2012-02-13 22:59:00
Ранният трансфер в Европа съсипва родните надежди
Само преди няколко дни Септември (Симитли) стресна съперниците си в Западната Б група – Пирин (ГД) и Бдин, с привличането на юноша на Милан. Изпълнителният директор на клуба Методи Стойнев обяви финализирането на трансфера на Антонио Михайлов, станал поредният пример за роден талант, чието развитие в чужбина не отговаря на възложените му надежди. Нападателят, който в един момент от престоя си на „Сан Сиро“ спокойно е можел да премине във вечния съперник Интер, сега ще трябва да се адаптира към реалностите на втория ни ешелон.
Фактът, че в днешно време младите ни играчи могат да играят практически навсякъде по света направи директните им трансфери в чужбина на ранна възраст повече от рибите в Амазонка, но очевидно някои биват изядени по хранителната верига.
Крак повлича Крум Бибишков, който през 1999 г. попада в школата на гранда Байерн, но по неговите думи в този период не е бил достатъчно зрял, за да се възползва от подаръка на съдбата. За съжаление той така и не успя да продължи впечатляващото начало на визитката си и засега ще продължи да радва феновете на Миньор след преподписването на договора си преди броени дни.
По същото време синът на Стойчо Младенов – Александър, се кълнеше пред „Берлинер цайтунг“, че иска да бъде новият Щефан Байлих за Херта. Намеренията му да се установи в "Старата дама" обаче се провалиха, а впоследствие негативно влияние върху кариерата му оказа проваления брак с Мис България 2002 Теди Бургазлиева.
Очакванията пред Бранимир Костадинов в Хартс пък бяха още по-големи след хеттрика му за националния отбор до 17 г. срещу Австрия в евроквалификация на 19 октомври 2005 г. Бранко редовно получаваше похвали от шотландските медии („Скотсмен“ го нарече „водещата инвестиция на „сърцата“), а в един момент се говореше, че интерес към него проявява Селтик. В крайна сметка финансовите проблеми на клуба наложиха напускането му, но головете срещу Славия, Литекс и ЦСКА през есента с екипа на Ботев (Враца) ясно показват, че комплиментите не са били напразни.
При „детелините“ от Глазгоу се пробва синът на дългогодишния играч на Миньор Славчо Павлов – Томислав. В едно от първите си интервюта той заяви, че за него „Паркхед“ е трамплин за трансфер в Барселона, но явно на този етап ще трябва да се задоволи със „Стадиона на мира“ в Перник.
Неуспешно се развиха нещата и за друг наследник на играч от миналото – Атанас Курдов, чиито баща Петър е познат най-вече с изявите си за Левски. За съжаление извън футболните проблеми му попречиха да се наложи в Леверкузен и затова той предпочете завръщане в Ботев (Пловдив). Дори и 46-те му гола за „канарчетата“ обаче не могат да заличат некоректното му отношение към клуба във връзка с неосъществилия се трансфер в Лудогорец.
В Германия не успя да пробие и Мартин Тошев, чиито забежки с известна спортна журналистка бяха единственото запомнящо се от престоя му в ЦСКА. Радослав Василев пък впечатли Рединг със своята физика и футболен интелект (думи на бащата на Ники Шори – Стив), но така и не успя да запише официален мач за „кралските поданици“.
Освен споменатия в началото Антонио Михайлов голяма надежда в Италия бе вратарят Михаил Иванов от Сиена, който игра финал за първенството при юношите през 2009 г. и бе определен за най-добър на своя пост. През лятото той бе взет от Атлетик Рома, който малко по-късно фалира, а понастоящем нашият играе в бившия участник в Серия А Пиаченца.
Марио Кирев така и не изигра нито един официален мач за четирите чуждестранни клуба, в които се подвизава след Славия и има само две контроли за Политехника Тимишоара.
Андрей Кожухаров пък стана шампион на Испания с юношите на Реал Мадрид през 2010 г., а според някои публикации вечният рекордьор на „кралския клуб“ Раул тогава го е посочил за свой наследник. От същите тези среди впоследствие излезе информацията, че при освобождаването му от „белия балет“ феновете на тима са залели официалния сайт с протестни писма.
Ивелин Василев е бил наречен Новия Бербатов от съотборниците си в Б отбора на Осасуна, но поне засега общото между двамата е само неизползването им в мъжките отбори.
Последният 13-ти участник в подборката е Милчо Макенджиев, който не успя да се възползва от участието си в последния български национален отбор, играл на голям форум и да пробие в Италия. Ако трябва да адаптираме една велика книга на Илф и Петров към темата за неуспешно реализиралите се наши таланти в чужбина, то заглавието трябва да бъде „12-те стола и един крак от маса“, а кои ще са столовете и кой – кракът от маса, е въпрос на вашия нелек избор.
Теодор Борисов/в. "Меридиан мач"