2015-05-05 20:51:00
Стилиян Петров го каза най-добре и точно на него човек няма как да не му вярва: 17-годишните национали да се забавляват, да играят с усмивка и да следват мечтите си. Бившият капитан на националния е истински пример за подражание.
Кариерата му впечатлява, битката му с рака впечатлява, поведението извън терена впечатлява… Една реплика от пресконференцията обаче си струва да се набие, особено в нашия случай, когато става въпрос за млади футболисти, на които предстои не само голямо първенство, а и бъдеще (дай Боже) в любимата игра.
"Винаги съм бил честен, на терена и извън него, давал съм максимума от себе си, бях лоялен и предполагам, че в един момент това беше оценено от хората". В залата нямаше човек, който да може да каже обратното. И не само в залата. Най-вече заради тези думи, Стилиян трябва да бъде за пример на подрастващите. Нека някой си ги напише някъде и повтаря в лесни и трудни моменти.
Думите на Стан струват много повече от измислените фрази във фейсбук, защото зад тях стои реален човек с реална история. Няма как да не им обърнем внимание от една пресконференция, която ще се запомни и която беше изцяло позитивна. И се връщаме към началото – за забавлението, усмивките и мечтите. За това, което искаме да кажем в навечерието на европейското.
Хайде просто да подкрепим този отбор – от първия до последния в него. Хайде да помогнем да има усмивки и мечти, а не "хейт", навъсени физиономии, стиснати юмруци и някакви изгубени очаквания. А може ли без очаквания? Може ли без блянове за медали, титли, класирания за световно, гръмки победи и т.н. и т.н.?
Въпросът не е само до това, че Хърватия, Испания и Австрия имат по-добри условия за своите футболисти, че им дават много повече, най-вече като среда за развитие, та от тази гледна точка силите са доста неравностойни. Всеки иска медали и победи, а някой пита ли се какво направихме като общество за тези момчета, че да искаме да мачкат наред?
Дори титла на това европейско няма да гарантира професионална кариера на юношеските национали. Обратното – три загуби, примерно, също няма да означават, че те не могат да станат играчи. Европейското не е крайна точка в развитието и кариерата на момчетата. То е просто етап, важна спирка по пътя. Но в никакъв случай не е решаваща. Примерите са безброй, давали сме ги в този сайт и няма да се спираме сега.
Поради което нека просто подкрепяме отбора си, пък каквото ще да става. Загуби няма да направят футболистите по-малко наши, нали така?
Българите сме специалисти в това да се делим и да си правим интриги, особено в най-важните моменти. Което е една от основните причини да сме на този хал. Вече има жестоко обидени клубове, че определени футболисти не попаднаха сред 18-те. Това са "нормални" неща за тукашните отношения. "Ненормално" и крайно изненадващо би било всички да си подадем ръце, да забравим поне за броени дни за лични вражди и открити или стаявани конфликти. Така се почва.
А това са само юноши. Останалите извън 18-те утре могат да станат прочути, да изпреварят по успехи съотборниците си, които ще играят на европейското. В крайна сметка зависи от клубовете им и от самите тях.
Но не са само недоволните заради отпаднали от групата национали. Фенове в Стара Загора се заканват, че ще бойкорит отбора в знак на солидарност със Стивън Петков, на когото БФС не възстановява правата. Че момчето заслужава подкрепа – заслужава. След като следствените органи не го намират за виновен, значи трябва да се върне на терена. Но не и на цената с бойкот срещу национален отбор на България, тъй като този тим не е на БФС.
Горните предположения за подадените ръце и загърбването на собствения интерес и его звучат наивно. Но пък защо не се опитаме поне сами да изненадаме себе си като подкрепим отбора, независимо от всичко. Дайте шанс на момчетата. Не само в сряда, в събота и другата седмица, другия месец и година.
И понеже започнахме със Стилиян Петров, нека и завършим с факт от неговата кариера. Като намигане към клубовете – доволните и недоволните. Халфът почна да играе в мъжкия тим на ЦСКА на 18 години – близо до възрастта, на която са футболистите от юношеския национален отбор до 17 г. Две лета по-късно той вече бе част от великия Селтик, а преди това дебютира и в "А" националния тим.
А сега просто подкрепете отбора и му дайте шанс. За да има наследници на Стилиян.