2011-10-05 11:59:00
Мъжеството е категория
твърде нетипична за родния ни футболен ареал. Тази специфична черта не
касае само действията на зеления терен, но и публичното поведение на
всеки елемент, ангажиран в целия съпътстващ процес. Наскоро
легендарният български вратар Джони Велинов заяви, че днешното
подрастващо футболно поколение е изнежено и трудно се адаптира към
суровите закони на великата Игра.
Вчера за пореден път се убедих,
че Стилян Петров е един от малкото останали мохикани, принадлежащи към
рядката порода на истинските мъже. След няколкогодишно мълчание пред
родните медии, Стенли се изправи като пич и обясни спокойно с типичната
си обаятелност причините за състоянието на националната ни формация. Той
не се уплаши от неудобни журналистичеки въпроси. Не държеше характерния
за футболна звезда менторски тон, а чисто човешки ни демонстрира отново
искреноста си.
Ей Богу, не се сещам в близкото минало за
български футболист с такова интелигентно излъчване и течаща гладка като
полирана повърхност мисъл. А можеше да продължи с мълчанието си. Да
тегли на всички ни по една "сочна" наум и хич да не товари плещите си с
чужда футболна некадърност. Да си стои на завет във Великата Британия. Да се откаже от сегашната ни бездарна и срамна сбирщина като незадминат
рекордьор и въобще да се съсредоточи единствено в изявите си с клубния
си тим.
Така или иначе вечни хора няма. Ще дойде време, когато
Стилян няма да бъде познатия ни лъв, раздаващ правосъдие в лютата
британска футболна действителност. Тогава всички – от феновете на
Монтана до тези на Вила ще пуснат по една сълза по време на бенефиса на
този голям пич с широко сърце. Не само заради биткаджийския му дух и
борба за всяка педя терен, а и заради заразяващата му детска усмивка и
джентълменско поведение. Just Stenli !!!