2011-10-25 19:05:00
ЦСКА скъса с дребнотемието, идва ред на мащабното планиране
ЦСКА тъпче на едно място не като игра и организация, а като философия. Тя обикновено се изразява в цифри – точки и брой титли, а също така и в символи – емблемата с петолъчката.
Милен Радуканов изглежда се опитваше да вкара клуба в друга посока, опита се да внедри някакъв развлекателен футбол и след като и на самия него му стана ясно, че тази игра не му е ясна в дълбочина, всичко свърши.
А началото бе като приказка – той се появи от съюза на преводачите за да прави точно това, да траслира при събеседването на език, различен от българския. След приказката трябваше да се появят и мечтите. А Милен Радуканов мечти нямаше, той имаше цели. Несериозно е треьнор на ЦСКА да има за цел да бъде такъв и на Нова година. Значи ако може някак си да изкара криво-ляво есенния полусезон, а после абсурдните три зимни ваканционни месеца щяха да работят за него.
Факт е, че Милен Радуканов влезе бързо под кожата на Червената България. Едно джаста-праста на „Герена” срещу Левски и неговата легитимация вече бе налице. Само, че във футбола има днес и утре. А с всяко събуждане двойникът на Лучано Спалети явно нямаше идея какво точно да направи след като си измие зъбите и се облече. Неговият ЦСКА имаше необходимост от непрекъснато освежаване. Както техниката се нуждае от ъпгрейдване, така и всеки голям отбор трябва да се развива постоянно, за да е в крак с модата и поне едни гърди пред конкуренцията. При радукановия ЦСКА това не се случи.
Менажирането и тренирането на един отбор е сложна материя, то не е само да потупаш момчетата по рамото да им кажеш
"играйте за мен и за тази прекрасна публика"
и това течение да те носи не само до бленуваната Нова година, но и след това.
Да си дойдем на думата. Милен Радуканов разчиташе неговия благ (на пръв поглед) характер да го избута някак си до Нова година. Това той си го каза в прав текст и го определи като цел. Само, че ако влезем в скобите, ще установим, че от хрисимия и кротък Милен останаха само невидими следи. Изведнъж той стана мнителен, дребнав, почти заядлив и дори избухлив. Пълната промяна съвсем неслучайно съвпадна с периода, в който ЦСКА спря да се забавлява на терена. И Радуканов започна постоянно да говори за това колко много работи. Думите му бяха като презапис на пресконференциите на Ясен Петров. Нещо подобно се случи и с Джанини. След като неговия Левски спря да бъде атрактивен, той започна да говори за работа, която премина в много работа и в крайна сметка сините изгубиха всичко, което можеше да се изгуби, макар и с любезното съдействие на Георги Иванов – Гонзо.
Нещо подобно очакваше и ЦСКА, ако Милен Радуканов бе дочакал бленуваната Нова година като треньор на червените. Армейците щяха да затънат в игрова безизходица, а първите признаци на това ги видяхме през последния месец. Пред този период от време ние така и не разбрахме има ли пред себе си Радуканов някаква оздравителна стратегия, знае ли откъде да набави ваксина, която да спре вируса или ще чака болестта да си замине от само себе си. Всъщност треньорът на ЦСКА се държеше малко надменно когато трябваше да говори за футбол. По време на забавния период на червените от пролетта той пропагандираше колектива и добрите човешки взаимоотношения като водещ фактор, но както казват големите европейски специалисти – не е важно футболистите да са първи приятели, а да си вършат работата.
А сега какво стана? За победа давали три точки, за равен – една и така лека полека ЦСКА вървял уверено към следващата си шампионска титла. И това Радуканов се чустваше длъжен да ни го обяснява всеки път, когато някой се осмеляваше да му задава неудобни въпроси за неиграта на ЦСКА. В тези моменти устата му придобиваше леко злобни извивки, а лицето му издаваше вътрешна неприязън към аудиторията. Поне да се беше държал мъжката, както го прави Стойчо Младенов – тропаш по масата, столовете подскачат, пердетата мърдат, прозорците скърцат,
ако трябва и паркета ще се размести, щом става дума за ЦСКА!
А Радуканов какво? Хъката-мъката, продължаваме напред… Човек без характер е като лице без физиономия.
А футбола остана някъде назад. Той се оттегли в очакване на следващо предложение, без да има чуство че дължи на аудиторията една беседа на чисто футболна тема, защото никой не разбра той какъв тип игра предпочита, каква е любимата му тактика и коя според него е актуалната схема на подреждане на играчите.
Съществува вероятност и тя не е никак малка, Радуканов изобщо да не е бил в час с тези неща. И това си личи от състоянието на ЦСКА в момента. Наследникът му сега ще изпита изключителни трудности в тактическо естество, защото при Милен ЦСКА нямаше избистрена физиономия. Той ли не успяваше да обясни на футболистите си, че който и да изгуби топката в която и част на терена да е, всички трябва да действат така, все едно ги е ударил тока. В съвременния футбол първите секунди при изгубването на топката са изключително важни – реакцията трябва да е като след ужилване. Да помните Зику и Делев да са си дали зор в дефанзивен план? А не са само те безучастниците във втората фаза на играта, в резултат на което този отбор на ЦСКА вероятно е един от тези, които са инкасирали най-много положения пред собствената си врата, а от там го отнасяха защитниците. Така е в съвременния футбол, добрите отбори си почиват, когато владеят топката и контролират играта, а се напрягат когато я изгубят, за да върнат владението си.
Радуканов оставя след себе си ненаучен отбор. Тези момчета безспорно имат качества и потенциал, който обаче не бе развит като отбор. Една година е малко време за генерални оценки. Но е и много време, за да установим, че ЦСКА не бе научен на елементарни и задължителни неща в играта. Гледайте на запис някой от последните мачове. Вижте само какви проблеми има отбора при (не)изнасянето на топката, това става с голяма мъка и немалка доза риск, защото този елемент или не е трениран достатъчно или не е повтарян стотици пъти. Забележете когато ЦСКА атакува колко футболисти има пред линията на топката и когато се брани колко от тях за зад линията на топката – твърде малко.
Няма да изпадаме в повече детайли. В крайна сметка Радуканов бе сменен, защото явно не бе човека, който да научи ЦСКА да играе постоянно изчистен футбол.
Целта му бе да оцелее до Нова година,
потретваме го, защото човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, а това се отнася в пълна степен и за спортистите и за треньорите.
Сега ли бе моментът? Това е малко като Параграф 22. Смяната точно преди вечното дерби си има своите предимстава и недостатъци. Но е ясно, че Димитър Пенев има своята неизчерпаема харизма и каквото и да се случи в петък, пътят вече ще е друг. Лошото е само, че от цялата така наречена драма може да си изпати Драголюб Симонович, който също има своите мечти и цели и те не са свързани с месеци, а с часове. Всъщност неговия мечтан час е само един – 21.45. ЦСКА скъса с дребнотемието, сега идва ред на мащабните мероприятия. И един мач с Левски не трябва да разваля плановете, ако червените държат да бъдат наистина сериозен клуб. Това до момента бе мач за мач, а така не става.
Желю Станков/Тема Спорт