2018-03-05 14:45:00
Футболистът на Левски Роман Прохазка гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той хвърли повече светлина по въпроса с новия си договор.
– Договорът ти изтича в края на сезона. Вървят ли преговори за неговото подновяване?
– Водихме някакви разговори. Пишат се доста неща около моя договор. Истината е, че говорихме с Краси Иванов, но още няма нищо конкретно. Нищо не е приключило и разговорите ще продължат.
– Твоето желание какво е – предпочиташ да останеш или да приемеш ново предизвикателство?
– Трудно мога да кажа, защото утре може да ми звънне някой отбор, на когото не мога да откажа оферта. Не искам да обещавам, че ще остана тук или че ще си тръгна. Наистина в момента не знам, има време.
– Какво се промени в клуба с идването на Спас Русев?
– Аз съм футболист, който си върши работата на терена. За пет години тук имах шест-седем директори, не знам колко треньори, трима собственици… За мен е важно да излизам на терена и 90 минути да си върша работата и няма никакво значение кой ми е шеф. Нещата в клуба са добре, развива се.
– Ти си десетият чужденец с над 100 мача за Левски. Лесно ли се утвърди в отбора? Кога беше най-критично?
– Изобщо не беше лесно. В първия сезон ми беше много трудно. Бях на 22-23 години и за първи път излязох в чужбина. Не ми беше лесно и след първата година отидох под наем в Спартак (Търнава). Но се върнах, защото исках да се докажа. Левски плати пари за мен и исках да докажа, че заслужавам мястото си в отбора. Радвам се, че го показах. Голяма чест е, че имам над 100 мача за Левски. Въпреки че толкова години няма трофей, този клуб е име и е голям отбор.
– У нас си работил с много специалисти – Делио Роси, Николай Митов, Елин Топузаков, Люпко Петрович, Стойчо Стоев, Георги Иванов, Пепе Мурсия и Илиан Илиев. С кого се разбираше най-добре?
– Опитвам се от всеки да си взимам най-доброто. С някои треньори бях повече време и сигурно са ми дали повече. Всеки прави различни тренировки и има различни виждания за футбола. С нито един не съм имал никакви проблеми и се радвам, че се справих.
– Не е ли затормозяващо за футболистите – тъкмо се нагласите за един наставник и идва друг специалист с нови идеи? Всичко се преобръща толкова често…
– Да, не е приятно за футболистите. С идването на нов треньор не се знае как ще играем, дали ще ме харесва или няма да ме харесва, какви ще са тренировките. Не го познаваме и не е лесно. Понякога е трудно, докато свикнем с неговия стил. Но ние трябва да си вършим работата, който и да дойде. Опитваме се да се справяме, да го слушаме и да го разбираме бързо.
-Като италианец Делио Роси залага много на тактиката. Как повлия неговата работа конкретно върху твоята игра?
– И при него научих доста неща, най-вече в защита. Наистина италианците залагат много на тактика и на дефанзивен стил. Но не мисля, че играем чак толкова защитно. Не вкарваме много голове, но вината не е на Делио Роси. Той ми помогна много и на 27 години научих нови неща, които не съм тренирал досега.
– През зимата дойдоха поредните нови шест попълнения. Как се адаптират?
– Опитваме се да им помагаме да се чувстват добре в отбора. Сигурно не им е лесно, защото това са момчета от Бразилия, Португалия… Минал съм през това и се опитвам да им помогна да се наложат бързо, да разберат къде се намират, за какво става въпрос тук. Мисля, че тази зима дойдоха доста добри футболисти.
– Ти си втори капитан в Левски след Божидар Митрев. Какво е за един чужденец да получи тази чест?
– Голяма чест, защото не навсякъде може чужденец да вземе лентата. Бях капитан и в Спартак (Търнава). Там беше нещо нормално, защото съм юноша на този отбор. Но като взех лентата в Левски като чужденец, почувствах голяма отговорност. Знам, че тук лентата не се дава на много чужденци. За мен е голяма чест и се гордея с това.
– Публиката на Левски е вярна, но и претенциозна. Не се ли притеснявате, че догодина може да се отбележи 10-годишнина от последния "син" трофей?
– Надяваме се, че няма да стане. Имаме шанс да вземем трофей още тази година. Говорихме си в съблекалнята, че трябва да направим всичко възможно да не се случи така, че Левски десет години да бъде без трофей.