2012-08-27 14:35:00
Българинът има странния обичай да избира верните (и прости) решения чак след като е изчерпал всички останали възможности
Вече две седмици телевизионен мрак за "А" група. БФС първоначално направи програмата за три кръга. Очертава се да реди и четвъртия. Време за тв договор има. Но надежда?
Клубовете не желаят да се продават под 5 млн. лв. За подпис държат и на забавения милион от миналия сезон. Телевизиите не дават над 3,5 млн.
Мотивът на футбола – за по-малко пари не си струва. Без излъчване идва повече публика, което в сериозна степен компенсира отсъствието на тв пари. Особено – в настоящия формат на групата, пълна с отбори с традиции и публика. Клубовете са на плюс само при оферта от 5 млн. Тв каналите твърдят – приходите от реклама не компенсират разходи над 3,5 млн. лв.
Някак в сянка остава подозрението за картелно споразумение между телевизиите, ама иди докажи… Иначе странно звучи как всяка отделна оферта на канал гравитира около милион лева. И дори телевизии с явно дълбоки каси отказват напор да преборят конкуренцията. А поне първите три кръга доказаха – интерес към шампионата има, щом трибуните далеч не пустеят.
Ситуацията е патова. И ще е жалко за футбола, ако отново премиерът трябва да спасява положението. Защото футболните хора – някак по традиция стародавна българска – все чакат някой да ги оправи отвисоко, защото сами не могат. Миналата година Бойко Борисов нареди на БНТ да вземе мачове, като хазната отпусна 7-цифрена сума допълнително. Всъщност клубовете още си чакат въпросната сума. Но по-тъжното е друго. Твърди се, че отново премиерът е тръгнал да търси милион лева, но този път за сметка на фирми, не на бюджета. Въпросните пари ще качат офертата до 4,5 млн. лв. и нататък е по-лесно. Обаче засега не става.
А иде IV кръг. Успоредно безпросветното безсилие продължава. Футболните хора не искат или не умеят да се справят. И никой, ама никой не си прави труда да задвижи една простичка идея. Защо докато бъде подписан колективният тв договор, мачовете не се продават “на парче” . Сиреч на отделни двубои.
Схемата е проста. Иде мач Левски – Черно море от IV кръг. “Сините” са готови да продадат правата за 50 000 лева. Ако ще да ги плати телевизия “Планета”, ако ще “Скай Спортс”. “Герена” дава регламентираните 10 процента (5000 лв.) на БФС. Клубът домакин отпуска същия дял и на госта. И в крайна сметка кой е ощетен?
Левски печели пари. Изпълнява и задължения пред спонсори и рекламодатели, които иначе са ощетени от липсата на тв излъчване. Черно море печели пари. БФС печели пари. Тв зрителят печели. Тв каналът печели зрители и реклами, а и един отделен мач дава добра възможност неангажиращо да се провери има ли изгода медията от български футбол. Нещичко губи единствено Левски, но всъщност губи само няколко хиляди души публика, която при пряко предаване предпочита да гледа вкъщи.
В V кръг следва дуел Берое – Левски. Старозагорци имат реалната възможност да продадат правата за 50 000. И да останат на приход от 40 хиляди след отделянето на съответните проценти.
Да, програмата на “А” група не включва само двубои на Левски или ЦСКА. Но защо в настоящия тв мрак Ботев (Враца) да не може да продаде мача с Монтана за 5000 лв. на по-скромна телевизия?! Защо ли?! Защото няма кой да го задвижи. Защото подобен спасителен временен вариант ще заработи само при колективна взаимно изгодна мисъл, каквато отколе липсва в родния футбол. Трябват енергия, инициатива, действие. А не мрънкане, мълчане и повтаряне и потретяне: “Ама Законът за спорта не позволява…”
Какъв закон бе, хора? Законът сочи само, че БФС трябва да държи правата. Обаче не забранява на футболната централа да ги предостави (временно) на клубовете. Ако утре в БФС седнат с Валентин Михов и драснат един адвокатски текст за прехвърляне на правата само за IV кръг, нима после ще влязат в затвора или ще ги погне прокурор?
При няколко капки разум още след няколко дни ще гледаме шоуто Миньор – ЦСКА, пък ако ще и по “Фен тв” да е. А няма да се питаме по улиците като след Левски – Ботев (3:1): “Вярно ли стана страшен мач?…”
Българинът обаче има странния обичай да избира верните (и прости) решения чак след като е изчерпал всички останали възможности. Затова и простичкият вариант “Четвъртият кръг – по телевизията” изглежда предимно добро пожелание. Въпреки всеобщия и взаимно изгоден интерес.
Ростислав Русев/Труд
––