2015-02-17 15:15:00
Дойде времето, в което започнахме да се поуморяваме от мачове без значение (да, всеки мач е важен, но не всеки от значение – б.а.) от новини за трансфери и спекулации за такива. Отброяваме последните дни преди началото на футболната пролет по родните терени.
Всъщност, когато четеш този материал, драги читателю, на практика полусезонът ще е започнал, тъй като в тази неделя Берое и Лудогорец играха първия официален мач – за Купата и старозагорци победиха с 2:1.
Кои са основните фактори, които дават насока на предположенията ни за изхода от борбата за титлата тази година? Преди всичко предсезонната подготовка и трансферната активност на заподозрените в битката на върха. Без да пренебрегваме относителността им, все пак те ни казват няколко важни неща.
И тази зима почти цялата А група се изнесе на Югоизток в търсене на топло време, добри терени и сериозни съперници. Някои пък демонстрираха благополучие, отскачайки и на Запад, към Испания. Имаше и Гаврошовци, които си останаха у нас.
Лидерът ЦСКА се представи колебливо като резултати. Добри, но минимални победи, равни и загуби от наглед непретенциозни отбори. Но почти винаги "червените" бяха отборът, който "играеше" на терена. Подготовката беше стабилна, а ходът близо месец и половина да са далеч от търсачите на сензации, определено беше благоприятен. Отборът бе напуснат от важен играч – Сержиу Буш. Сълзите на клуб и фенове обаче бяха попити от тлъсти пачки, дошли от гордостта на английската металургия Шефийлд. ЦСКА загуби голмайстора си, но с Орелиен Йоахим, Фортес и Николич изобщо не е ясно дали пък не спечели повече.
Случаят с Карачанаков пък вече е в графата "комедия". Играчът избяга заради една заплата и защото не играел, а вече над месец нито играе, нито взима заплата. Но тук отчитаме фактите, а не правим IQ-тестове…
С още един стабилен халф в лицето на Бркляча и вратар като Уваренко, ЦСКА спокойно може да каже, че тази зима надгради и доби още по-голяма увереност в битката за титлата.
Увереността в титлата при Лудогорец пък е още по-голяма. Там общото самочувствие е по-голямо от това на Мохамед Али в златните му години и в настоящите на Златан Ибрахимович. Дали обаче имат своите основания?
По някаква причина Лудогорец не впечатли с изявите си в подготовката. Да, спечели престижни сблъсъци, но в някои от тях вратарите спасяваха положението, в други прословутият късмет се намесваше. "Орлите" не продадоха нито един играч, не взеха и нови футболисти. Някои преподписаха, други дадоха да се разбере, че вече са приключили с Разград. Лудогорец в подготовката не игра като в Шампионската лига, а в конкретни случаи отбраната беше по-рехава от брюкселска дантела, а нападателите меко казано… разсеяни.
В момента в Разград има хора, които се борят за четвърта титла. Това не е като да се хвърлиш за първа, не е и като за втора. Преситени са от успехи, а някои със сигурност и леко демотивирани, защото са очаквали след силната есен да поемат към други предизвикателства.
Засега положението е спокойно, но едно колебание срещу Берое за Купата например ще донесе най-малкото намек за напрежение в Разград.
На Герена тази зима беше най-неспокойно. Там тя започна с отказа на Димитър Димитров-Херо да поеме тима, като вече близо два месеца слушаме много ЗА и много ПРОТИВ решението му. Едно е ясно – загуби Левски. Освободиха се доста играчи, дойдоха също не малко. Новият наставник – Стойчо Стоев засега е най-големия трансфер на "сините".
На моменти в подготовката се видяха положителни неща, в други – старите пропуски. Левски обаче не се намира в добра позиция, тъй като няма никакво време, за да навлиза постепенно в ритъма на А група, защото не спечели ли три от три до края на редовния сезон, като нищо може да се озове във втората половина на таблицата. А да не забравяме, че единият от тези мачове е в Разград.
По традиция обръщаме по-малко внимание на останалите, но един Локомотив София например заслужава доста акуратен поглед. Там също си кротуваха с трансферите и на практика оставиха стабилния отбор от есента. Тук обаче има голяма разлика с Лудогорец, тъй като мотивацията на момчетата от Надежда е в пъти над тази на колегите им. А както се оказа през последните месеци, тя не винаги е свързана и с добрите финанси. "Железничарите" имат и още един стимул – да радват болния си началник Георги Марков и да го вълнуват само по приятни поводи.
Литекс бе повече от колеблив, но в края загатна за класата си. Там направиха мълчалива селекция, но изгубиха важен играч – Ваюши.
Берое винаги е загадка, но пролетта обикновено е силен. Привлякоха се играчи, които не запълват дупки, а обещават конкуренция. Това опредено е мечтата на всеки треньор. Добър ход бе продажбата на Венцислав Христов – точно навреме.
Ботев също пасува на трансферния пазар, а показаното в контролите най-малкото не е дало ясна картина на конкурентите какво да очакват от тях.
Черно море има един много важен мач, който ако спечели, вероятно ще изпрати Левски в ада на втората шестица. Но "моряците" определено се готвят усърдно а него. Новият голмайстор Вилиян Бижев най-малкото им дава големи надежди.
След мащабната селекция през лятото, на Овча купел последва нова такава и през зимата. Твърде е съмнително обаче, че имената на привлечените са толкова класни, че да се види кой знае каква разлика в представянето на Славия.
Локомотив Пловдив се клатушка между оцеляването и надеждата, но резултатите в контролите не се повлияха от този факт. Единственият важен играч, който бе изгубен е Грънчов, а новите в отбора са четирима. Отборът бе един от двата заедно с Марек, който не предприе воаяж зад граница.
Марек няма да мръдне особено от мястото си в дъното. Селекцията е скромна, възможностите също, а мачовете в подготовката не дават основание, че тимът от Дупница е готов на подвиг през пролетта.
Виж, Хасково може да направи така, че да навакса изоставането си в дъното и да се качи поне място нагоре. Селекцията бе стабилна, изявите в подготовката също. Най-интересното за тях предстои.
Преди да завърши редовния сезон и да се видят програмите за плей-офите крайни прогнози са опасни. Ясно е, че само някакъв чутовен катаклизъм ще лиши Лудогорец и ЦСКА от възможността да си поделят двата най-ценни комплекта от медалите. Ясно е, че ако Левски се класира сред първите, вероятно ще е и претендент номер 1 за третото място. Като цяло равностойните четири тима след лидерите, ще изнесат на гърба си голяма част от интригата за разпределението на последните медали и мястото в Европа.
Трябва да споменем и долната половина. Този формат принципно я превръща е пълна безсмислица и непрестанни поводи за съмнения. Двата изпадащи са ясни, останалите не разпределят милиони от награден фонд, за да се напъват особено. Едно изгубено време за всеки от участващите там. А със сигурност поне един силен отбор ще дръпне къса клечка.
Но най-важното, читателю и зрителю! Приготви си 4 лв без 4 стотинки, за да гледаш футбол вкъщи. Сумата е символична, услугата – нова. Трябва само да се молим за по-високо качество на продукта. Със завръщането на Нсереко и Кулибали у нас, какво друго ни остава?