2013-11-13 13:44:00
През 2011/12 г. А група преживява луд, луд сезон с Лудогорец – абсолютният дебютант, който със сензационния си требъл (шампионска титла, национална купа и Суперкупа) предизвиква трус, разместил трайно пластовете в българския футбол.
Преди началото на първенството клубният благодетел Кирил Домусчиев привлича цели 16 нови попълнения, кое от кое с по-гръмко име, и проявява мъдростта да не търси заместник на младия амбициозен специалист Ивайло Петев, с когото тимът печели промоцията за елита.
От състава, подвизавал се по терените на Б група, не остава дори и гръбнакът – само бекът Гилерме Шоко, халфът Мирослав Иванов и крилото Михаил Александров, а звездните покупки изненадващо бързо се сработват в движение. Головете на Иван Стоянов карат разградчани да забравят за миналите заслуги на централния нападател Тодор Колев и той си тръгва през паузата между полусезоните, когато те неочаквано зимуват на върха след 2:2 на „Армията” в 15-ия кръг. „Титлата не ни е фикс идея, а да играем красиво”, не се уморява да повтаря Домусчиев, за да свали бремето на напрежението от плещите на своите. С търпение и разум е преодоляна и кризата, в която изпада новакът през пролетта, когато допуска 3 поредни загуби от Локо Пд, Славия и Черно море. Тогава най-добрият ход на Домусчиев се оказва да не предприема нищо, да остави Петев и да се чакат неминуемите грешки на конкуренцията.
Две дълги серии от победи подхранват червените илюзии, че титлата няма как да избяга от „Българска армия“. След тях обаче идва болезнено за клуба приземяване. Първо Славия с 2:1 в Борисовата градина спира поредицата от 8 последователни успеха на старта под ръководството на Милен Радуканов, а 0:0 срещу Черно море на „Тича“ в следващия кръг коства главата на нашенския Мауриньо, както някои прибързано го определят. Милен впоследствие не успява да остави трайна следа в борещия се за промоция за елита Ботев Пд. В ЦСКА пък сформират странен тандем Димитър Пенев-Драголюб Симонович, в който така и не става ясно кой е по-старши, а през зимната пауза „Титан”-ите с лека ръка разпродават звездите Янис Зику, Спас Делев, Грегъри Нелсън и Мишел Платини. Резонната засечка в първия пролетен кръг (0:2 от Черноморец) води до нова треньорска рокада и завръщането на Стойчо Младенов. С него нещата потръгват и тимът, въпреки позорното отпадане за купата от симитлийския Септември, нарежда 9 поредни победи и взима 8 точки аванс, преди да дойде 0:1 от Левски във вечното дерби 4 кръга преди края.
А финалът е повече от интригуващ – за първи път от сезон 1983/84 г. съдбата на титлата се решава в директен спор между първия и втория, при това на терена на преследвача. Преди двубоя се надцакват национални телевизии и се водят яростни психологически войни. „Стойчо Младенов е ревльо, ако бе в нашия клуб, вече щях да съм го уволнил“, стреля словесно към противника известният с червените си пристрастия бос на Лудогорец Домусчиев. На терена бивш (и настоящ) левскар Мирослав Иванов осъществява обрата в първенството с гол от фаул, но лудогорци тотално изпускат инициативата след почивката и гостите стигат до 3 греди след удари на Пламен Крачунов и Нджонго Присо. Фортуна обаче решава да даде рамо на новака…
Едва ли има друг сезон в дългата история на А група, в който тим от златната среда така осезателно да е оказал влияние върху борбата за титлата. В 20-ия кръг Миньор, воден от сегашния наставник на Лудогорец Стойчо Стоев, хвърля бомбата на „Герена“ – 1:0. Това е повод за раздяла на сините със старши-треньора, посрещнат по рано през сезона с много надежди – Николай Костов, заменил Георги Иванов. Гонзо отново застава с гърдите си на амбразурата, но сривът продължава с още 2 поредни загуби с 0:1 – срещу Литекс и Лудогорец и така от реален претендент за титлата, Левски трябва да трепери до края за мястото си в Европа. Сините шефове трескаво търсят нов предводител и го намират в лицето на Илиан Илиев, който обаче е трети вариант след Димитър Димитров-Херо и Станимир Стоилов, поставил изричното условие, че ще се завърне единствено в тандем с Наско Сираков като спортен директор. „Искахме Мъри, взехме Илиан“, признава Иво Тонев, но фарсът е пълен – Илиев държи да изпълни ангажимента си към Берое до края на първенството. Сезона доизкарват Викторио Павлов и още един временен спасител – Ясен Петров. Така петима специалисти добутват сините до третото място – максимума при създалата се ситуация. Тодор Батков е бесен: „Това е най-безсмисленото и скъпо трето място в историята на клуба“. Опиянен от дар словото си, мустакатият адвокат дърпа дявола за опашката, като отговаря с присмех на пиперлива реплика на бившия титулярен страж на сините Георги Петков, обявявайки го за „Мистър Fiveup“ (от пет нагоре на английски). Година по-късно последен ще се смее Гошо Вратарчето, който ще лиши по болезнен начин Левски от титла.
Кръг след подвига си на „Георги Аспарухов“ перничани „аристократично“ губят у дома от борещия се да не изпадне Ботев Вр. Президентът на Миньор Никифор Вангелов духовито отбелязва: „Като Робин Худ сме – взимаме от богатия и даваме на бедния“! И послъгва, защото в 24-ия кръг тимът щедро дарява в Перник трите точки на устремилия се към титлата Лудогорец. Заради мъгляви претенции към БФС по случая с правата на бранителя Данаил Златков и недоволство от рефер Миньор решава да излезе срещу разградчани с всичко най-добро от… юношеската си школа. Последвалото 0:7 лепва черно петно върху феърплея на шампионата. Още веднъж перничани оказват неоценима помощ на новака – в 28-ия кръг, вече с титулярите, бият ЦСКА с 2:0 в скандален мач и Лудогорец скъсява само на 2 точки изоставането си от червените преди директния им сблъсък.
Сезонът обаче остава в спомените не само с футболни, а и с чисто човешки драми. През есента става ясно, че наставникът на Черноморец Димитър Димитров е принуден да поведе най-тежката си битка – с рака. И получава на стадионите затрогващата подкрепа на цяла България. В негова чест бургаският тим прави най-силния си сезон в елита и стига до четвъртото място. „Ако бяхме запазили Анисе и Жужу, щяхме да сме фаворити за титлата“, съжалява Херо. В края на март 2012 г. привърженици от всички цветове застават и зад борещия се с левкемията Стилян Петров. В 19-ата минута на мачовете ехтят аплодисменти заради бившия халф на ЦСКА. Малко след като е удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет, оспорвана от някои, Христо Стоичков сбъдва мечтата на Гриша Ганчев и поема Литекс. Ицо ще заслужи аплодисменти с удивителната игра на своите „бебета“.
Очаквайте: Как нелеп автогол смълча „Герена“, а мустаците на Батков влязоха във фолклора.