2013-09-16 09:57:00
И във футбола често апетитът идва с яденето. Преди сезон 2003/04 никой не слага Локо Пд в големите сметки, но в края клубът триумфира с първа титла в забележителната си история. Онова, което не успява да свърши генерацията на най-добрия български футболист в началото на 70-те години Христо Бонев, го постига тим, воден от друга клубна легенда – Едуард Ераносян.
С помощта на силната фигура зад гърба си – Георги Илиев, който премества своя Велбъжд Кн в Пловдив. Всъщност, новият отбор, в който намират място едва двама от продуктивната локомотивска школа – вратарят Васил Камбуров и периферният играч Митко Ценовски, а в основата е събраният от Димитър Димитров-Херо състав, драстично съкращава бюджета си точно преди шампионския сезон. Херо се връща в Нефтохимик, а Георги Илиев е на път да финализира сделката за продажбата на половин дузина титуляри в бургаския клуб.
Тогава в БФС пристига депешата, че България получава четвърта квота за евротурнирите и босът на борческа групировка решава да стопира замислената разпродажба, за да пробва пак да стигне до Европа след неуспешни опити с Велбъжд. „Президентът ми предложи поста и се разбрахме само за 10 минути – спомня си Ераносян. – Поставената пред мен цел тогава бе място в шестицата и най-вече да обигравам отбора и да налагам колкото може повече млади футболисти”.
Началото на кампанията е мечтано, Локо Пд повежда още след първия кръг по голова разлика и впоследствие изравнява клубния рекорд за най-добър старт от 1968/69 г. с 6 поредни победи. Едо къса с наследството на Херо и на практика гради тим с нов облик. Играе по схемата 3-5-2, залага твърдо в отбрана на пренебрегваните от предишния наставник младежки национали Кирил Котев и Александър Тунчев и намира точното място за десния бек Владимир Иванов-Фугата, който вече действа в центъра на защитата. Треньорът използва ротация на двамата вратари и държи на вариативността в атаката, където замразеният от Херо македонец Бобан Янчевски бележи важни голове в тандем с Екундайо Джайеоба.
Единайсеторката си има и лидер, вълшебният стрелец Мартин Камбуров – талантът на юношата на градския съперник Ботев разцъфтява на „Лаута”, а 25-те му попадения през сезона трасират пътя към първото място.
В същото време големите фаворити са раздирани от скандали. Преди сезона босът на ЦСКА Васил Божков чупи трансферния рекорд, като вади 1 750 000 долара за бразилеца Лео Лима, дошъл на „Армията” в комплект със сънародника му Родриго Соуса, за когото също е платен почти милион в зелено. Целта пред Стойчо Младенов е ясна – атака на Шампионската лига, но турският Галатасарай приземява бързо червените. Последвалите катаклизми в отбора водят до серия от оставки от треньора, една от които е приета, а скъпите бразилци една сутрин офейкват от България под претекст, че не са си получили две заплати.
Европровал разтърсва из основи и Литекс – скромният молдовски Зимбру взема скалпа на ловчанлии и Ферарио Спасов е заменен първоначално от Драголюб Симонович-Дуци, а впоследствие от Люпко Петрович. През зимната пауза Феро неочаквано поема ЦСКА, където е приет като чуждо тяло и се „наслаждава” на фенската любов – на връщане от Варна след 0:0 срещу Спартак клубният автобус спира за кратко във Велико Търново, където привърженик на червените го шамаросва.
Левски става на 90 години, върви добре в Европа и дори стига до престижни мачове с Ливърпул през пролетта, но сътресения на вътрешния фронт принуждават Георги Тодоров да си тръгне още след домакинско 0:0 с Черно море в 7-ия кръг. Връща се тандемът Георги Василев – Андрей Желязков и тимът се стабилизира, но двамата така и не убеждават новия силен човек на Герена Тодор Батков, на когото Чорни прехвърля клубните акции, че те са точните хора. Стига се до куриоза създаденият именно от Батков син сателит Родопа да отнеме трите точки на Големия брат в Смолян. Затова през пролетта Наско Сираков става спортно-технически директор и още 4 кръга преди края Гочето е поставен в небрано лозе, след като научава, че от новия сезон ще бъде заменен от Мъри Стоилов.
На фона на трусовете при големите, ентусиазмът на Ераносян постепенно завладява всички на Лаута, въпреки че след първите успехи там го играят на умрялата лисица – изпълнителният директор Емил Наков не се уморява лукаво да повтаря: "Ние сме скромен клуб и нашата цел е да не изпаднем".
"4 кръга преди края на полусезона имаме 10 победи и един равен – разказва Едо в книгата "Футболните битки за Пловдив". – Предстоят мачове с Литекс, Нефтохимик, Славия и ЦСКА. Събираме се преди тренировката и казвам открито, на глас в треньорската стая пред помощниците ми Маринов, Шейтанов и пред Наков: „Ако от тези 4 срещи вземем 6 точки, имаме реален шанс да се борим за титлата”. Паднаха от смях. Обявиха ме за луд арменец. Ние обаче наистина взехме 6 точки. Тогава Георги Илиев ме викна в София и ме попита какво трябва да направим за изпълнение на тази нова цел. Говорихме за подготовката, възстановяване, футболисти. Чак тогава всички приеха и прегърнаха идеята. След това се пускаха слухове, че нашият президент бил заложил огромна сума за титла на Локомотив, което бе абсолютна неистина".
И въпреки че мнозина са шокирани от нестандартните тренировъчни методи на "лудия арменец" през зимната пауза (въвежда спортната аеробика като задължителен елемент), след първия пролетен кръг като бомба отеква новината, че Ераносян е сменен с асистента му Иван Маринов-Маслара. Години след това излиза истината за неочаквания ход.
"Вкараха ме в интрига.Предадоха на Жоро Илиев изопачено мои думи. В момент, когато имаше неща, които само ние с него можехме да решим, аз търся контакт с него, но не мога да се свържа, защото той бе извън България. Търся съвети и хората около нас ми казват: „Шефът каза да правиш онова, което искаш.” Свършва мачът и ме питат: Защо не направи това или онова?”. Отговарям: Нали това е казал Георги Илиев – да правя каквото искам! По "разваления телефон" му предават: "Арменецът каза, че ще прави каквото си иска". Естествено, на когото и да отговориш по този начин, ще се засегне”.
Отборът продължава по набраната инерция, но в дербито на Пловдив последният в класирането Ботев препъва лидера с 0:0, а малко по-късно необичайната за тима опълченска тактика срещу Левски води до тежка загуба с 0:3 на „Герена”. Едо е на трибуните на всеки мач и не може да познае своите, мечтата е на път да отлети. Тогава идва щастливата развръзка, при това случайно. Ераносян и жена му са в заведение, в което влиза и Илиев със свитата му. „Минава край мен без да поздрави и аз казвам на съпругата: „Давай да плащаме и да си ходим!” И тъкмо викам сервитьора, идва момче от охраната му”. В пряк разговор недоразумението е изгладено и треньорът е върнат на поста. Останалото е история, а титлата, първа за пловдивски тим от 37 години, е отпразнувана по безпрецедентен за България начин – с тържествена процесия в открит автобус до централния площад в града на тепетата, където купата е вдигната пред 40 000 възторжени фенове. Радостта на правоверните локомотивци е пълна – в сезона на триумфа градският съперник Ботев изпада в Б група.
Очаквайте: Как шпагат на Топчо донесе юбилейната 30-а титла за ЦСКА.