Размишления за Ливърпул и логиката

2020-03-12 17:19:00

В един от отминалите уикенди изгледах голямо количество футбол. Общо осем срещи. И ми се иска ми се да кажа по няколко думи за няколко неща, които ми направиха впечатление. Спрях се на три теми. Като най-много време ще отделим на първата, тъй като е най-нашумялата.

Първата е новината на миналия месец – загубата на Ливърпул. Първа загуба за сезона, която означава че феновете на Арсенал могат да си отдъхнат, защото любимият им отбор остава единственият с непобеден сезон (2004г). Формално това не е вярно, тъй като преди около 140 години Престън Норт Енд също го постигат. Но ако трябва да сме честни никого не го интересува това, тъй като тогава играта е приличала само бегло на футбол и то на аматьорско ниво.

Това, което се случи с Ливърпул не беше неочаквано всъщност. Дори точно обратното – беше очаквано от доста време. За мен лично идва като изненада не че мърсисайдци изгубиха, а че изгубиха чак сега. Не ме разбирайте погрешно, ливърпулски фенове, Ливърпул е най-добрият отбор във Висшата Лига тази година и напълно заслужено ще е шампион. Обаче червените прекалено дълго време имаха късмет. Наясно съм, че това също ще бъде криворазбрано от феновете с горящи сърца, затова нека уточня.

Първо – да имаш късмет не е лошо, а напротив – хубаво е. Duh.

Второ – късмет не означава само да печелиш когато не заслужаваш. Късмет е и никога да не губиш заради лош късмет. Във футбола едно от най-нормалните неща е в един кофти ден всичките ТРИ шута на опонента ти да влязат във вратата (материалът е от няколко дни, но това е поразително предсказание какво ще се случи точно на Ливърпул в Шампионската лига срещу Атлетико – б.р.), докато ти не можеш и не можеш да отбележиш, въпреки че си по-добрият отбор. Нали? Да, ама такова нещо не се беше случило на Ливърпул цяла година. Даже напротив – случваше се постоянно на противниците им. Абе, както и да е… няма да аргументирам натам. Който е разбрал, вече го е разбрал, а пък който ще скочи вече е скочил.

Просто късметът на Ливърпул свърши. Това не бе първият слаб мач на Ливърпул за сезона. В първите 10-12 срещи на мърсисайдци имаше няколко такива, само че тогава късметът ги покри и те си тръгнаха с пълния комплект точки. По-късно намериха формата си и намачкаха всички по пътя си.

Но по-притеснителното е, че напоследък формата на отбора падна. Това е тенденция, която наблюдаваме от вече месец. Нека погледнем мачовете на Ливърпул през февруари:

– Победа с 4-0 над Саутхямптън. На пръв поглед убедително. Само че гледах мача и си спомням как Саутхямптън бе категорично по-добрият отбор през първата част и изтърва 3 или 4 чисти положения. Къде заради слаби офанзивни футболисти, къде заради спасявания на Алисон, къде заради лош късмет… просто топката не влизаше в мрежата. И втората част бяха наказани от окопитилия се Ливърпул. Само че това е мач, който може да тръгне в много различна посока ако тези попадения влязат… както видяхме срещу Уотфорд. Играта на Ливърпул не ме убеди

– Победа с 1-0 над Норич. Този мач не го гледах, но всички фенове ми казват, че са били големи мъки докато се пробие отбраната на Норич. Дали е било така? Нищо чудно.

– Загуба с 0-1 от Атлетико Мадрид. Не е срамно да паднеш от Атлетико, които са изключително тегав турнирен отбор. Ливърпул не само падна обаче, ами беше надигран категорично в целите 90 минути и можеше дори да си тръгне с по-сериозна загуба.

– Победа с 3-2 над Уест Хям. Нова победа, но… ужасно неубедителна. Този път атаката на Ливърпул работеше и мърсисайдци създадоха доста положения за гол, реализирайки три. В същото време обаче в защита приличаха на разграден двор и двата гола, които получиха от Уест Хям са най-малкото, с което можеха да си тръгнат от тази среща. Общо взето целият мач беше лотария с изобилство от положения и за двата отбора. Ливърпул просто вкара едно повече. Мач тип „равен с равен“ срещу този Уест Хем обаче не говори за впечатляваща игра от червените.

– Загуба с 3-0 от Уотфорд. Може би малко плащешо изражение, но… Ливърпул очевидно бе по-слабият отбор в мача и заслужено загуби.

Тегля чертата и това са 5 мача. Както казах от тях изпуснах този с Норич, така че реално съм гледал 4 от тях. Тези 4 мача се състоят от общо 8 полувремена. От тези 8 полувремена Ливърпул игра добре и бе по-силният отбор в… едно от тях (втората част срещу Саутхямптън).

Ами независимо дали резултатите го подкрепят или не, със сигурност можем да си говорим за игрова криза в Ливърпул в момента. Няма причина за паника обаче – спад във формата е нормален и очаква всеки отбор. Никой не може да изиграе цял сезон на 100%. В момента обаче важното е в лагера на червените да си го признаят, да работят по посока да съкратят времетраенето на този спад и да се надяват, че не идва в най-неподходящия момент (малко преди реванша за ШЛ с Атлетико).

Причината за този спад е елементарна. Ако трябва да изберем една дума, с която да обясним успеха на Ливърпул тази година това ще е "интензитет". Мърсисайдци правят от всичко по много и го правят на скорост.

И ако трябва да изберем една дума за това, което се промени в играта им в последния месец, отново ще е толкова лесно – "умора".

Няма абсолютно нищо променено от тактическа гледна точка. Ливърпул използва все същата тактика, която им носеше успех през изминалите месеци. Няма и нищо специално, което опонентите им да правят – Ливърпул не са „разкрити“ както върви лафа. Не. Просто Ливърпул прави по-малко от всичко.

Садио Мане и Мохамед Салах правят все по-малко спринтове зад противниковите защити. Фирмино все по-рядко се връща да помага на разиграването. Арнолд и Робъртсън все по-често се разсейват. Гомез изигра няколко поредни слаби мача. Ловрен е ясен. Видяхме дори и няколко слаби мача от ван Дайк.

Всичко това се наслагва и изведнъж Ливърпул вече не изглежда толкова непобедим и несломим, колкото изглеждаше през зимата.

Да, наскоро имаше кратка почивка, но не трябва да забравяме, че голяма част от 11-торката на Клоп остава непроменена от страааашно много време. И тези футболисти също са хора – не могат да изиграят на това наистина убийствено темпо целият сезон.

Единственото нещо от тактическо естество, което можем да споменем като проблем е новооткрития проблем при корнерите. Напоследък мърсисайдци все по-често се затрудняват при центрирания на първа греда от ъглови удари и статични положения. Към момента нямам обяснение защо това се случва, може би скоро трябва да заделя малко време да погледам видеа на въпросните ситуации.

Но генерално проблемът с умората стои на дневен ред за решаване пред Юрген Клоп и екипът му. Титлата вече реално е спечелена, така че там не може да се говори за каквато и да е интрига. Но за мърсисайдци ще е хубаво той да бъде решен по възможност преди да отпаднат от ШЛ*.

*Ливърпул вече е извън Европа след загуба с 2:3 у дома от Атлетико и общ резултат 2:4.

 

Източник: bendtnerfan.wordpress.com

Вашият коментар