защитникът на Литекс
Пламен Николов е стълбът в защитата на Литекс. Плевенската върлина се превърна в кошмар за тараните, особено в Ловеч. Неслучайно в последните 30 домакински срещи на оранжевите само двама централни нападатели са успели да вкарат гол, когато и Николов е бил на терена – Владо Стойков от Пирин и Гара Дембеле от Левски. Пацо е част от ариергарда, записал над 1000 минути вкъщи без допуснато попадение.
– Пламене, какво е по-различното в защитата на Литекс, та отборът има толкова много мачове без допуснат гол?
– Може би това, че вече доста време сме заедно. На практика само Бодуров е от година и половина тук, всички останали сме кой от 4, кой от 5, а някои като Занев и Мишо Венков и от повече години в Ловеч. За защитниците е особено важно да играят по-дълго време заедно, така се постига синхрон, почваш вече да действаш инстинктивно в някои ситуации, защото си ги преживял безброй пъти на терена с едни и същи съотборници. Но не отдавайте сухите мрежи само на защитата. Целият отбор на Литекс вече има друго поведение на терена. Виждате, че нашите нападатели и халфове играят много агресивно загубят ли топката, а това ни улеснява безкрайно много.
– Водите с 8 точки на Левски, с 11 на ЦСКА, чувствате ли се вече шампиони?
– Ще е глупаво, ако се почувстваме така. Предстоят ни срещи както с преките противници, така и с други сериозни отбори. Да, фаворити сме в тази ситуация, но дотам. Трябва да продължим да побеждаме и да видим докъде ще стигнем.
– Ще ви задам тривиален въпрос, но не отговаряйте по същия начин – какво промени Любо Пенев в Литекс?
– Отношението ни към самата професия. Той е голям футболист, доказал се е в едно от най-силните първенства в света. Няма как да те научи на нещо нередно. Пенев иска от нас живота, който той е водил, когато е бил в Атлетико (Мадрид). Не бях си давал сметка за много неща.
– Вие сте от Плевен. Не е ли срамота в такъв голям град днес да няма професионален футбол?
– Не е срамота, а унижение за всеки футболен човек в Плевен. Няма да изброявам какви хора е дал този град на българския футбол, какви личности са носили екипа на Спартак. Тъжно е, че дори в "Б" група го няма. Отваряш програмата, а тя като разписание на туристически кораб – Балчик, Несебър, Поморие… Навремето съм се запалил по футбола, защото съм гледал мачовете на Спартак. Сега как да запалиш едно дете в Плевен?
– Ама май и феновете в Ловеч много-много не можете да ги запалите?
– Такъв е градът – малък. Понякога в неделя я има 15-ина хиляди, я не. И като дойдат 1500 на стадиона, това си е една десета от града. Малко ли е? Това е все едно на мач на ЦСКА или Левски да отидат 200 000 от двумилионната София.
– Всички твърдят, че нивото на А група все повече спада. Вие сигурно няма да сте съгласен, но това е мнение на специалистите.
– Значи, когато Литекс води в класирането, А група е слаба, щом някой от софийските отбори дръпне – става силна, така ли? Аз мисля, че от доста време нивото е едно и също, не се е променило кой знае колко. Не знам защо се гледа така негативно на българския футбол. Той не е по-слаб нито от сръбския, нито от румънския. И мисля, че ако отборите бъдат оставени да работят при малко по-голямо спокойствие, резултатите ще са доста по-различни.
– Всъщност вие сега можехте ли да носите екипа на Левски?
– Да, последните юношески възрасти ги изкарах на Герена, станах и шампион със сините. Аз дори имах професионален договор с Левски, но не го бяхме депозирали в БФС, за да мога да играя и за старшата.
– Защо тогава не останахте на Герена?
– Станимир Стоилов стана треньор и ми каза, че няма да му трябвам. Тогава се прибрах в Спартак, откъдето пък Люпко Петрович ме взе в Литекс.
– А с Мъри как работехте в Ловеч?
– Професионално. Извън терена дума не сме си казали, но на игрището съм изпълнявал каквото е искал, били сме като футболист и треньор.
––
Интервю на "7 дни спорт"