2014-03-10 17:12:00
Мартенска лудост. Има такова понятие в спорта. В американския спорт. Ако отидете в Щатите и питате 10 човека какво е March madness, поне половината от тях ще ви дадат верен отговор: плейофната фаза на колежанското първенство на САЩ по баскетбол. Тъкмо сме в началото й.
В България спортната мартенска лудост обикновено е свързана с първите скандали при подновяване на футболното първенство. Първите паднали треньорски глави. Нещата са особено драматични, тъй като цяла зима жадно сме чакали пролетния полусезон в лутане из безкрайни контроли и трансфери.
Тази година мартенската лудост е предимно с положителна енергия – нещо рядко срещано, или просто забравено. Имаме си Григор Димитров – новият любим син на България. Имаме си и Лудогорец. Тотален шок! Та кой е предполагал, че точно футбола ще ни усмихне и точно този отбор, допреди 2-3 години забравен от Бога?! Всъщност никога не е бил и негов любимец, тъй като Разград няма история и традиция в този спорт.
Шок. Не е Левски (направил последния такъв поход в турнира за Купата на УЕФА), не е ЦСКА. Не е националният тим, на който все пак възлагаме надежди за следващата година. Тия дни каквото и да гледаш по телевизията, всеки намира повод да спомене Лудогорец. Немислимо доскоро. С ЦСКА или Левски не би било така. Едната половина от раздираната на всевъзможни противоречия и противоборства България би ликувала, а другата би завиждала и злорадствала. Плюс-минус трезво мислещите фенове на други отбори.
В тази връзка – шапки долу пред публиката на Ботев (Пловдив), която бурно аплодира Лудогорец преди възловия мач в „Коматево”. Все още е останала някаква нормалност в тази държава…
Архитектът на проекта на Лудогорец – Кирил Домусчиев, каза в едно интервю, че помага на „сините” и „червените” с примера си. Едва ли го мисли наистина. Бизнесменът многократно бе питан защо не се е наел с любимия си ЦСКА и винаги посочваше като една от причините публиката. Именно. Прехвалените агитки на двата паднали гранда, дето с проявите си пълнят касата на БФС, са сред големите пречки вечните съперници да се излекуват и отново да тръгнат нагоре. ЦСКА е (уж) в оздравителен процес. Както се казва: рано е да се каже дали на Армията ще се вдигнат. Или ще ги тръшне нов вирус. Левски дори не е тръгнал по този път, а има всички шансове да се сгромоляса още по-зле на връх вековния си юбилей.
Вижте само какво се случва на "Герена" и в Борисовата градина, докато Лудогорец лудее из Европа и печели сърцата на българите. Едните само със Светия синод не се съдят (поне засега), затънали са в дългове, чудят се как да спасят лиценза… Другите чакат Годо (разбирай Газпром), затънали са в дългове, чудят се кой треньор и директор да сменят и как да угодят на феновете…
Все неща, които поне на този етап не заплашват проекта "Лудогорец". И ако повечето са характерни за огромна част от спортните клубове по света, то последният е просто немислим за нормалното функциониране на един отбор. Намесата на запалянковците в делата на клуба. Зависимостта от тях. Такова нещо в Разград няма как да се случи. Нито пък в Ловеч. Някой може би се усмихва иронично, че и двата клуба имат „два асансьора фенове”. Да, но за едните в момента говорят хора, които никога не са се интересували от футбол. А другите събират възхищение, че залагат на собствени кадри също в град, който не можеше да се похвали с футболна страст.
Животът си върви, героите се сменят, а в Левски и ЦСКА напоследък го удариха само на спомени. Ако двата клуба са силни, българският футбол може да излети, още повече при обещаващото развитие на Ботев (Пловдив) и Литекс. Но не само гледането назад е проблем. Такъв е запалянковщината в управлението. Докато я има, проект „Лудогорец” е неприложим на Армията и „Герена”. Защото футболът е бизнес, в който трябва да се взимат трезви решения и да се работи спокойно и с доверие. Да се дава време. Само се замислете колко треньори и директори смениха Левски и ЦСКА, докато в Разград махнаха само един…
А пъчещите се запалянковци на "червените" и "сините" не да кадруват, а поне да ходят на вечното дерби. Мачът Лудогорец – Лацио събра три пъти и отгоре повече публика. На осминафинала с Валенсия разликата ще е дори още по-голяма. В единия случай иде реч за футболен празник, а в другия за… счупени седалки и побоища в ложата на стадиона, за расизъм на терена. Качеството на играта в момента е непознат език и за двата гранда. Проект ли казахме?! Вижте за мачовете на кой са опашките за билети пред "Васил Левски".