2012-07-12 07:43:00
В чужбина първо постигаш нещо, пък чак тогава започваш да говориш. У нас е обратното
Преди няколко години Атанас Курдов беше талантливо хлапе от школата на Левски. Вкарваше голове, беше скромен, всички го чакаха да пробие при мъжете и Левски да си има нападател собствено производство. Сега Атанас Курдов е 23-годишен футболист с големи претенции, но без никакво покритие. Дали мениджърът Емил Данчев му размъти мозъка, дали манекенките и миските по дискотеките го накараха да си повярва, но от онова скромно момче със синя фланелка не е останало нищо.
Курдов избяга от Левски и отиде в Байер Леверкузен 2 в четвърта дивизия на Германия. Там търка пейката, вкара няколко гола и го махнаха. След това мина през Винтертур (Швейц) и отиде в Ботев. Там вкара 40 гола във "В" група, което си остава най-големият му успех до момента. Подписа с Лудогорец миналата година, но само след месец се върна в Ботев, защото в Разград бе един от всички футболисти и никой не го дундуркаше. Сега го изгониха и от Ботев и Курдов започна да мрънка. Скочи на Александър Александров-Кривия, скочи на Петър Хубчев, на Милен Радуканов. Те не ставали. Кривия нищо не разбирал, а Хубчев и Радуканов "дошли с големи кошници, но си тръгнали с малко пликче". Освен това Курдов нямал нужда от Левски, защото на Герена не го искали.
Оставяме настрана въпроса, че не е културно 23-годишен сополанко да дава такива оценки на хора с доста по-голям стаж. Но поне да имаше успехи, да беше направил нещо. И тук не говорим за голове по села и паланки. По света първо постигаш нещо, пък тогава започваш да говориш. А у нас е обратното.
Всичко това щеше да е смешно, ако не беше много тъжно. Голмайстор във "В" група да обяснява какъв бил Петър Хубчев… Всички знаем какъв е – четвърти в света, играл полуфинал на световно, опазвал играчи като Клинсман. Освен това е бил титуляр в Хамбургер и Айнтрахт. Ама в първите отбори в Първа Бундеслига. Радуканов беше добър играч и в Левски, и в ЦСКА. След това стана и добър треньор, вдигна ЦСКА от калта, даже взе купата. Кривия е играл срещу Зидан, беше и национал. Обаче тримата не стават. Защото така казва един Атанас Курдов.
Наистина е вярно, че простотията ходи по хората. Лошото е, че Курдов не е сам в глупостта си. Да беше само той, добре. Но като него са още много футболистчета, които вкарват 40 гола на село и се мислят за Меси. И като почнат едни претенции, едни изречения като "Ти знаеш ли кой съм аз?"… Пази Боже… Такива в българския футбол с лопата да ги ринеш.
Самочувствието е хубаво нещо, ако има покритие. Иначе става смешно. И жалко. Жалко за футбола. Защото от простотия таланти като Курдов се затриват. И вместо да играят на терена, играят по масите в кръчмите. И си говорят глупости. А най-големият успех в блестящите им кариери е да отидат в 10-ия в турското или 12-ия в украинското първенство. Поне да имат пари за уиски по кръчмите.
Емил Николаев/7 дни спорт
––