2013-05-15 14:45:00
През 1987 г. за пръв и единствен път в историята действащ шампион е на път да изпадне от А група
Разликата между големите и обикновените футболни клубове не е толкова в броя на спечелените трофеи и фенската маса, колкото в способността да се възраждат след трудни моменти. Ударът с разформироването на грандовете Левски и ЦСКА отеква цял сезон, а от безвластието добре се възползва Берое. На следващия обаче сини и червени отново поемат главните роли в българския шампионат, при това го правят по забележителен начин – като поглеждат смело към своите школи. ЦСКА започва сезон 1986/87 г. с петима дебютанти в елита – четирима от младежката група и един от втора дивизия, Левски пък залага на четирима новобранци.
Когато през декември 1985 г. 40-годишният тогава Димитър Пенев заменя Серги Йоцов, от големия тим на Паро Никодимов от началото на десетилетието не е останало практически нищо. В края на първенството, в което ЦСКА остава извън челната тройка, си тръгват и последните важни фигури в него – Георги Димитров-Джеки, Ради Здравков, Стойчо Младенов и Георги Славков. С едно изключение – вратаря Георги Велинов-Джони. Натискът за незабавни успехи обаче е отслабен и Пената спокойно може да върши това, което умее най-добре в професията – да залага на младите. От трибуните на „Армията“ често се чуват попържни след поредното нескопосано отиграване на „яловото“ крило Емил Костадинов, публиката лепва подигравателния прякор Чичовото на Любослав Пенев заради роднинските му връзки с треньора, но на специалиста край тъчлинията не му пука. С шопски инат отстоява футболното си кредо да гласува доверие на онези, в които е забелязал искрата на таланта. Племенникът му, обвиняван от мнозина „разбирачи“, че е прекалено „дървен”, е преквалифициран в типичен таран, въпреки че в юношеските формации на клуба действа като офанзивен халф.
Пенев налага и амнистирания Христо Стоичков, когото мнозина отписват за футбола след скандала за купата. Около тримата младоци в атака действат Лъчезар Танев и Ивайло Киров, подсигурявани от типичния опорен халф Костадин Янчев. Тимът все още няма стабилност в защита, където трудно може да се компенсира липсата на Джеки. Пената дълго търси бранител от калибъра на Трифон Иванов, за да запълни празнината и когато го намира, ЦСКА наистина става дрийм тим не само за родните стандарти, но това се случва едва през лятото на 1988 г., а дотогава Стратега успява да стане шампион и с „детската градина“. След есен 1986 г. върха окупира триумвират с равни точки – ЦСКА изпреварва големия си съперник само с едно попадение по-добра голова разлика, трети е Славия. В предпоследния кръг на първия дял ЦСКА поема лидерството в пряк сблъсък с Левски в дерби с 64 нарушения и единствен победен гол на ляв бек – Краси Безински.
По куриозно стечение на обстоятелствата за първи път в историята на А група триумвират спори и за голмайсторската корона далеч пред останалите стрелци. След есенния дял с 18 попадения води славистът Петър Александров, със 17 е лидерът на синята атака Наско Сираков, с 16 – офанзивният халф на армейците Лъчо Танев. Тримата вдигат и средната резултатност, която е рекордна в историята – по 3,417 гола на мач. Пролетта не променя нищо освен честите размени на водачеството между Александров и Сираков. След 25 кръга Наско излиза начело и в класацията на „Франс футбол“ за най-добър стрелец в Европа с 33 гола, Александров е трети с 31, а Танев е шести с 28. И изведнъж в продължение на цели 3 кръга головете и на тримата секват. Хеттрик на Сираков в последния кръг при 4:2 над Сливен на стадион „Раковски” оформя постижението му на 36 – толкова, с колкото Петър Жеков през 1969 г. стига до своята „Златна обувка“. Този път обаче първенството ни приключва преди шампионатите на основните конкуренти за отличието и Наско, който си позволява лукса да изпусне 5 от 16-те изпълнени от него дузпи, е изпреварен от австриеца Тони Полстер. Последен обаче се смее румънецът Родион Къмътару, който отбелязва „фантастичните“ 21 гола в последните си 6 мача, за да спре на 44. Години по-късно стана ясно, че Къмътару е получил… партийно поръчение да стане първи, а съперниковите защити му правят шпалир. Така Сираков остава трети.
Славия компрометира окончателно шансовете си да спори на равна нога с двата гранда с 6 поредни загуби в последните 6 кръга и така дори изпада от челната тройка. Спорът за титлата става добре познат дуел, в който в 29-ия кръг ЦСКА побеждава отново Левски с 1:0 и става недостижим на върха. На 30 май 1987 г. под дъжда на националния стадион при контраатака в червено хуленият от своите Емо Костадинов дава къс пас около ъгъла на наказателното поле на Стоичков. Той с диагонален шут в долния ляв ъгъл на вратата на Боби Михайлов вкарва първия от важните голове в своята славна кариера.
За пръв и единствен път в историята действащ шампион е на път да изпадне от А група. През сезона на последните четири места с равни точки (по 21) се класират Берое, Спартак Пл, Академик Св и Димитровград, като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава за трети (и последен) сезон важи безумното правило за 0 точки при резултат 0:0. Без него от групата биха изпаднали шампионите и Димитровград, който сътворява истински куриоз – за 12 месеца извървява пътя от В до А група и след още година пак се озовава при аматьорите, след като финишира на последното 20-о място във втория ешелон.
Свищовлии се разделят с А група и повече от четвърт век все не успяват да възвърнат елитния си статут. Раздялата става по крайно болезнен начин – в последния кръг те държат козовете на спасението си в своите ръце. Плевенчани, водени от Иван Вуцов, очаквано падат с 0:4 като гости на Ботев Пд и студентите ги оправя домакинска победа срещу средняка Ботев Вр, който не играе за нищо. „Мачът в Свищов започна с 15 минути по-късно от нашия, сигурно бе някакъв трик – си спомня Вуцата. – Аз се прибрах в автобуса вече убеден, че изпадаме. В последните няколко минути при 0:0 напрежението стигна връхната си точка, аз слушах мача по радиото в рейса. Свириха дузпа за Академик, не знам кой я изпълни, но вратарят Илия Вълов я спаси. Мачът завърши и ние се спасихме благодарение не на нас самите, а на другите. По-късно Вълов ми разказа, че зад вратата му на малкото стадионче имало хора, местни, които са си сваляли пръстените и са му казвали: „Пусни един гол и ти хвърляме златото!“ Честността във футбола рано или късно се възнаграждава – две години по-късно бащата на Вальо Илиев стига до златните медали в първенството с ЦСКА.
Очаквайте: От Витоша по-високо нема, разбира и шопът Димитър Пенев
––
* Стани фен на ЦСКА във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
* Стани фен на Левски във Фейсбук и следи новините за тима от BGfootball.com
––
Следвайте ни в: Twitter | Google + | Пазарувайте в SportForMe.com