2015-09-27 12:13:00
Ако още не сте разбрали защо Наско Курдов не се наложи в Леверкузен, сигурно вече знаете защо този футболист не задържа на рамото си кацналото птиче и не се превърна в следващия Бербатов. Ако пък все още не сте наясно защо навършващият след два дни 27 години играч продължава да се води млад талант, също вече трябва да имате някакво просветление.
А пък ако преди няколко месеце сте се чудили защо Станимир Стоилов го изгони от Астана, значи не следите футбола. Сигурно това лято сте си задавали въпроса защо никой не напира за Наско Курдов, а само Левски клъвна на тази въдица, и то на най-елементарната стръв.
Само последните две срещи на сините могат да ви отговорят на всички въпроси, ако случайно този футболист продължава да ви бъде някаква загадка. Но се съмняваме, защото предполагаме, че към днешна дата вече знаете отговорите на всичките тези въпроси. С Берое той влезе в игра след изтичането на 90-ата минута, за малкото време се озова на голова ситуация, която вместо да завърши с удар, той опропасти, като се опита да си изпроси дузпа. Това беше при резултат 2:0 за сините, тоест решен мач, а старозагорци бяха с човек по-малко. Ами пребори се, ако си пич, дори леко се сбутай, но опитай да овладееш топката и да нанесеш удар, недей да падаш за дузпа. За да направиш подобно изпълнение, трябва да си или много неуверен в силите си, или да си мързелив, или да си дребен тарикат, опитващ се да стигне до трудното по лесния начин.
В четвъртък вечерта Курдов бе включен в състава на Левски за гостуването на Поморие за купата само защото конкуренцията му за поста отсъства по здравословни причини. А след двубоя в Бургас вече е ясно, че с Курдов трябва да се рискува "на макс" – или да бъде налаган до дупка, или да бъде трайно поставен на пейката. При първия случай се демонстрира тотален кредит на доверие, а при втория – обратното. След безкрайно несериозното му представяне срещу Поморие няма среден път за Курдов.
Оставяме настрана, че през всички 120 минути той направи всичко, което може да се направи, за да не вкара гол, но и подходи откровено плахо при изпълнението на дузпите. Сигурно Стойчо Стоев не е забелязал, но е хубаво да гледа внимателно при записа как изглежда Курдов. Наско бе прегърнал съотборниците си, но бе с уплашена физиономия, хапеше устни, мигаше на парцали и подходи смутено към удара на бялата точка. Пита се – защо изобщо такъв играч носи номер 9 в Левски и защо му се дава да бие дузпа в инфарктен момент.
Може би бащата на играча прекалено много го е навивал да стане футболист, но Петър беше нахакан, смел, отговорен и се хвърляше в шамарите. Синът нито вкарва толкова, нито има характер и изобщо не е ясно защо Левски подходи към него като все едно дълго време е чакал голова машина. То не бяха жълти карти от Казахстан, то не бяха служебни картотеки и накрая се оказва, че просто нещата няма да се получат. Ама понеже е наше момче, ама понеже му била мечта на живота да играе в Левски и понеже феновете го искали, хайде да го вземем – ние да му помогнем, и той да ни удари едно рамо. Е, вече не остана нещо неясно около Курдов, нали?
Желю Станков/Тема Спорт