2012-11-19 10:22:00
След девет поредни титли ЦСКА се предаде пред щурма на Спартак и Ботев
През 1962/63 г. А група отново става с 16 тима, а чудесата нямат край. Едва ли някой преди сезона е предполагал, че след като 9 поредни години ЦСКА устоява на атаките на столичните Левски, Локо и Славия, ще се предаде пред щурма на два пловдивски тима – Спартак и Ботев. Третият отбор в града на тепетата – Локомотив пък след есента е с равни точки с другите два лидера – Локо Сф и Спартак, но ужасен край – една спечелена точка в последните 5 кръга, го смъква на седмата позиция. За първи път Пловдив става футболната столица на България. Канарчетата, водени от младото си атомно нападение Гунди (Георги Аспарухов) – Чико (Динко Дерменджиев) – Тумби ( Георги Попов) мачкат на три фронта – стигат четвъртфинал за КНК, а у дома спорят за титлата и играят финал за купата. Събират адмирации и чупят рекорди – стават първият провинциален отбор, победил ЦСКА в рамките на един сезон и като домакин, и като гост, първият тим, който бие навън и двата гранда в един и същи шампионат, и първият, който печели срещу Левски на софийски терен в две поредни години. Накрая жълто-черните остават с… калъфките, защото се провалят в наглед лесни срещи. Ботев още не е узрял, за да обере плодовете на красивия си футбол. Предава се пред най-балансирания състав, съчетал техника, агресия и стабилност.
Около всеки голям отбор витаят легенди и се разказва за подвизите на велики играчи. За Спартак Пд легендата твърди, че подчинявал съперниците си с непозната схема, след като футболистите едва ли не принудили треньора си Димитър Байкушев със странния прякор Мими да намери място в единайсеторката като ляв бек на твърд като гранит играч със странното име Тобия Момин. Това обаче всъщност е 4-2-4, с която 6 години по-рано треньорът на столичните железничари Александър Попов-Врабчо е на път да отмъкне титлата изпод носа на хегемона ЦСКА. Голямата звезда на спартаковци пък се казва Тодор Диев и съвсем не е легенда, че е най-якият футболист, подвизавал се някога по родните терени. Дорчо е в състояние да мачка като танк тела на бранители по десния фланг в набега си към вратата на съперника. Не е виц – хвърлил се на гърба му защитник е понесен от устрема му и го моли: „Тодоре, спри, бе, за да се пусна!“ Това е най-силният сезон в кариерата на Диев, който сам вкарва 26 от 57-те гола на Спартак. Остава верен на родния клуб през цялата си кариера с едногодишна забежка в столичния Спартак, където е подмамен от офицерските пагони на Държавна сигурност, но бързо разбира, че камъкът си тежи на мястото. И през 1966 г. спира с футбола като номер 1 във вечната ранглиста на стрелците в А група със 146 попадения, преди рекордът му да бъде отнесен от тайфуна „Жеков“.
Около Дорчо Спартак е изградил постоянен състав от безкомпромисни бранители като Иван Иванов-Доктора и Атанас Манолов-Малкия орел, в средата конците на играта дърпат националът Димитър Димов и ветеранът Божидар Митков-Врачката, а атаката води опитен реализатор като Христо Дишков. На 27 май 1963 г. преди 26-ия кръг само 2 точки разделят лидера Спартак и втория Ботев. 40 000 зрители се стичат за първото в историята дерби на Пловдив, в което се решава съдбата на титлата. Милиционерските кордони са допълнени от пожарни коли, готови да разпръскват тълпата с водни струи. Страстите са толкова нагорещени, че е поканен съдия от Скопие – Неделковски. Ранен гол за спартаковци е последван от бързо изравняване в типичния за Гунди стил – с глава след корнер. През втората част кой ако не Диев, е призван да сложи точката на спора в първенството. Две седмици по-рано треньорът на Ботев Георги Генов е помолил някогашния си възпитаник Иван Вуцов, вече стълб в отбраната на Левски, да помогне на своя бивш клуб, като играе „на кръв“ срещу Спартак. В отговор Вуцата… вкарва един от фирмените си автоголове още в първата минута, но сините все пак взимат точка с 1:1. В същия кръг канарчетата пропускат и този шанс за скъсяване на дистанцията, защото не успяват да вземат нещо повече от 3:3 срещу Дунав, след като повеждат с 3:1 в 81-ата минута с голове, естествено, на Гунди, Тумби и Чико.
