2015-10-19 14:32:00
Една голяма легенда на съвременния футбол обяви края на профе-сионалната си кариера – Раул Гонзалес Бланко, на 38 години след 1050 мача и 462 гола. Даде ни много магични моменти в 21-годишната траектория с 22 отборни и 3 индивидуални титли.
Женен за бившата сервитьорка и модел Мамен Санс, родители на 5 деца (първородният син Хорхе е кръстен на ментора и първи треньор на Раул в Реал Мадрид Хорхе Валдано), може би е време за семейството и избор на нов път. И едва ли на по-добро място от Ню Йорк, където ще завърши сезона в американското първенство с Космос и ще обмисли следващото начинание.
Записва се да играе футбол през 1987 г. в детския тим на родния квартал Сан Кристобал де Лос Анхелес (от най-бедните в Мадрид), принуден да крие възрастта си, за да бъде приет. От малък играе с десен крак, контузия го принуждава на 11 да овладее техниката и с левия. През 1990-а баща му го праща в Атлетико Мадрид, на който семейството е фен, Раул става 2 пъти шампион с младежите (първия сезон с 65 негови гола!).
Лично култовият клубен президент Хесус Хил го представя на широката общественост 15-годишен, заедно с няколко съотборници в тв-кампания за набиране средства за нуждаещи се деца с думите:„Това е нашият най-добър футболист!”. Икономически проблеми принуждават Хил да разформирова детската школа през 1992 и така Раул Гонзалес Бланко попада в Реал. Вкарва 71 гола в 33 мача, повишен е при младежи-В, 1994 стартира с Реал С (днешна Кастия) с 5 гола срещу Фуертевентура и е повикан в националния до 18 год.
Тогавашният треньор на мъжкия тим на Реал Хорхе Валдано му дава шанс – дебютът е на 29 октомври 1994 срещу Сарагоса на „Мадригал”. 17-годишният левичар впечатлява с бързина, оригиналност,създаване на ситуации, когато отборът е без идеи….неща, които ще станат негова идентичност.
Следващият мач е столичното дерби с Атлетико (5 ноември), Раул провокира дузпа, асистира на Иван Саморано за втория гол, забива третия (4:2) и завинаги печели сърцата на взискателната публика на „Сантяго Бернабеу”. Баща му Педро Гонзалес се шегува невярващ на трибуните:„Ставам фен на Реал за цял живот!” Играе в няколко срещи и за първи път (от общо 6) е шампион на Испания.
По това време Христо Стоичков е една от звездите на „Дрийм тим 1” Барселона, Любо Пенев – на Валенсия. Появата на Раул в „бялата” атака оставя на пейката дотогавашната голяма „седмица” Емилио Бутрагеньо (краят на неговата „петорка”) и слага край на хегемонията на каталунците, започват ултра-оспорваните „Класикос”, идва и ерата на мадридската „галаксия”.
Паметен остава кадъра на Раул с показалец пред устата, каращ Камп Ноу да замълчи след гола му на 13 октомври 1999. Реал не печели (2:2), но сърцатият нападател с номер 7 оставя печат.
Раул завоюва с „кралете” Шампионската лига 3 пъти (1998, 2000, 2002). Прекрасният му гол срещу Вашку да Гама в Токио за 2:1 донася Интерконтиненталната купа в Мадрид след 38 години. Печелят я отново през 2003.
Незабравим остава финала на ШЛ на 24 май 2000 год., когато поема топката от средата на полето на Реал, пробягва с нея целия терен, финтира Канисарес и опъва мрежата на Валенсия. Или фамозното му попадение на полуфинала срещу Барселона на „Бернабеу”? Раул ще открие още в 8-ата минута на финала срещу Байер Леверкусен (15 май 2002) в Глазгоу, Димитър Бербатов влиза в 39 мин. но не вкарва. Реал взема 9-а „Ушата купа” с 2:1 с волето на Зинедин Зидан, най-добрият гол в историята на турнира.
Не всичко е рози – като един първоаприлски мач 1999 година, когато Раул и Гути не блестят за Реал, Роберто Карлош и Иван Кампо наказани не играят и отборът отнася 1:5 загуба от Селта, а българинът Любо Пенев, вече ветеран в Испания, забива хет-трик. Или прибързано шутираната от Раул дузпа над гредата в края на мача от Евро’2000, завършил с победа на Франция с 2:1 и изхвърлил Испания на ¼-финалите (в пореден турнир).
Именно с националния тим Раул няма късмет да спечели трофей. Има 44 гола в 102 мача, капитан е от 2002 до 2006, играе 3 световни и 2 европейски първенства. Железните му характер и амбиция, капацитета на борец, мечтите му да побеждава Бразилия, Италия, Германия, жаждата за титла на Мундиал, безкрайното му себераздаване дадоха сили и проправиха пътя към успехите на следващото поколение.
