2013-06-07 10:41:00
Синята публика замерва Боби със снежни топки, обявяват Шпайдела за продажник
Трудно се сравняват великите отбори от различните епохи. Споровете кой е по-, по-, най- между Бразилия на Пеле, Аякс от ерата на тоталния футбол или Барса от наши дни са твърде субективни и само издават фенски пристрастия. Със сигурност обаче в родната футболна история ЦСКА от края на 80-те години заема особено място, подобно на онзи ЦДНА на Крум Милев в средата на миналия век – доминацията му в първенството е неоспорима, а успехите на международната сцена се превръщат в ежедневие. През 1988/89 г. червените, водени от Димитър Пенев, стигат до нещо, което едва ли някога ще бъде повторено – титла, национална купа и купа на Съветската армия, допълнени и от първата Суперкупа на България месец по-късно, а в турнира за КНК те са спрени чак на полуфинал от Барселона на Йохан Кройф. Сезонът им завършва така, както е започнал – с разгромна победа с 6:1 във финала на предпоследното издание на турнира за купата на Съветската армия срещу Марица-Изток Раднево с 4-голов рецитал на Гецата Георгиев, а това е 65-ият двубой за тима в рамките на състезателната година.
Към сработения вече състав се прибавят важни липсващи елементи – вратарят Илия Вълов, централният бранител Трифон Иванов-Туньо, креативният халф с великолепна техника Георги Георгиев-Гецата и дългогодишният национал Пламен Гетов, който най-сетне напуска отеснелия му Спартак Пл. Съвършенството вече е само на една ръка разстояние, след като в отбора са и футболисти от калибъра на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов. Фиестите на „Армията“ започват още с първия кръг, когато врачанският Ботев е пометен с 5:1 с 4 гола на Гетов и продължават с 6:0 срещу Миньор. Две седмици по-късно стадионът в Борисовата градина аплодира 7:0 над Локо Пд, като този път 4 попадения постига Стоичков. Голеадата на свой терен продължава с 6:2 над Черно море с хеттрик на Любо Пенев. В онези дни „Армията“ се пука по шевовете, защото тимът играе не само резултатно, но и зрелищно, а Гетов се превръща в любимец на червената публика. Армейците поемат водачеството още в първия кръг, а въпросителните около титлата отпадат още в късната есен, когато авансът им нараства на 7 точки пред Етър, за да достигне 10 пункта пред Левски в края. Първата и единствена загуба идва в 26-ия кръг – 0:1 срещу Ботев в Пловдив на 6 май 1989 г. Предишната е също в града на тепетата, но преди повече от 14 месеца – 0:3 от Локо Пд на 13 март 1988 г. В периода между двете е оформен и националният рекорд по непобедимост – 36 поредни шампионатни срещи без поражение (25 победи и 11 равенства, голова разлика 101-27).
Първенството остава в историята и с един друг рекорд, който също трудно може да бъде подобрен. На 26 ноември 1988 г. Черно море посреща пловдивския Локомотив, а на вратата на варненци е бившият дългогодишен страж на ЦСКА Йордан Филипов. В този ден Даната е точно на… 42 години, 5 месеца и 8 дни и с това става най-възрастният футболист, взел участие в мач от А група. Дебютът в А група на рано отишлия си от живота при нелеп инцидент голкипър е близо четвърт век по рано с екипа на пловдивския Спартак.
В същото време шампионът Левски трупа загуба след загуба, раздиран от вътрешни противоречия. Човекът гол Наско Сираков вече е в Сарагоса, по средата на сезона испанският клуб взима и Радостта на народа Божидар Искренов. Сините дори завършват първия полусезон извън челната тройка, което довежда до раздялата с треньора, оставил ярка диря в клубната история – Васил Методиев. Признатият специалист вече не владее съблекалнята и влиза в конфликт с лидерите на тима, хвърля многократно оставки, като за няколко дни в средата на септември Левски дори е на автопилот без наставник. Нелеки дни преживява и националният вратар Борислав Михайлов. Преследван от непрестанни контузии, той прави фрапантни грешки на терена. След мач с Етър на „Герена“, завършил 4:3 за сините, Боби е изпратен с мощен хор освирквания от трибуните, към доскорошният кумир на феновете дори политат снежни топки. „Когато Шпайдела се завърна след първата си оставка, се вкопчи в мен – разказва бъдещият шеф на БФС. – Дотогава никога не бяхме имали конфликт и бях безкрайно изненадан, когато ме обвини, че съм продал мача в Горна Оряховица и съм пазил „демонстративно слабо“ срещу Милан за КЕШ“. В края на сезона Михайлов си взема сбогом с отбора на сърцето си. Изпратен е скромно преди домакински мач с Локо Пд заедно с друга звезда на сините Николай Илиев, който отива в италианската Серия А. През втория полусезон завърналият се начело на тима Добромир Жечев минимизира щетите и Левски финишира втори.
Бронзът е за провинциален тим, който още никой не слага сред фаворитите. За първи път в своята история Етър стига до челната тройка – дългогодишната работа на Георги Василев започва да дава добри плодове. Гочето поема болярите в началото на десетилетието и търпеливо и упорито създава тим, който закономерно стига до шампионската титла. В състава не идват звезди, те стават такива с виолетовия екип. Преди сезона Етър се разделя със стълба в отбраната си Трифон Иванов, но гръбнакът на тима остава – Красимир Балъков, Илиян Киряков, Бончо Генчев, а на левия фланг на защитата започва да се утвърждава Цанко Цветанов. В атака своя най-силен сезон прави мощният таран Преслав Гетов, рожба на школата на ЦСКА, в който на „Герена“ по-късно припознават дълго търсения „нов Гунди”. Мургав, здрав, едър, тъмнокос, тъмновежд и броен за майстор в играта с глава – това е достатъчно сини фенове да се кълнат, че Преслав е… извънбрачен син на Аспарухов. През следващия сезон със синята фланелка Гетов обаче тотално разочарова, оставайки в сянката на Петър Михтарски.
С треньорско светило като Христо Младенов добрата стара Славия тотално закъсва и в началото на сезона дори е сред основните кандидати за… Б група. В средата на октомври генералите от Трудови войски, под чиято фуражка тогава е Славия, търсят всякакви пътища да си осигурят услугите на Иван Вуцов, завърнал се от кратка авантюра в югославския Хайдук. Посредник става неговият близък приятел Иван Славков-Батето. „Той дойде една сутрин у дома, измъкна ме от леглото – спомня си Вуцата в своята автобиография. Чак на улицата долу ми каза, че отиваме в Славия на среща с генерал Василев. Отговорих му: „Виж, аз не искам да ходя там. Каниха ме веднъж и отказах преди месец и половина. Неудобно е”. Батето обаче не приема отказ и признава на приятеля си, че просто е разменна монета – срещу услугата да предостави на белите Вуцов, ще получи апартаменти от Строителни войски за две близки нему дами. На „Овча купел“ Вуцов започва престоя си с… шкафчетата на стадиона. „Когато отидох да се запозная с обстановката, заварих изключително мизерна база, съблекалните бяха съборетина, играчите си закачаха дрехите на забити пирони в стената”, разказва Вуцов. Ремонтите започват със строителство на нова баня и сауна и завършват с… нов облик на тима, който през следващия сезон ще стигне до среброто.
Очаквайте: Как гневът на Стоичков заради забранен трансфер роди нова „Златна обувка”
––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com