![""]("../../pictures/football/pic_big/gallery/news.bulgaria/champs_sppd.jpg")
Пловдивският дуел бележи края на една епоха – на непобедимата у нас червена армада. Още през пролетта на 1962 г., малко против волята му, близо 37-годишният Манол Манолов е изпратен на треньорска школа в Москва под давлението на втория човек в държавата по онова време, върлия левскар Борис Велчев, и по-късно става легенда на клуба и в новото поприще. Христо Андонов-Итко, дубльорът на най-големия вратар, който България някога е имала – Георги Найденов, пък завинаги е изключен от физкултурното движение. Звезда на армейците в яда си удря в гръб съдия в тунела, а намиращият се до него Итко реагира светкавично и поема вината върху себе си. Твърди пред разследващите, че той е нанесъл удара с ясното съзнание за последствията. „За секунди прецених, че моят съотборник слага край на всичко, а имаше да даде още много на футбола. Бях добър вратар, но бях втори и вече 30-годишен. Без мен можеше“, твърди по-късно жертвоготовният Андонов, който никога не издава истинския виновник.
Два дни след легендарната победа с 4:1 в Белград над Партизан за КЕШ, на 5 октомври 1962 г., ЦСКА играе срещу Черно море, а стълбът в червената отбрана Кирил Ракаров охранява централния нападател на варненци Петър Дудунов, който през целия двубой го псува каруцарски. Умората и напрежението от сблъсъка с Партизан също си казват думата, играта на армейците не спори. Две минути преди края безцелно изпратена топка към полето на ЦСКА отива към Ракаров, който с периферното си зрение вижда фигура, която той оприличава на деветката. „Нещо ме жегна отвътре. Сега ще видиш как рита цървул, си казах – споделя Ракаров в автобиографията си. – В последния момент видях, че това не е Дудунов, и протегнах ръце, за да смекча удара, но сблъсъкът не избягнахме. Ударихме се коляно о коляно и усетих как моето се огъна назад и изпука, сякаш дъска се счупи.” Няколкомесечните усилия след операцията не дават резултат и Ракаров слага край на кариера, белязана от 10 шампионски титли.
Всеки край е и ново начало. В столичното Локо с номер 6 на гърба изгрява дарованието на ненавършилия 18 години Димитър Пенев, който година по-късно ще стане една от главните фигури в похода към третата шампионска титла на червено-черните, а веднага след това и звезда на ЦСКА. Опитното око на треньора Георги Берков вижда в нападателя на юношеския национален тим бъдещия непробиваем бранител и използва Пената като ляв бек в предпоследния кръг срещу ликуващия вече с титлата Спартак Пд, когато трябва да пази неудържимия Диев. Справя се.
Новакът Димитровград със зъби и нокти се бори за оцеляването си в елита, а надеждата за спасение дава друг юношески национал – Петър Жеков, който е и със сериозен принос за влизането на тима в първата ни дивизия. Треньорът Христо Хаджиев го използва като халф, но през пролетта на 1963 г. контузии на нападателите го принуждават да го изтегли в по-предни позиции като втори централен нападател. Тази промяна е и искрата, от която се нуждаят димитровградци. Четири кръга преди края те бият с 1:0 Локо Пд като гости с негов гол, а Жеката дебютира в елита с 8 попадения. Възторжени фенове на пловдивския Ботев го обграждат пред стадиона: „Ела при нас, ще играеш с Гунди!”. Младежът вади модните тогава цигари „Златна Арда”, припалва, черпи близкостоящите и обяснява, че ако Химик изпадне, ще продължи кариерата си в Берое. Това се случва и продължението на историята е познато на всички – ЦСКА и „Златната обувка“ за голмайстор №1 на Европа. Съдено му е винаги да бъде съперник на терена с Гунди, а дори и в националния тим селекционерите така и не намират място едновременно и за двамата големи реализатори.
Очаквайте: Как София отвърна на удара, а локомотивният машинист Никола Котков подкара влака.
––
––