2011-09-14 11:41:00
Сезонът едва е започнал, а българският футбол натрупа
толкова негативи, колкото за две години напред. Упадъкът е тотален, разрушителен,
а за съжаление и очевидно необратим. Като се започне от жалката картинка
наречена държавен тим, комичното представяне на клубовете в Европа и кръгът се
затваря в онова подобие на състезание, което навремето дори се именуваше Висша
лига на България. А сега е най-големият майтап от всички себеподобни в Европа и
по света. За цели пет изиграни кръга и общо 40 мача не сме видяли и един едничък двубой,
който да заслужава някакво внимание, за добра оценка пък и дума да няма.
Лидер
е ЦСКА. И сигурен шампион, както твърдят ръководителите му. Незапознат с
материята ще вземе да си помисли, че става дума за някакви уникални магьосници
на играта, които по пътя си към финала в Шампионската лига изпълняват досадно
задължение да премачкат всичко по пътя си у дома. Да ги беше видял обаче, как
преминаха три пъти центъра срещу
най-жалката Стяуа от поне 20 години насам. А иначе срещу Монтана, Черноморец и
Калиакра и баба знае.
А децата пък знаят, как се става шампион в Ловеч. Знаят и
какво следва от това. Най-напред строиш къщичка за пиленца, а после бой до спукване от всеки срещнат, освен ако
не е с черногорски корен и странно име. Но нищо и това ще стане. Някога, но не
толкова далече в бъдещето.
Доста далече в бъдещето обаче изглеждат следващите
сини успехи. Максимата, „всеки сезон -нов отбор", започва да се оформя като
патент на Герена и ако той се следва неотлъчно, девизът ще се превърне
автоматично във „всеки сезон с празни ръце". Защото празните ръце кореспондират
с празни джобове, а джобовете във футбола не се пълнят с продажба на
стойностната стока, а с нейното възпроизводство, което не се получава чрез
раздяла с Дембеле и резил в Словакия. Може би има някакъв светъл лъч откъм
Разград, но тук въпросът е докога собственикът ще спазва принципите си и дали
няма да реши без време, че му е време да бъде решаващ фактор.