Уникалните му лични качества, универсалност, професионализъм, интелигентност, безкрайно търсене на победа му носят 16 години бляскава кариера в Реал, гарнирана с 16 титли. Тича най-много, тормози постоянно съперника, принуждава го да греши, експлозивен, отличен стратег и голаджия. „Раул е Мадрид и Мадрид е Раул”, обобщава Бутрагеньо. Бразилският му съотборник Роналдо даЛима и легендата Пеле отбелязват: „Има бразилската техника” (1997-98)
Легендарният футболист и почетен президент на Реал Алфредо Ди Стефано прогнозира през 2002, че Раул ще остане в злато в клубната история: „Има каризма, характер на победител, голмайстор и отборен играч. Възможностите му са безкрайни, ще допринесе за успеха на Реал Мадрид и национала!” През февруари 2009 отбелязвайки срещу Спортинг, Раул задмина Ди Стефано като голмайстор на Реал (307 гола) и заби общо 323 в рекордни за „белия балет” 741 мача.
Последният вкара през април 2010 отново срещу Сарагоса на „Ромареда” при съвместна една атака със заместника си Кристияно Роналдо (с номер 9). За 6 години Крис (наследил номер 7) успя да разбие рекорда му и отбележи 325 гола за Реал (в 309 мача) и поведе ШЛ с 80 гола (Раул и Меси имат по 77).
През лятото на 2010 Раул преминава в Шалке 04, стартира с дубъл в приятелски турнир срещу Байерн Мюнхен, после печели купата и суперкупата на Германия и за сефте извежда тима до полуфинал в Шампионската. Става идол в клуба, където „пенсионират” номера му „7”. „Раул е най-добрият испански футболист. Има 7 живота и ще възкрьсне когато реши”, казва бившият му съотборник в национала и треньор на Байерн Пеп Гуардиола.
Оттам 180-сантиметровата звезда заминава за Катар,играе за Ал Саад Доха до 2014, прави ги шампиони още първия сезон.
„Гений. Поддържа ниво като никой друг толкова години. Няма дебат с Раул.”-отсече Марадона.
През август 2013 легендарният капитан получи (със закъснение) заслужен емоционален бенефис пред 80 000 почитатели на „Бернабеу”. Тогавашният крал Хуан Карлос му подари статуетка на фонтана на богинята Сибелес, където Реал празнува титлите. Раул вкара още веднъж с бялата фланелка в 23-ата минута на мача за трофея „Бернабеу”, на почивката символично даде фланелката с номер 7 на Кристияно Роналдо и облече черната на Ал Саад.
Водени от Рамос и Касияс, бившите му съотборници в Реал го вдигнаха на ръце и хвърляха във въздуха, Раул направи почетна обиколка на стадиона и изпълни ритуала, с които празнуваше всяка спечелена титла – въртейки „капоте” – плащ на тореадор под виковете на феновете „Оле, оле”. Бялата агитка го уважи в събота преди мача с Леванте с огромен негов портрет в южния сектор на стадиона и плакат „Твоят дом, благодарим Раул” при новината за край на профи-кариерата му.
Голаджия на Европа за 1999 и 2001, на света за 1999 (според Асоциацията за футболна история и статистика), 3 пъти „Нападател на годината” на Европа от УЕФА (2000-02), така и не печели „Златна топка”.
„Не разбирам как Оуен е четвърти за премията на ФИФА и първи за „Златната топка”. Раул е моят фаворит и за двете, но много други неща извън футбола влияят на премията.”, каза носителят на „Златната топка’ 94” Стоичков през декември 2001. След година той отново защити легендата на най-омразния си враг – Реал: „Раул има всичко, за да спечели „Златната топка” – много титли още като млад, но тези трофеи се дават под влияние на комерсиалните марки, не струват.” Карло Анчелоти също е за Раул тогава: „Бих я дал на Раул и бих поставил Андрий Шевченко в петицата.”. Испанецът остава втори след Майкъл Оуен през 2001 и повече не стига Топ 3.
Испанският спортен ежедневник „Марка” му даде наградата „Легенда”, носител е и на приза „Принц на Астуриас” за спортни заслуги. Остават му няколко мача с Космос, преди да реши с какво ще се занимава за в бъдеще – с класа, елегантност, скромност. Искал да вземе кетап за футболен треньор.
Унивеситетите Харвард и Бостън го канят да изнесе лекции, президентът на Реал Флорентино Перес е готов да го привлече в клуба и дори да го подготви за треньор (желана професия от Раул, според запознати), президентът на испанската профи-лига Хавиер Табас го иска за лице на Ла Примера по света, имало планове мачове от турнира да се играят и извън Испания.
Настоящият треньор на Реал Рафа Бенитес също го поздрави преди дни: „Винаги съм имал добри взаимоотношения с него, още от етапа ми тук. Мога да говоря само хубави неща и като футболист, и като човек, от академията „Спай”, където се обучаваше за треньор също има отлични отзиви. Интелигентен, винаги анализира добре случващото се на терена и извън него. Желая му всичко най-добро и успехи, каквито винаги е имал, към каквото и да се насочи след края на футболната кариера. Феномен и легенда като него има място във всеки отбор в света, включително Реал Мадрид.”