2011-11-22 14:43:00
Искам да спечеля трофей, да оставя следа във футбола, признава Георги Какалов
Малко не достигна на Видима да поднесе изненада при гостуването си на Герена. Тимът от Севлиево отстъпи с 1:2, но остави добри впечатления с играта си. Единствено нападателят Георги Какалов си навлече гнева на привържениците на Левски, след като вкара гол във вратата на сините, а и на няколко пъти демонстрира отличен контрол над топката и накара част от бранителите на сините да изглеждат комични. След мача той обяви, че мисли за трансфер през зимата. Потърсихме го да разкаже за кариерата си, представянето му на Герена и най-вече да каже защо е такъв дразнител за публиката.
– Георги, след мача с Левски обяви, че искаш да си тръгнеш от Видима. Защо?
– Вече съм на възраст, на 27 години съм и е нормално да се замисля за развитието си като футболист. Искам да играя в по-голям клуб, на по-високо ниво. Това е.
– Имаш ли оферти?
– Да, оферти има. Повечето са от чужбина. На този етап обаче не желая да говоря за вариантите пред мен. Първо трябва да се разбера с ръководството на Видима дали ще ме пуснат. Надявам се да не ми правят спънки, защото пристигнах в Севлиево като свободен агент. Още през лятото им казах, че желанието ми е, ако имам изгодна оферта, да ме пуснат и те нямаха против. Истината е, че на сила хубост не става. Аз в Севлиево се чувствам добре, но жена ми не харесва града. За 6 месеца един път не е дошла при мен. А това, че съм далеч от нея и от детето, ме тормози.
– Какво имаш предвид с това "да играя на по-високо ниво"?
– Това е. Искам да играя в силен отбор и да спечеля нещо. Да попадна в тим, който се бори за приз, за медал за трофей. Да имам истинска мотивация. И във Видима съм мотивиран, но тук амбицията ми е просто да правя силни игри, за да ме забележат.
– Опитваш се да скъсаш с имиджа на скандалджия. Откъде ти тръгна това име?
– Когато играх в Ботев Пд, направих много глупости. Истината е, че повечето от тях ги сътворих съвсем умишлено и целенасочено. Тогава в Ботев имаше един президент, който се подиграваше с нас. Примерно, бяхме се разбрали за 600 лева заплата, а той ми дава 350. Питам го защо? Отговорът е: "така съм преценил". Това отношение не беше нормално и реших да му го върна. Изкарвах си много картони, жълти, червени. Като не ми дава парите – да плаща глоби на БФС. Тогава детето ми беше болно, поисках му назаем пари, а той ми отвърна, че имал само 20 лева. И това беше президент на отбор. Но той се усети защо правя това и така и не ме изгони. Накрая ме продаде, взе добри пари за мен, но те не влязоха в клуба, не ги даде и за школата.
– Какво се надяваш да направиш в бъдеще?
– Искам да оставя следа във футбола. Да спечеля медал и трофей. Медал взехме и с Черно море. Иска ми се да повторя този подвиг, затова си търся отбор с амбиции.
– Значи искаш да играеш за слава?
– Не, не само. Най-вече искам да осигуря семейството си, защото футболът е до време. Футболистите сме като всички хора – играем за пари. На вас журналистите ви дават заплати, за да пишете. Гумаджиите, миньорите работят за заплата. И ние сме същите. Аз искам да играя в голям отбор, в който да оставя следа и да изкарам и пари за семейството си. Да мога да осигуря детето си. Защото футболът много взима, а и е до време. Тренирам от 15 години и през голяма част от времето съм бил далеч от семейството си. Ходил съм по лагери. Пазил съм режими, внимавал съм какво ям, какво пия. Но това е цената на пътя, по който съм поел. Не се оплаквам, защото обичам футбола. Но за кеф мога да си играя и с приятели на малки вратички. Той обаче за мен е професия и освен емоциите са важни и парите.
– На Герена успя да ядосаш публиката на Левски. За да ги дразниш ли правеше толкова финтове?
– Не. Това бяха указанията към мен от треньора…
– Моля!?
– Да, треньорът ми каза: "Искам да те гледам как се забавляваш. Играй с настроение. Не подавай, лъжи. На тренировка на нашите защитници им е трудно да ти вземат топката, искам да направиш същото и с техните". И затова играх така. Само с кучета можеха да ми отнемат топката.
– Но се зарадва пред сектор "А"…
– Е, да не се радвам ли? Вкарах гол на Герена. На стадиона обаче нямаше наши привърженици. Щеше да е много тъпо да се кача на оградата пред празния сектор за гости. Но аз не се сърдя на привържениците на Левски, че ме обиждаха. Дори се амбицирах допълнително от това. Феновете плюят по силните. Затова ми беше приятно. Щом ме обиждат, значи съм добър.
– Значи не те интересува какво говорят хората за теб?
– Напротив. Аз не живея в джунглата и затова е важно какво мислят хората. Затова се опитвам и да скъсам с имиджа ми на скандалджия. Искам да ме възприемат като футболист, а не като проблемен играч. Опитвам се да се променя и да оставя зад себе си грешките на младостта. Виждате, че от началото на сезона имам само 3-4 жълти картона и те са за игрови ситуации. Последният е за симулация. Вече не се карам с хората със съдиите. Искам само да играя.
Източник: 7 дни спорт